/Поглед.инфо/ „Ние сме по-безразсъдни - за нас е по-добре да си в гроб, отколкото роб. Ето защо ние сме непобедими”, смята историкът Наталия Нарочницкая. Така тя отговори на френския си колега д'Анкос който заяви, че именно "засиленото чувство за история и смърт" отличава руснаците от западноевропейците.

В навечерието на 75-годишнината от Победата френският историк от руски произход, постоянен секретар на Френската академия Хелен Карер д'Анкос, даде голямо интервю за парижкия “Льо Фигаро”. Признатият експерт по историята на страната ни, владеещ руски език Д'Анкос, посочи две черти, по които, според нея, руснаците забележимо се различават от европейците.

Един от тези параметри е „чувството за история“, което е по-развито сред жителите на Русия заради трагедиите на ХХ век, които са преживели. Историкът нарича второто отличително свойство „острото чувство за смърт“. „Православното християнство изрично поставя възкресението, тоест смъртта, в основата на вярата“, пояснява д'Анкос.

Разсъжденията на френския мислител предизвикаха дискусия в руските интелектуални среди. Така телевизионният водещ Владимир Познер, който многократно е разговарял с мадам Д'Анкос, смята забележката за значението на паметта от миналото за руснаците за голяма степен вярна. В тази светлина е разбираемо, казва той, защо „забравата“ на европейците за приноса на СССР за победата над нацизма е възмутителна. „Подценяването на ролята на Съветския съюз в тази победа е нечуван позор“, смята Познер.

За това, с какви очи днешните европейци гледат на руснаците и как руският характер е помогнал за преодоляването на „кафявата чума“, разговаряме с историка и политолог Наталия Нарочницкая, ръководител на Европейския институт за демокрация и сътрудничество в Париж.

Наталия Алексеевна, съгласна ли сте с характеристиката, която Хелен Карер д'Анкос даде на руснаците?

Уважавам мадам Карер д'Анкос. Можем да кажем, че сме близки по дух. Що се отнася до изостреното историческо чувство - разбира се, то оставя своя отпечатък върху трагедиите, преживяното от руския народ. Но не трябва да забравяме за високото ниво на преподаване на история в нашите училища. Нация, която няма минало, няма бъдеще.

И как бихте оценили тезата за нашето „специално отношение към смъртта“?

Разбира се, ние сме хора на крайностите. Сръбският светия Николай Велимирович казва, че в душата на всеки човек има борба между ада и рая. Но в руския човек има най-тежкия ад и най-омагьосващия рай.

От една страна, ние имаме близки отношения в семейството, много сме притеснени от смъртта на близките си, някои от нас не могат да се примирят с това с години. Но от друга страна, в трудни времена, мислим, подобно на родните ни приказни герои Иван Селския син или Иван Царевич, „не може да има две смърти, а с една не се минава“. Не се страхуваме от нищо, вярваме, че Господ ще ни спаси. Ние сме по-безразсъдни - за нас е по-добре да си в гроб, отколкото роб. Затова сме непобедими. Можем да бъдем превъзхождани хиляди пъти - и с оръдие, и с танкове, и в нивото на БВП. Но ако една нация мисли така на 90 процента, тя не може да бъде победена. Възможно е да има единствено временни отстъпления. Затова е по-добре враговете ни да не ни пипат.

Значи затова руският народ надделя в двубоя с военната машина на Хитлер, за която работи почти цяла Европа?

Нашият народ сложи настрана идеологията, която в началото беше много завладяла. Хората защитаваха Отечеството - и не само и не толкова държавата като политическа институция.

Съветските хора разбраха, че ако не се надигнат срещу фашизма, тогава всички предишни подвизи ще бъдат безполезни - и победите на Александър Невски, и битката при Куликово, и изгонването на Наполеон... И както се казва в песента, „благородната ярост кипи като вълна“. Съзнанието на хората премина от идеологията на екзистенциално равнище.

Сега европейските партньори решиха да отпразнуват Деня на победата без участието на Русия. Защо решиха да забравят за решаващия принос на СССР за разгрома на хитлеризма?

Вярвам, че това е обида, но всичко вървеше натам. Самодостатъчни сме, ще празнуваме победата си. За съжаление, западната преса вече е доминирана от отношението към Втората световна война като към борба на две тоталитарни чудовища. Европейците забравят, че самият Хитлер им избира участта изобщо да изчезнат от историята, да се превърнат в свинари и слуги за Третия Райх. Да бъдат превърнати в хора без език и култура.

А дори да в сферата на влияние на Съветския съюз, европейците стават генерали, професори, строители, цигулари, световноизвестни режисьори. Тоест, те  се запазват като нация и като индивиди.

Младите хора на Запад престанаха да осъзнават, че именно техният народ е щял да бъде разрушен от режима на Хитлер, неговата доктрина за естественото неравенство на хората. Основното зло на фашизма, опитът за унищожаване на други нации, превръщането им в строителен материал, се поставя на заден план. И основното престъпление на нацизма в западното мислене, в допълнение към Холокоста, е тоталитаризмът, тоест липсата на демокрация. Трябва да обясним грешката на подобна позиция.

Знаят ли хората във Франция за събарянето на паметника на маршал Конев - освободителя на Прага?

Много французи бяха възмутени от това. Но думите на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг в подкрепа на властите в Прага, които инсценираха този явен акт на вандализъм, не бяха изненадващи. Какво друго може да каже служител на НАТО?

Отвратителното в този акт дори не е, че чехите са спрели да харесват Конев. Има стотици, ако не и хиляди, паметници на хора по света и в Европа, чиито следи в историята са много по-съмнителни. Очевидно е, че паметникът не притеснява никого. Властите на Прага направиха това само за да ни обидят, да ни наранят в сърцето. А това само по себе си е отвратително..

Има ли надежда, че тълкуването на събитията от Втората световна война във Франция и Европейския съюз като цяло някога ще се доближи до нашата?

Позицията на Франция е малко по-сдържана, отколкото в останалата част на Европа. По принцип французите са длъжни да помнят, че дължат статута на победоносна сила изключително на Съветския съюз, на неговото извънредно желание. Същото се отнася и за мястото в Съвета за сигурност на ООН. Нито Съединените щати, нито Великобритания щяха да допуснат това. Позицията на Франция е диаметрално различна от позицията на Полша или балтийските страни. Но аз съм далеч от пораженческите настроения. Вярвам, че самото време ще излекува тези недостатъци.

Какви други качества от национален характер, ако се върнем към терминологията на д'Анкос, се изострят у руснаците заради Великата отечествена война - освен „чувството за история“ и "чувството за смърт? “

Основното, което бих посочила , е готовността за саможертва за висши идеали, вярата и Отечеството. Подвигът не се извършва при водене на сметки и не заради цена - нямаше да е подвиг иначе. Героизмът е само там, където има желание за саможертва. Победата над фашизма беше подвиг. И хората помнят това. Междувременно си спомняме, че историята на Русия продължава. Ако някога посмеем да забравим, ще се превърнем в безлична маса, просто ще престанем да съществуваме като нация.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели