Поглед от Иран към поражението на САЩ в Афганистан и възможните планове за използване на талибаните срещу съседни държави.
Преди около 20 години, след смазващото поражение на талибаните в Афганистан и пълното прекратяване на подкрепата от Пакистан и Саудитска Арабия под натиска на САЩ, КСИР започна диалог с тази на пръв поглед отслабена организация. По това време мнозина смятаха, че това е безсмислено начинание, тъй като политическият пейзаж в региона се променя драстично. Фактът, че талибаните убиха 11 ирански дипломати и журналист в иранското консулство в Мазари-Шариф, щеше да направи тази нова посока напълно неуместна в очите на мнозина в Техеран, ако беше оповестена публично.
Нашествието на САЩ в Афганистан и след това в Ирак принуди американците да се примирят с присъствието и ролята на мощните съюзници на Иран в двете страни. Водените от САЩ окупационни сили нямаха съгласувана дългосрочна стратегия и нямаха съюзници, докато важните опозиционни лидери и военни и политически организации бяха базирани в Техеран. В Афганистан Съединените щати бяха принудени да се обърнат към коалиция от политически партии или т. нар. Северен алианс, който под огромен натиск се противопостави на бруталните и безмилостни талибани с подкрепа от чужбина.
Следователно, когато талибаните бяха победени и загубиха властта, иранските съюзници заеха ключови позиции в афганистанското правителство. Изглеждаше, че няма нужда или оправдание за диалог с тази на пръв поглед излязъл от сценичната сила. Генерал Касем Сюлеймани обаче смяташе, че талибаните остават популярни сред голяма част от пущунските племена и население в Южен Афганистан и части от Пакистан, и смята, че единственият път към дългосрочната регионална стабилност е отговорност за всички страни. Че трябва да има диалог.
Генерал Сюлеймани също вярва, че при такива обстоятелства талибаните са единствената сила, която има желание да увеличи значително разходите за окупацията, ръководена от САЩ, ключова стратегическа цел на Иран. Той знаеше, че при такива обстоятелства окупацията на Ирак и Афганистан постепенно щеше да стане изключително проблемна и непопулярна в западните страни и че в крайна сметка такава огромна тежест ще удари силно западните икономики и ще ги принуди да изтеглят войските си от двете страни.
Целта на КСИР беше да постигне взаимно разбирателство и да насърчи по-умерените фракции в разбитите талибани да победят. Генерал Сюлеймани вярваше, че е неизбежно чуждите войски в даден момент да бъдат принудени да напуснат страната и че след освобождението на страната е много важно изтеглените окупационни сили да не тласнат Афганистан към поредната опустошителна гражданска война.
2011 г. беше важна повратна точка в отношенията и високопоставени делегации започнаха да посещават Техеран. С течение на времето отношенията се затоплиха и станаха още по-лични, дотолкова, че когато генерал Сюлеймани, Абу Махди ал-Мухандес и техните другари бяха убити на международното летище в Багдад от режима на Тръмп, високопоставена делегация на талибаните отпътува за Техеран и посети дома му, за да изкаже съболезнования на семейството му.
Докато обвиненията на афганистанските правителствени сили във военна подкрепа за талибаните са напълно неоснователни, имаше един значителен случай, когато талибаните поискаха иранска помощ. И иранското разузнаване, и талибаните знаеха, че свързаните с САЩ групи в рамките на бързо разпадащата се “Ислямска държава” се изтеглят от Сирия и в Афганистан. Талибаните се обърнаха към КСИР да им помогне да победят това, което смятат за реална заплаха. Иран информира афганистанското правителство, което не беше особено доволно от подобно сътрудничество, но нямаше къде да ходи.
В крайна сметка талибаните поеха четири ангажимента към КСИР.. Талибаните ще запазят стабилност на границата с Иран, няма да правят компромиси със съпротивата си срещу присъствието на чужди сили, няма да се насочват към други етнически групи или секти и че „братята няма да убиват братя“. Въпреки че в талибаните има различни фракции с много различни възгледи, иранците изчислиха, че през тези години настоящото талибанско ръководство се е придържало към обещанията си.
Тази връзка помогна на Ислямска република Иран да стане ефективен посредник през последните седмици и месеци, за да гарантира, че изтеглянето на окупационните сили няма да доведе до гражданска война и да насърчи новото правителство да включи представители от всички фракции на афганистанците. Иран има основателни причини да смята, че внезапното изтегляне на западните сили е създадено с цел да създаде нестабилност и хаос в Афганистан. Съединените щати смятат, че ако не може да притежават Афганистан, тогава тази страна трябва да се превърне в източник на постоянни проблеми за Иран, Китай, Русия и дори Индия. Междувременно Саудитска Арабия и 2 други регионални сили понастоящем насочват значителни суми пари за подкрепа на екстремистки групировки в рамките на талибаните. Иран не е наивен, но трябва да направи всичко възможно, за да предотврати трагедията. Това е негова отговорност.
Иран непрекъснато работи и преговаря с различни страни в рамките на Афганистан, както и със съседни държави, както и с Китай и Русия, за да блокира усилията на онези, които търсят връщане към тъмното минало. Скорошното присъединяване на Иран към Шанхайската организация за сътрудничество ще засили способността му да координира международните усилия в тази посока.
Генерал Сюлеймани вече не е сред нас, но наследството му продължава да нанася удари по умиращата американска империя.
Превод: В. Сергеев
