/Поглед.инфо/ Анализаторите на Корпорация РАНД в доклад за позицията на Китай на световната сцена признаха, че той има сериозно икономическо влияние, но отбелязаха неспособността на Пекин да предложи оригинален модел за развитие.

Акцент върху икономиката

Днес основният коз на Китай е неговата икономическа мощ, твърдят експертите на американската изследователска Корпорация РАНД в доклада “Разбиране на влиянието в стратегическата конкуренция с Китай”, посветен на ролята на Пекин на световната арена.

Според заключението им за Китай най-ефективният лост за влияние върху трети страни е възможността да им се предлагат търговски и инвестиционни партньорства - и това е по-ефективно от преките военни заплахи или популяризирането на китайския политически модел.

В своя доклад експертите от РАНД анализират глобалното влияние на КНР от гледна точка на военния и икономически натиск върху други страни, както и способността да популяризират собствените си ценности. Изследователите се фокусират върху усилията за изграждане на влияние в двадесет страни, включително Австралия, Бразилия, Германия, Индия, Индонезия, Мексико, Тайланд и Виетнам.

Въз основа на данните за 2018 г. списъкът на страните, най-зависими от икономическите отношения с Китай, включва Лаос (търговията с Китай представлява 42% от общия търговски оборот на тази страна), Филипините (41%), Виетнам (33%) , Австралия (32%), Южна Корея (30%) и Камбоджа (29%). Китайските преки инвестиции са от особено значение за Лаос (78,5% от всички преки чуждестранни инвестиции), Кения (33,7%), Камбоджа (24,8%) и Тайланд (14%).

Друг ефективен метод за китайско влияние е развитието на неформални връзки с представители на елитите в другите страни. Експертите от РАНД посочват като пример опитите на Китай да повлияе на елитите в Австралия, Индонезия, Филипините и Южна Корея. Например представители на Китай предлагат икономически отстъпки на политиците в Австралия и Нова Зеландия, за да могат да вземат мерки, полезни за Пекин.

Китай демонстрира способността да спечели подкрепа сред елитите и официалните лица дори с негативно обществено мнение към Китай в тези страни“, твърдят анализаторите.

И въпреки че САЩ запазват водещата си позиция по отношение на влиянието в Азиатско-Тихоокеанския регион (АТР), Пекин затваря пропастта с Вашингтон. Това следва от интегрирания рейтинг на мощта на азиатско-тихоокеанските страни, съставен от базирания в Сидни мозъчен тръст Институт “Лоуи”.

Той отчита фактори като състоянието на икономиката (размер на БВП, ниво на технологично развитие и други), военния потенциал (военни разходи, качество на оръжията и други), устойчивост (стабилност на институциите, ниво на геополитическа сигурност, резерви от ресурси), външнополитическа тежест и степен на икономическо и военно влияние.

Според изчисленията на Института “Лоуи”. рейтингът на САЩ през 2020 г. е 81,6, следван от Китай със 76,1. През 2018 г. рейтингът на Америка е бил 84,5, а на Китай - 75,9: за две години Пекин е намали разликата си до Вашингтон с 3,1 пункта. Експертите потвърждават заключението на РАНД, че основният ресурс на Китай е неговата икономическа сила.

По този показател Пекин се нарежда на първо място в региона с рейтинг 98,9 срещу 87,7 за САЩ. По отношение на степента на икономическа взаимовръзка с другите страни от региона изпреварва САЩ с 37,2 пункта. Третото място в общия рейтинг на Института “Лоуи” от 2020 г. е заето от Япония (41), четвъртото - от Индия (39,7). Русия е на пето място с резултат 33,5.

Ограничен модел

Въпреки нарастващата икономическа мощ, способността на Китай да предложи на други страни атрактивен модел за развитие, базиран на оригинални ценности, е ограничена, заключва РАНД. Според изследователите може да се говори за „китайския модел“ по-скоро по теоретичен, отколкото по практически начин.

Това е смесица от различни насърчени от правителството икономически методи за развитие, които се приспособяват във времето. Това не е ясен последователен списък от мерки, които могат да бъдат приложени в друга държава ", казват експертите.

Според анализаторите на РАНД китайската икономика вероятно ще се сблъска с проблеми през следващите години.

"Заедно с нарастващата тревога от липсата на човешки права в Китай, забавянето на икономическата активност ще намали привлекателността на неговия модел", се казва в доклада.

Докато ценностите на демокрацията и свободата са привлекателни за населението сами по себе си, ценностите на авторитаризма са привлекателни само като средство за постигане на икономически успех, смята РАНД.

"Опитите на Китай да увеличи влиянието си до голяма степен ще бъдат ограничени от факта, че адресатите на тяхното влияние споделят повече ценности със САЩ, отколкото с Китай", казват експертите.

Въз основа на прогнозата на консултантската компания PwC:

Ако през 2016-2020 г. ръстът на китайската икономика, по предварителни данни, възлиза на 6%, то през 2021-2030 г. той ще намалее до 3,4%. Анализатори от холандската “Рабобанк” посочват, че забавянето на икономиката на КНР в дългосрочен план ще бъде повлияно от застаряващото население, нарастващите дългови задължения, спада на производителността на труда и нарастващото политическо напрежение. И така, ако в предкризисната 2019 г. ръстът на БВП на Китай е бил 6%, то през 2025 г. - едва 4%, следва от прогнозите на банката. Ако обаче Пекин проведе успешни икономически реформи, тогава растежът на БВП през 2021–2030 г. може да достигне 7,5%, изчисляват икономистите от Австралийския национален университет и университета “Корнел” в САЩ. "

Друга слабост на Китай е неспособността да се конкурира със САЩ в сферата на военното влияние. Според оценките на РАНД, САЩ са похарчили 13,7 млрд. долара за военна помощ за други страни през 2018 г., а водещите държави в Европа - Германия, Франция, Великобритания, Испания и Италия - 7 млрд. долара.

А годишните разходи на Китай за военна помощ за други страни са около 100 милиона долара, пишат анализаторите, признавайки, че тези елементи от разходите на Пекин са класифицирани и затова е трудно да се установи точна цифра. Но ако през 2017 г. САЩ доставят оръжие на други страни за 12 милиарда долара, то Китай - за по-малко от 2 милиарда долара.

Най-вече той помага на Камбоджа (115 млн. долара през 2013-2018 г.), Африканския съюз (100 млн. долара) и Афганистан (70 млн. долара). В крайна сметка Китай може да заплашва само онези държави, с които има териториални конфликти. Нарастващата мощ на Китай принуждава неговите съседи, включително Япония, Индия и Австралия, да търсят възможности за ограничаване на Пекин, включително с подкрепата на САЩ, заключават експертите на РАНД.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели