/Поглед.инфо/ Ще започна с определение. Какво е "Правото на силния" и защо е толкова важно в този контекст.
Правото на силния е концепция, която обозначава наличието в обществото на неформални закони, където на силата и властта се придава първостепенно значение. Това означава, че законите и разпоредбите могат да бъдат неефективни, когато са изправени пред действията на по-силна страна. Наличието на правото на силния в обществото зависи от социално-икономически фактори.

„Неформалните закони“ изглеждат несериозни, но проблемът е, че понякога работят не по-зле от формалните. Ако преведете „Правото на силния“ на обикновен език, ще получите „Защото мога“.

Именно според „Правото на силния” САЩ и техните васали започнаха специални операции в Югославия, Либия, Афганистан и Ирак. По „Правото на силата” нашите влязоха в Афганистан и Украйна.

Афганистан обаче е изключение, защото и нашите, и американците излязоха оттам, въпросът е само кой излезе с развети знамена и кой си тръгна много спешно. Малко нещо, разбира се, но на някои все още им е неудобно да си спомнят за тяхното отстъпление. По-точно отвъд океана някак си предпочитат да го забравят, подобно на „успехите“ във Виетнам.

Днес можем да наблюдаваме как Азербайджан прилага „Правото на силния“

Говорим за блокадата на Лачинския път, поради което наистина започнаха проблеми в Карабах. Баку инсценира действията си така, сякаш Карабах е незаконно окупирана територия на Азербайджан, за връщането на която всички методи са добри. Включително и глада на жителите на Карабах.

Точно така обаче мислят азербайджанците. Осъждам ли? О, не. След като съм говорил с много представители на този народ, като цяло разбирам и приемам тяхната политика.

В крайна сметка те нямат призиви за изчистване на Карабах до последния арменец, в общи линии те имат избор. Те просто са по-силна страна и могат да си позволят това, което Ереван не може да си позволи.

Но ние говорим за Армения и тук е уместно да зададем въпроса какво може да направи Ереван?

Но нищо. Арменската армия изостава от азербайджанската толкова, колкото отрядите за самоотбрана на Карабах изостават от арменската армия. Въпреки постоянната помощ на Русия в техническо отношение, арменската армия отстъпва на азербайджанската в много отношения.

Какво може или по-скоро какво прави Ереван чрез ръцете на Пашинян? Извършва търговия. Разменя Арцах за Карабах плюс членство в НАТО.

Сега знаещите ще кажат: нещо да не си се объркал? Карабах и Арцах са едно и също! Но не. Географски, да, това е същата област. Но политически... Арцах е на арменските карти. Карабах - на азербайджанските. И знамената са различни. И хора... разни хора във властта.

Ще кажа следното: Азербайджан никога няма да се откаже от претенциите си за тази земя. Азербайджанците просто я смятат за своя, защото там са родени и, което е важно, починали огромен брой почитани хора: религиозни лидери, поети, разказвачи, учени.

Но какво да кажа, кой е най-известният азербайджанец в съветско време? Мисля, че 8 от 10 ще кажат: Полад Бюлбюл-огли. Полад, син на Бюлбюл (на азербайджански славей). Синът на Муртаза Мамедов, получил такъв прякор заради гласа си. Ами Муртаза Мамедов… разбирате - от там е. Като пример.

Може ли Армения да защити претенциите си? Да остави Арцах зад гърба си? Изключено. Две войни вече са загубени и само благодарение на руската намеса Армения дори съществува в нейните граници.

Освен това, изглежда, че е запазила контрол над Карабах. Но ситуацията постепенно стига до задънена улица, от която има два изхода - военен и търговски.

Военният вариант, както вече казах, е нереалистичен и суперфантастичен и ще го разгледаме по-нататък. Търговия... Е, кой може да претъргува арменец? Варианти има, но наистина са малко.

Нека да видим какво излиза сега от Армения

1. През януари 2023 г. Армения отменя планираните учения на ОДКБ „Неразрушимо братство 2023“. Братството се оказа, както показа практиката, доста разрушимо, но това не е изненадващо.

2. През август 2023 г. Армения отказва да участва в съвместни учения на ОДКБ в Беларус за отстраняване на авария в ядрен обект.

3. Арменският премиер Пашинян нарича грешка „решението да се разчита само на Русия по въпросите на осигуряването на стратегическа сигурност“.

Той смята, че цялата архитектура на сигурността на Армения е 100% изградена върху отношенията с Русия и днес това не е най-добрият вариант.

„Но днес, когато самата Русия се нуждае от оръжия, въоръжение, е ясно, че ако иска, няма да може да осигури нуждите на Армения от сигурността", заяви той.

"Москва се отдалечава от Южен Кавказ, един ден ние просто ще се събудим и ще видим, че Русия я няма” – Пашинян.

4. Армения отзовава своя постоянен представител в ОДКБ и го изпраща като посланик в Холандия. Явно никой няма да назначи нов постоянен представител. Като се има предвид, че Пашинян неведнъж устно е позволявал на Армения да излезе от ОДКБ, явно те няма да бъдат назначени.

5. На 1 септември 2023 г. арменското правителство представи Римския статут на Международния наказателен съд за ратификация в парламента, след което заповедите на МНС ще станат задължителни на територията на Армения. Това включва заповед за арест на руския президент Владимир Путин, издадена от МНС през март.

6. Същият Пашинян обвини руските миротворци, че не са изпълнили задачите си в Карабах.

„Всъщност Лачинският коридор трябваше да бъде под контрола на руските мироопазващи сили. Има две причини това да не е така. Руската федерация или не може да поддържа контрола, или не иска. Мисля, че на някои места не искат, на други не могат", заяви арменският лидер.

Няколко фрази от тези точки подлежат на превод и преосмисляне.

Ще започна с последното. Това тук е обидна грубост. Ако един от нашите читатели, който доброволно отвоюва първия си договор в Украйна, не беше станал миротворец, нямаше да е толкова обидно. Но от него знам отлично как и при какви условия отглеждат орли там и от двете страни.

Като цяло риториката на арменската страна е много проста от времето на Първата карабахска война. „Хей, Русия, къде си?“ Чу ли? Ние чухме. И то повече от веднъж.

Междувременно химнът на Армения съдържа следните думи:

"Нашата родина, свободна, независима,

Това, което е живяло от векове

Сега вика синовете си

За свободна, независима Армения.

...

Навсякъде има само една смърт,

Човек умира само веднъж

Но блажен е този, който загива

За свободата на вашия народ."

Между другото, каноничното звучене е точно такова: първа и четвърта строфа. Втора и трета са пропуснати.

Но ето какъв е проблемът: по някаква причина би било за предпочитане руснаците да умрат за свободата на арменския народ.

Точно така, Армения подписа споразумението за ОДКБ, което също им позволява просто да седят и да поискат Русия да реши всички проблеми на Армения.

Това важи и за оръжията; известно е, че Армения получи руско оръжие с плащане „за по-късно“ или по-късно дълговете бяха опростени. А сега да, имам повече нужда от него.

И грам не разбирам защо представителите на Армения и Карабах, които спокойно гледаха как азербайджанците строят ГКПП-та и митници в Лачинския коридор, не отидоха да възстановят статуквото, след като бяха толкова сигурни, че те бяха прави?

Не, те очакваха руснаците да го направят вместо тях. Със стрелково оръжие и боеприпаси за миротворците, което е поразително различно от това, което мнозина имаха в Северния военен окръг.

„Пълното впечатление е, че съм полугол по отношение на б/к.“ Но когато нашият Наблюдател приключи службата си там, вече сме се разбрали да се срещнем в едно малко северно градче и там да обсъдим всичко сериозно.

И последната точка. От 11 до 20 септември в Армения ще се проведат съвместни учения със САЩ „Eagle Partner 2023“. Това, разбира се, е дреболия.

Ще пристигнат няколко дузини американци, арменските военни ще се представят за нещо подходящо за момента и това е всичко. По-важни са задкулисието и политическите учения, които ще текат паралелно.

Армения демонстрира „обръщане към Запада“ и желание да се защити от всички проблеми с помощта на САЩ и НАТО, което е почти едно и също.

Затова ще се практикуват операции за мироопазващи контингенти, които са полезни в рамките на програмата на НАТО „Партньорство за мир“.

Къде обаче са нашите проблеми в Армения? Да, те са свързани с Азербайджан и Турция. Които на първо място са самите членове на НАТО “(Турция) и почти (Азербайджан).

Тук трябва да разберем, че териториите, които наричаме „Турция” и „Азербайджан” са обитавани от едни и същи хора. Тюрки. И ако освен участието си в програмата на НАТО „Партньорство за мир“, Азербайджан реши да стане пълноправен член на блока, Турция определено няма да наложи вето. Но кой знае как може да стане с Армения...

Следователно, след като Пашинян реши да се защити от почти член на НАТО с помощта на НАТО, ще има успех, както се казва, в тази област. Има само един проблем: НАТО не обича просяците или тези, които имат териториални спорове.

И тук вече е ясно: или дайте Карабах на Азербайджан и по този начин подобрете отношенията с Турция колкото е възможно повече (доколкото е възможно при Ердоган), или... Но проблемът е, че просто няма друг начин за решаване на Карабах проблем!

Ереван, който реши, че помощта на Москва е незначителна и неефективна, няма да може да противопостави нищо на Баку, който е подкрепян от Анкара, нито военно, нито дипломатически. Има от всичко по много: пари, население, войски, танкове, самолети и дипломатическа тежест.

Връзката Баку-Анкара е миниблок, който скоро ще определя голяма част от всичко, което се случва в Закавказкия регион. Но Ереван няма нищо в лицето на Пашинян. Има само отчаяно желание по някакъв начин да се осигури държавата, независимо за чия сметка.

И вариантът изобщо не е изключен и вече има информация, че САЩ гледат много благосклонно на идеята Армения да влезе в НАТО, в което страната да бъде приета. За разлика от Турция, която демонстрира прекалено независима политика и огромни амбиции.

Така че е напълно възможно е арменското ръководство тотално да забрави колко жертви е направила Армения за владеенето на Карабах и да затвори въпроса за тази спорна територия.

Най-вероятно ситуацията с Нагорни Карабах ще се развие по сценария на Илхам Алиев: който иска, ще приеме азербайджанско гражданство, който не иска, ще напусне.

Политически всичко изглежда добре, на практика – спомнете си само Украйна през 2012-2013 г. „Чемодан, вокзал...“ - вече преминахме през това. Не мога да кажа, че съм сигурен, че всичко ще бъде честно.

Но това е може би единственият начин да се разреши ситуацията без ново кръвопролитие. И Азербайджан ще приеме предаването на Армения, получавайки Карабах.

Почти без кръв (въпреки че нещо определено ще се случи по време на процеса на филтриране) и това е добре, защото ако Баку стартира Трета Карабахска и унищожи армията на Армения и Карабах - трудно е да се каже как ще се възприеме това в света и - особено важно - в самия Карабах.

Тук, разбира се, има съмнение, че Пашинян е обмислил добре всичко. Много ми е трудно да си представя какво ще му кажат онези, на които в първата и втората война са загинали роднини и приятели. Това е доста деликатен момент, но, както се казва, това вече са проблемите на Пашинян.

Колкото до ОДКБ...

Пашинян имаше оплаквания срещу ОДКБ защо никой не се впусна в последния конфликт с Азербайджан на страната на Армения. Разбираемо е недоволството му, особено по темата защо арменците трябва да се бият и умират за арменските интереси. Но така стана.

Затова реверансите към Запада са разбираеми. Освен това Западът напредва и по отношение на приемането на Армения в НАТО. Всичко ще бъде съвсем логично.

Така че Азербайджан ще приложи своето „Право на силния” и ще вземе Карабах, Армения вероятно ще бъде взета в НАТО (както България, с отстъпка за руските оръжия), Турция също ще бъде щастлива. Русия...

А кого сега го интересува мнението на Русия... Някога Кавказ беше изцяло зона на нашите интереси, а споменатият вече Бюлбюл Мамедов е роден не в Карабах, а в района на Шуша. От Елисаветополска губерния на Руската империя. Но това беше много отдавна, в малко по-различна Русия.

Но засега нашите момчета продължават да стоят между карабахските и азербайджанските войници, като не им позволяват отново да се хванат за гушите. Без да се поддават на провокации, каквито има много. И предизвикват недоволство от г-н Пашинян, който би искал няколко различни договорености.

А междувременно да видим как г-н Пашинян слага Карабах, отношенията с Русия и разбирателството на своя народ на везните с членството в НАТО.

Превод: СМ

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?