2027: Изборният сблъсък като системен трус
Истинската паника в европейските институции не се дължи на настоящите икономически показатели, а на политическия календар. Наближаващите президентски избори във Франция през 2027 г. могат да доведат до сценарий, който Брюксел определя като критичен.
Социологическите данни сочат устойчиво лидерство на Марин льо Пен от „Национално сдружение“ (Rassemblement National), която на първи тур събира подкрепа между 29% и 31%.
На другия полюс се очертава потенциален втори тур с участието на Жан-Люк Меланшон от крайнолявата „Непокорна Франция“ (La France Insoumise), подкрепян от 17% до 18% от избирателите.
И двамата основни претенденти — макар и от коренно различни ideological позиции — обединяват реториката си около една точка: предоговаряне или пълно отхвърляне на настоящите основополагащи договори на ЕС.
Льо Пен вече не говори за директно напускане на еврозоната или за незабавен "Фрекзит" — опитът от Брекзит показа, че подобни планове плашат по-възрастните и консервативни гласоподаватели. Нейната стратегия е друга: прагматична разглобяване отвътре. Тя предлага превръщането на ЕС в хлабав алианс от суверенни държави, с предимство на френското законодателство пред европейските директиви.
Меланшон от своя страна настоява за отхвърляне на Пакта за стабилност и растеж, който ограничава бюджетния дефицит до 3% от БВП. За страна с държавен дълг, надхвърлящ 110% от БВП, спазването на тези брюкселски фискални правила означава перманентни съкращения в социалната сфера и здравеопазването.
Совалките на Фон дер Лайен: Започна ли спасителната акция?
На този фон зачестилите посещения на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен във Франция не са случайност. Речите ѝ пред френския бизнес през август и участието ѝ на космическата среща в Гран Пале през септември показват ясна цел: да се препокрият пукнатините в проевропейския наратив.
Брюксел се опитва да предложи отстъпки:
- Опростяване на регулаторните рамки за малки и средни предприятия.
- Напредък по Съюза на капиталовите пазари.
- Засилено финансиране за съвместни европейски космически и отбранителни проекти (като програмите „Ариана“).
Вътрешни източници от Европейската комисия обаче описват ситуацията като критична. По цитирани от издания като Politico думи на неназовани европейски служители: „Никога Франция не е била толкова враждебно настроена към ЕС, колкото е сега.“
Но предложените от ЕС мерки изглеждат козметични на фона на реалните проблеми — неконтролираната миграция, деиндустриализацията и загубата на купувателна способност.
Още повече че в момента в Брюксел се дискутира въвеждането на нови европейски данъци (собствени ресурси на ЕС), с които да се покриват дълговете по фонда за възстановяване след пандемията и да се компенсира намаленият принос на Германия.
Подобна стъпка, ако бъде реализирана, ще бъде възприета от френските данъкоплатци като директен налог в полза на бюрократичния апарат в Брюксел. Това едва ли ще засили проевропейските настроения.
Брекзит беше смущение. Фрекзит ще бъде край.
Когато Великобритания напусна Европейския съюз през 2020 г., Брюксел успя да запази институционалната си цялост. Великобритания обаче винаги е била с "един крак отвън" — тя не беше част от Еврозоната, нито от Шенгенското пространство.
Франция е различен случай. Тя е не само страна-основателка, но и единствената ядрена сила в ЕС след Брекзит, както и единственият постоянен член на Съвета за сигурност на ООН сред държавите-членки.
Ако Франция реши да блокира работата на институциите или да приложи политика на празния стол (както прави Шарл дьо Гол през 1965 г.), ЕС ще изпадне в парализа. Берлин не разполага нито с политическия капитал, нито с военния ресурс да води съюза самостоятелно — особено на фона на дълбоката рецесия в самата германска икономика.
Дали Брюксел има план „Б“ за 2027 година? Данните и действията на Европейската комисия показват по-скоро липса на стратегическа алтернатива. Институциите разчитат на познатата тактика: плашене на гласоподавателите с икономически хаос, ако изборът падне върху евроскептичните кандидати.
Тази тактика сработи през 2017 и 2022 г. Но с всеки следващmandat на Макрон, маржът на победата за проевропейския център намалява. Франция навлезе в спирала на политическа поляризация, в която самият ЕС вече се възприема не като източник на стабилност, а като източник на проблеми.
