/Поглед.инфо/ „Европа и ОССЕ трябва да се подготвят за такава откритост. Това е нашият шанс за популяризиране на идеята за обща европейска сигурност - сигурност, която не може да бъде постигната без Русия или дори въпреки нея. " Това са думи на германския външен министър Хайко Маас.

На дипломатите често се възлага неблагодарната роля да казват очевидни неща на всички. Дъбът е дърво, розата е цвете и по-нататък по списъка. Има огромна държава, с ядренооръжие, половината от която е в Европа и която идеологът на партия „Алтернатива за Германия“ Марк Йонген съвсем точно нарече „държава с европейска глава и азиатски корем“.

Тази страна има дългогодишен (до голяма степен благодарение на "азиатския корем") опит в преговори с различна степен на твърдост с "проблемни територии". Има „свои хора“ по места, има език, който огромен брой хора в тези същите проблемни територии разбират по-добре от английския.

Има опит за интегриране на чужди култури: можете да спорите, колкото искате, дали СССР се е справял добъре или зле със задачата да бъде родина на стотици народи, но това, че съвременна Европа го прави значително по-зле, също е напълно очевиден факт. И накрая, просто има опит в борбата с тероризма, в който ЕС си чупи зъбите в продължение на много години. Тоест, горе-долу знаем как да се справяме със съвременните предизвикателства.

И все пак, нашите "геополитически партньори" (нека ги наречем така, защото "Запад" или "Европа" не са съвсем точни – ние сме и едното, и другото) от известно време с всички сили се опитваха и все още се опитват да се преструват че нито тази държава, нито нейните интереси не съществуват. В краен случай те разчитат, че винаги има Америка, която ще разреши всички проблеми, като хвърли от небето няколко „хуманитарни“ бомби.

Какво стана в крайна сметка? 2014 г., Украйна. Германия се опитва да бъде глобална сила, като излъчи своя боксьор Кличко за лидер на протеста и кандидат за президент. Настоящият президент на Федерална република Германия, а след това и външният министър Франк-Валтер Щайнмайер действа (наред с други) като гарант за сигурността на Виктор Янукович.

Не измина и ден обаче, откакто бяха озвучени тези гаранции - и Янукович бяга в Ростов, в Украйна побеждава „революцията“, а Кличко остава без работа (позицията на кмет на Киев явно не е това, което германците искат за него).

Затова пък на сцената се появява, синът на настоящия почти президент Джо Байдън, започва делото на компанията Буризма, както и редица други индикатори, че Украйна сега е сфера на американските интереси. Минава още известно време - и на власт идва Владимир Зеленски, който много бавно, много внимателно, на пръсти, но започва бавен дрейф към Русия.

Не защото сме го купили и дори не защото не излизаше от телевизорите ни преди. А защото, след като придобиха Украйна, нито САЩ, нито Европа просто не знаят какво да правят с нея. И как да го направят.

2018 г. вследствие на поредната „кадифена революция“ Никол Пашинян беше избран за министър-председател на Армения. Общото ликуване на нашата опозиция, ентусиазирани туитове от Навални: арменците успяха, страната избра „европейския път“.

Сега почти на живо наблюдаваме финалната фаза на този път. Европейските политици се опитаха да разрешат проблема с Карабах, Макрон и Тръмп (заедно с Путин) направиха изявления, но нищо не беше разрешено и нищо не спря, докато преките участници в конфликта не се обърнаха към Путин.

Сега мнозина питат защо Русия не се е намесила по-рано, защо не е въвела войски, но малко от тях споменават, че по това време никой не е питал Русия за това. Къде да изпратим войски? Към територията, която самата Армения официално признава за територия на Азербайджан? Но щом руснаците бяха помолени, те веднага решиха проблема. Колкото и както обстоятелствата в момента позволяват това.

2020 г., Беларус. При опит за преврат, "народният лидер" Светлана Тихановская избяга в Литва, откъдето се опитваше да ръководи процеса с подкрепата буквално на цяла Европа. Всички парламенти, всички телевизионни канали. Отнасяха се с нея така, като че ли е Грета Тунберг.

И какво стана? Батката Лукашенко си седи на същото място, където е седял преди. Между другото, сигурен съм, че ако хората излязат по улиците на Минск с руски знамена и се обърнат към нас, а не към Европа, ситуацията в Беларус можеше да бъде различна. Не, никакво насилствено сваляне на президента – в Кремъл не обичат това.

И има още и Сирия и Венецуела, които няма да засегнем, само за да не разтягаме безкрайно този текст.

А още има и тероризъм, който от много години тресе майка-Европа. И с който Русия всеки път предлага да помогне да се справят - и всеки път, тези предложения не се чуват.

Но един ден ще се наложи да я чуят. Русияя има. И тя умее да прави нещо, което другите не умеят.

Главите на нашия орел са разгърнати в различни посоки. Те знаят как да преговарят, знаят как да поддържат баланс, иначе необичайната птичка отдавна би се разкъсала.

Нещо повече, другият орел,на звезди и ивици, забележимо отпада наскоро. Европа започва ли да осъзнава това? Приятно. Тогава нека започнем с това, че ще престанем даразговаряме на езика на санкциите. Ще бъдете изненадани в какъв прекрасен свят можем да се събудим буквално на следващия ден.

Превод: ЕС

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели