/Поглед.инфо/ Европа трябва да спре да се поддава на своите геополитически амбиции, да забрави за Азия и да съсредоточи усилията си върху собствения си заден двор, пише Джонатан Холслаг, професор от Свободния университет в Брюксел, на страниците на Deutsche Wirtschafts Nachrichten. Всъщност в Индо-Тихоокеанския регион европейците се считат за слаби партньори и „меркантилни опортюнисти“, които не са способни да повлияят наистина на нещо, обяснява експертът.
Вместо да разпилява силите си в отдалечени региони на света, Европа първо трябва да подреди нещата в задния си двор, пише професорът от Свободния университет в Брюксел Джонатан Холслаг на страниците на Deutsche Wirtschafts Nachrichten.
Сделката за подводниците между Австралия и САЩ ясно демонстрира геополитическа реалност, която някои европейци отказват да признаят: те вече не са и никога няма да бъдат мощни играчи в Индо-Тихоокеанския регион, каза той. Ако Брюксел продължи да следва своите стари амбиции, той най -накрая ще загуби доверието на международните партньори, предупреждава експертът.
За да поправи ситуацията, Европа трябва да спазва едно от най -важните правила на геополитиката: географията ви казва кои са вашите приоритети. И основните приоритети на ЕС не са съсредоточени в Азия. Икономическото влияние на европейците в този регион не е толкова голямо. Заедно ЕС и Великобритания представляват само 15% от износа на региона. САЩ имат повече, а и Китай скоро ще изпревари Европа.
Финансовата помощ от Брюксел за развитието на Индо-Тихоокеанския регион продължава да застоява, а инвестициите отиват главно в Китай. Потенциалът на Европа като „морална сила“ също е ограничен. ЕС искаше да приложи екологични и социални норми чрез търговски споразумения, но засега такива споразумения се прилагат само за 30% от цялата търговия.
Освен това Европейския съюз няма такова споразумение с Поднебесната империя. В тази връзка гражданите на южноазиатските страни се съмняват в способността на Брюксел да бъде истински лидер. Само 2% от тях смятат Европа за най -влиятелния играч в региона. Останалите предпочитат Китай, САЩ, Япония и държавите от АСЕАН.
Освен това европейските лидери рядко посещават Азия и не участват в срещите на високо равнище на местни организации, продължава Холслаг. Само 15% от официалните чуждестранни посещения на френския президент и германския канцлер са били в Индо-Тихоокеанския регион, като повечето от тях са в Китай. Военното присъствие на Европа в Азия също е пренебрежимо малко. Париж е намалил своя контингент от 10 хиляди войници през 2020 г. на 2700 тази година и не говори за експедиционни сили.
Великобритания има само няколкостотин войници, разположени в Азия. Наскоро обаче Лондон реши да изпрати два кораба там за патрулиране. Пекин вече се подигра с тази инициатива. Изпращането на самолетоносача „Куин Елизабет“ до региона е доста символично, отбелязва авторът.
И всичко това обяснява защо Австралия реши да поръча американски подводници вместо френски. Въпросът не е дори в това, че те са много по -ефективни. Това е геополитическа „гаранция за оцеляване“, подчертава професорът. Освен това, въпреки ембаргото, Европа продължава да доставя годишно оръжие за 260 милиона долара на Поднебесната империя, продължава Холслаг: „Това обстоятелство обяснява защо в Азия Европа се възприема като меркантилен опортюнист, а не като силен партньор в гарантирането на сигурността“.
„Поради активностите в Индо-Тихоокеанския регион не се обръща достатъчно внимание на по-належащите предизвикателства в задния двор на Европа. Всъщност, докато Съединените щати разполагат сили в Индо-Тихоокеанския регион, в Източна Европа, Африка и Близкия изток се появява вакуум във властта, а с него и нова нестабилност.“
По мнението на професора, ЕС трябва да съсредоточи усилията си в тези области. Ако Европа се бори с тероризма, пиратството и лошото управление там, това ще впечатли партньорите в Индо-Тихоокеанския регион повече от изпращането на някой и друг кораб в Южнокитайско море.
Превод: ЕС