/Поглед.инфо/ Германия и САЩ подписаха споразумение за "Северен поток 2". То съдържа редица декларации: да не се позволява на Русия да използва енергетиката като оръжие, готовност за предприемане на ефективни мерки за това, включително до санкции. Има и обещания: да се отпуснат до 200 милиона евро за подкрепа на енергийната сигурност на Украйна, а също и да се създаде един вид „зелен фонд“ в размер до милиард евро, който ще допринесе за енергийната трансформация.
Декларирано е намерението: да се използват всички лостове, за да се постигне удължаване на договора за транзит на руски газ през Украйна за още десет години (с нетърпение очакваме болезнен сблъсък). За пореден път беше подчертано, че новият газопровод ще работи в строго съответствие с европейските (променящи се) норми. Очаква се поредна битка - вече на фронта на ЕС за условия и ограничения.
Изводът е, че газопроводът ще бъде завършен и пуснат скоро. Това не може да се предотврати с легални средства. Това разгневи Украйна и Полша, както и републиканците в Съединените щати (те връщат на Байдън обвиненията, че „е под контрола на Путин“, с което демократите бомбардираха Тръмп) и либералните коментатори в Германия, които са мнозинство там.
Казусът се оказва интересен. Този епизод, първоначално доста локален и предимно търговски, свързан с финансовите и икономическите интереси на страните, се превърна в знаков момент в политическата история на Европа.
Най-забележителното тук е самият факт, че Берлин и Вашингтон подписаха специален документ относно този проект. Преди това не беше така, тъй като не се изискваше. Спорните въпроси в трансатлантическата общност бяха уредени „чрез концепции“ - в рамките на много дълбоки и много поверителни отношения. Разбира се, имало е конфликти - например енергийното сътрудничество на Западна Европа със СССР / Русия никога не е пораждало ентусиазъм в Америка. Винаги обаче е постигано взаимно разбирателство - както когато европейците започнаха да купуват сибирски газ, така и когато се изграждаха нови маршрути в разгара на изострянето на отношенията с Рейгън и след Студената война. Ключовият фактор оставаше, че лоялността на Германия или никога не беше поставяна под въпрос, както през 60-те и 80-те години, или не е била считана за критично важна, както през 2000-те, когато САЩ се преориентираха към еднолично глобално господство и Европа загуби първостепенното си значение.
Необходимостта от официално споразумение показва, че отношенията са станали качествено различни. Най-просто казано, те вече не си вярват взаимно на нито дума. Но също така е невъзможно да се принуди по-млад партньор да се откаже от нещо. Доналд Тръмп се опита грубо да окаже натиск върху Германия, но ударът беше неуспешен. Но той засили подозренията на европейците, че на Америка не може да се вярва. Байдън избра тактика за договаряне. Неговата задача е да пресъздаде консолидиран Запад, за да се противопостави съвместно на Китай, който САЩ виждат като опасен стратегически противник за много години напред. Няма как да се стигне далеч с приказките за конфликта на свободния свят с несвободния, въпреки че всички действия са оправдани по този начин. Европа не усеща пряка и очевидна заплаха от КНР, поради което присъединяването на водещите европейски държави към нововъзникващия блок изисква специални подходи.
Да приемем, че Великобритания е най-очевидният кандидат. След Брекзит Лондон се нуждае от глобална функция. Обръщането към Китай, Индия и океаните като част от новата американска коалиция е именно това, от което се нуждае Лондон. Неслучайно през юни Байдън подписва с Джонсън нова Атлантическа харта - копие на тази, която Рузвелт и Чърчил някога са приели и която бележи началото на следвоенния Запад.
Интересен случай е Франция, но тук решаващата роля играят не отношенията ѝ със САЩ, а трескавото търсене на Париж за някакво водещо място в света. Следователно самите французи, изглежда, все още не са решили какво би било по-надеждно за да се осигури такова място - участие в антикитайския съюз или обратното. Въпреки това, като част от Г-7, НАТО и ЕС, Франция, под влиянието на Байдън, вече е преминала към общата антикитайска система.
Германия е ключова страна за антикитайската кампания. Доскоро Берлин гравитираше към сътрудничество с Пекин - икономическите перспективи бяха ярки. Байдън всъщност размени проекта, който Меркел смята за изключително важен за енергийната сигурност на Германия, за присъединяването на Берлин към колективния Запад, сглобен по антикитайски модел. Ясно е, че многообразието на отношенията между САЩ и Германия не се изчерпва от темата за „Северен поток“, но този пример показва схемата на тези отношения в новата ера. В черупката на прокламираното ценностно единство се крият сметки без излишна сантименталност, когато и двете страни разбират, че едната е необходима на другата.
"Договореният" Запад на XXI век по дефиниция е по-малко стабилен от "идеологическия" Запад от Студената война на XX век, тъй като споразуменията могат да бъдат ревизирани. Въпросът на въпросите е дали ще бъде възможно да се предаде на сегашната версия на западната общност идеологически характер, също толкова циментиращ, колкото антикомунизма през ХХ век.
Малко вероятно е антиавторитарният патос да сработи, тъй като авторитарните прояви се увеличават в самия западен свят. А установяването на ново равенство в духа на политиката на идентичността и приоритета на малцинствата ще срещне съпротива в много страни и социални групи.
Сблъсъкът около “Северен поток-2” показа още една характерна черта. Когато става въпрос за наистина основните проблеми на функционирането на западния свят и интересите на истинските грандове са заложени на карта, влиянието дори на най-активните и буйни неофити бива ограничено. Например Варшава успя да увеличи значително теглото си в атлантическата общност за двадесет години. Но в този случай нейното мнение нямаше значение.
Нещо повече, това се отнася до Украйна, която в даден момент се почувства като централен участник в „голямата игра“. Това чувство се оказа измамно. И това е съвсем естествено. Но Киев всъщност трябва да се радва. Според обективните параметри Украйна не можеше да разчита на толкова голямо внимание към себе си от най-важните сили на Запада, но въпреки това стана част от мащабни споразумения. Така че това е успех. Е, фактът, че в самия Киев се смята за горчиво поражение и разчита на нещо друго, свидетелства за неадекватно възприемане на процесите, протичащи в света. Това може да бъде опасно.
Превод: В. Сергеев