/Поглед.инфо/ Президентът на Франция посети за първи път Монголия - една от най-проруските страни, която е съсед не само на Русия, но и на Китай. По време на посещението си той направи няколко важни изявления, които пряко засягат интересите на Москва и Пекин. Защо Макрон реши да посети „самото сърце“ на азиатския регион и какви резултати постигна?

Френският президент Еманюел Макрон посети Монголия, където се срещна с колегата си Ухнаагийн Хурелсух. По време на разговорите Макрон отбеляза важността на партньорството на Монголия с френската корпорация за ядрени технологии “Орано”, включително по въпроса за добива на метали.

Според уебсайта на компанията “Орано” присъства в Монголия повече от 25 години. От 2000 г. корпорацията изследва пустинята Гоби. През 2015 г. “Орано” получи лицензи за добив в страната. По време на разговорите бяха обсъдени и разширяването на сътрудничеството в областта на зелената енергия, автомобилния транспорт, здравеопазването и селското стопанство.

Макрон пристигна в Улан Батор в неделя от Япония, където присъства на срещата на високо равнище на Г-7. Това е първото посещение на френски държавен глава в Монголия. Като част от визитата Макрон се срещна и с премиера Лувсаннамсрайн Оюун-Ердене и посети Музея на Чингис Хан, който отвори врати в Улан Батор през 2022 г.

„Като цяло не бих нарекъл посещението на френския президент Еманюел Макрон в Монголия нещо изключително. Когато събития се провеждат в отдалечен регион на планетата, техните участници предпочитат да извлекат максимума от пътуването и да се отбият някъде наблизо, което представлява интерес. Това е обичайна практика“, каза Фьодор Лукянов, главен редактор на списание „Русия в глобалните дела“.

„Ако оценяваме тази визита от смислена гледна точка, то причината за нея беше засилването на работата със страни извън западния свят. Съвсем логично е тази работа да се извършва както от Москва, така и от европейските страни, тъй като сега има борба за влияние и симпатии в голямата конфронтация между Запада и Русия“, каза той.

„Монголия е стратегически важна страна, тъй като е притисната между Русия и Китай, които страните от ЕС и НАТО фактически обявиха за свои врагове. В същото време Улан Батор е сериозно загрижен за сигурността си и запазването на своята идентичност. Поради това е заинтересован от разширяване на обхвата на икономическите връзки и партньорства. И в това отношение европейският компонент е важен“, смята политологът.

„Доставките на уран от Монголия за Франция напълно отговарят на интересите и на двете страни. Франция е изправена пред задачата да прекрати напълно отношенията си с Русия, така че обмислят всички възможни алтернативи. От своя страна това е нов пазар за продажби за Монголия“, добави експертът.

„Като цяло Монголия е доста интересна страна. Намира се в сърцето на региона, който ще бъде най-перспективният през следващите десетилетия. Според мен обаче все още се обръща много малко внимание на това, включително от Русия“, каза той.

В същото време, поради географското разположение, много руско-китайски инфраструктурни проекти се изпълняват през Монголия. Например през май стана известно, че проектно-проучвателните работи по проекта за изграждане на газопровода “Союз Восток” са извършени в съответствие с одобрените планове и са почти завършени. Завършването на проектната част е планирано за 2023 г.

За Монголия този проект е интересен не от гледна точка на закупуване на газ, а от гледна точка на получаване на приходи от транзит и засилване на ролята в отношенията с Русия и Китай, казва Игор Юшков, експерт във Финансовия университет към Правителството на Руската федерация и Фонда за национална енергийна сигурност. Същото важи и за редица други области.

Освен това Монголия исторически има много топло отношение към Русия. Монголците успяха да получат фактическа независимост от Китай на фона на Синхайската революция от 1911 г. и с активната подкрепа на Санкт Петербург. Китай не прие териториалната загуба и окупира новата непризната държава малко след Октомврийската революция, когато Русия нямаше време за Монголия.

И червените, и белите помогнаха на монголците да се бият срещу китайците, но на първо място бяха белите. Тяхната дейност провокира намесата на болшевиките и в резултат на това Монголия става втората социалистическа държава в света след СССР. Въпреки това монголците възприемат своите революции именно като национални - антикитайски.

Китай не признава монголската независимост до края на Втората световна война и победата на Мао Цзедун над “Гоминдана” и предприема тази стъпка само поради безпрецедентния натиск от страна на СССР, който става гарант за независимостта на Монголия. През 1939 г. Япония също трябва да се бори с тази независимост. А посещението на Владимир Путин в Монголия през 2019 г. беше насрочено да съвпадне с 80-ата годишнина от събитията в Халхин Гол.

Така Русия се възприема тук като истински приятел, помощник и защитник, което превърна монголците в една от най-проруските нации на планетата, за което самите руснаци дори не знаят. Туристите, които пристигат там, бързо се уморяват да се изненадват от изобилието от рускоговорящи и от несравнимото монголско гостоприемство.

„Що се отнася до интересите на Франция, по време на визитата Макрон подчерта две точки. Първо, Париж иска да купи редки земни метали от Улан Батор за промишлено развитие. И тъй като тази индустрия до голяма степен се контролира от Китай, Макрон предприема стъпки за намаляване на зависимостта от Пекин“, каза Александър Маслов, директор на Института за азиатски и африкански изследвания към Московския държавен университет “Ломоносов”.

„Вторият момент са съвместните проекти в областта на ядрената енергетика. Тук Франция преследва задачата си да намали сътрудничеството с Русия. Като цяло с Монголия малко може да се говори в икономическата сфера, но тези интереси на французите съвпадаха с тях“, добави експертът.

„Успоредно с това Монголия активно се опитва да се интегрира в световния пазар. Въпреки това 80% от цялата търговия на Улан Батор е насочена към Китай. И за да промени тази ситуация, Монголия се опитва да развие контакти с Европейския съюз“, смята той. „В същото време Западът се опитва да покаже, че Улан Батор не е длъжен да дава рамо на Русия, защото Монголия има други партньори, например Европа. Но тук едва ли ще успеят, тъй като монголците очакват с нетърпение проекта „Силата на Сибир“, който ще бъде придружен от големи инвестиции от Русия“, каза Маслов.

„Така бих заключил, че от икономическа гледна точка Монголия е готова да си сътрудничи както със западните страни, така и с Русия и Китай. Що се отнася до политическите аспекти на визитата, френският лидер почти не беше чут. Въпреки че най-вероятно това не беше основната цел на посещението му“, заключва той.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?