Европа

Бившите социалистически страни ще сринат Евросъюза заради пари

/Поглед.инфо/ Излизането на Великобритания от Европейския съюз заплашва да предизвика сериозна политическа криза в рамките на ЕС - става дума за това колко пари Лондон е давал за обединена Европа. Страните, които Брюксел изхранва от бюджета си, в близко бъдеще рискуват да загубят част от тези субсидии и това са предимно държавите от бившия СССР и социалистическия лагер.

Владимир Добринин 65561 прочитания
Бившите социалистически страни ще сринат Евросъюза заради пари

Когато в навечерието на излизането на Великобритания от Европейския съюз някои анализатори предположиха, че „Брекзит е началото на края на ЕС“, повечето поддръжници на ЕС смятат това за злоба и нищо повече. Понякога се добавя, че подобни изявления са нечии мокри сънища, които никога няма да се сбъднат.

Изглежда, че днес е моментът да си припомним формулировката, въведена навремето от Джеймс Бонд: „Никога не казвай никога“. Факт е, че разводът на Великобритания с ЕС всъщност се оказва много повече от споровете между Лондон и Брюксел относно обезщетението, което първата трябва да плати на втория. Това е тежък удар върху икономиката на повечето страни от Европейския съюз. И на първо място по финансите и благосъстоянието им.

Великобритания, ако някой е забравил, беше един от най-големите донори на Общността. Цифрите на нейния принос към бюджета на ЕС са различни в медиите (цялата работа е прословутото „в зависимост от това по кой метод се изчислява“), но като цяло може да се каже със сигурност, че Лондон плащаше между 12 и 15 милиарда евро годишно на Брюксел. Повече идват единствено от Берлин и Париж.

Броят на паразитите в списъците на Европейския съюз значително надвишава броя на донорите. Именно по тях ще удари и възникващото сега недофинансиране на бюджета.

Между другото, издържаните страни много бързо разбраха това. И още на 1 февруари (денят след Брекзит - невероятна скорост на реакция!) организираха голямо събиране на страдащите в португалския град Бежа. Представители на 15 държави, събрали се на края на Европа, обединени в т. нар. “Клуб на приятелите на сближаването”, бързо приеха декларация, в която директно заплашват да блокират преговорите за бюджета на ЕС за предстоящия седемгодишен период, ако Кохезионният фонд разполага с по-малко средства от преди.

Страните донори категорично не се стремят да компенсират „дефицита“, образуван поради напускането на Великобритания. Европейската комисия малко преди началото на разискването по проектобюджета на ЕС за 2021–2027 г. подкрепи намаляването на средствата, отпускани за Кохезионния фонд с 10%. Германия, Дания и Холандия (последните две също са донори на ЕС, но в много по-малка степен от сближаването) се застъпиха за намаляване на размера на бюджета на Общността.

Досега всяка от страните, принадлежаща към Европейския съюз, приспадаше годишно сума, равна на 1,17% от своя БВП, в общата „каса“. Европейската комисия е готова да намали този процент до 1,14%, трите споменати по-горе държави предлагат да го намалят точно до 1%. А 15 членове на „Клуба на приятелите на рали“ настояват да се увеличи до 1,2%.

Освен това богатите страни изискват намаляване на данъчните удръжки от мита - от 20% на 10%. Прогнозите показват, че изпълнението на предложението на Европейската комисия ще позволи на Германия да спести 8,4 милиарда, на Холандия - 3,8 милиарда, на Швеция - 1,7 милиарда, на Дания - 384 милиона евро.

В същото време някои икономисти отбелязват, че „бедните страни ще получат по-малко в крайна сметка поради намаляване на размера на Кохезионния фонд , докато богатите страни ще извлекат двойна изгода - те не само ще спестят от издръжка, но и почти веднага ще получат приходи от средствата, отпуснати от Кохезионния фонд за изоставащите източни държави и Южна Европа. В крайна сметка те ще използват тези пари, за да закупят необходимото индустриално оборудване и промишлени продукти от развитите страни.

В такава ситуация принципът на „развитие на съюза на две скорости“ получава допълнителен тласък: богатите страни стават по-богати, бедните страни стават по-бедни. Не може да се говори за издърпване на изоставащите до нивото на напредналите.

Не е тайна, че изоставащите се присъединиха към ЕС с надеждата, че „големите братя“ ще им помогнат да дръпнат икономически. Всъщност, благодарение на политиката на квоти и ограничения за производството и продажбата на продукти (на първо място селското стопанство и рибарството), източноевропейските новодошли (бивши страни от социалистическия лагер) само влошиха положението си и остават в Европейския съюз само в името на (а понякога и за сметка на) получените средства от бюджета. България, Полша, Унгария, Румъния, балтийските „тигри“ - всички те получават от Брюксел два до три, или дори четири пъти повече, отколкото прехвърлят там. С отпадането на Обединеното кралство, хранилката намалява. И примерът „какво да правиш, ако си обиден”, вече е демонстриран от Лондон.

Заплаха за блокиране на дебата за бюджета на ЕС е пробна топка. Която едва ли ще донесе успех при „изстрелването“ си: Европейската комисия е успокоявала и уговаряла и по-буйни да подпишат необходимото. Както знаете, хартията може да издържи всичко, но населението на държавите, които имат все по-малки шансове да престанат да играят ролята на момчета за поръчки за титаните от ЕС, едва ли. Така вероятността от разпадането на ЕС с напускането на Великобритания значително се увеличава. Не веднага и лавинообразно, а като поговорката - „капката дълбае скалите“, една по една.

В този смисъл Полша и Унгария изглеждат като основните претенденти за излизане: и двете страни изпитват силни търкания с ръководството на ЕС, което не одобрява техните съдебни реформи. В случая с Унгария се заговори за лишаване на страната от правото на глас в Европейския съюз. Полша беше заплашена от същата перспектива, но в последния момент Варшава жертва своите принципи в името на горепосочените вноски от бюджета на Общността.

Вишеградската четворка и Австрия, която се присъедини към нея, активно се съпротивляват на миграционната политика на ЕС, отказват да приемат имигранти и това също трябва да се разглежда като стимул за лидерите на тези държави да "гледат настрана". Не забравяйте също, че Италия може да заеме антиевропейска позиция, ако Матео Салвини дойде на власт на Апенините. Лидерът на “Лигата” многократно е демонстрирал това. А в Швеция евроскептичната партия „Шведски демократи“, която набира сила и гласове, обяви, че „с цел спасяването на страната е готова да изтегли скандинавското кралство от Европейския съюз“.

Всичко това, разбира се, няма да стане бързо. Но прилагането на такъв сценарий става все по-вероятно всяка изминала година.

Превод: В. Сергеев

Още от Свят

Преговорите в Абу Даби изключиха замразяването на фронта, а ГУР отчете 700 балистични ракети в руския арсенал
Украйна

Преговорите в Абу Даби изключиха замразяването на фронта, а ГУР отчете 700 балистични ракети в руския арсенал

/Поглед.инфо/ Двудневните преговори в Абу Даби преобърнаха логиката на украинския конфликт, измествайки фокуса от временно примирие по фронтовата линия към нова глобална архитектура на сигурността. Докато дипломатите пренареждат дневния ред без европейско участие, данни на украинското военно разузнаване разкриват тревожни темпове на руското ракетно производство и модернизацията на „Искандер-М“, а срив в сателитната система Starshield поставя противовъздушната отбрана на Киев в критична зависимост.

16.11.2026 05:54
Германските газохранилища са запълнени едва на 61 процента при задължителен норматив от 80 процента, а борсовата цена надхвърли 100 евро за мегаватчас
Свят

Германските газохранилища са запълнени едва на 61 процента при задължителен норматив от 80 процента, а борсовата цена надхвърли 100 евро за мегаватчас

/Поглед.инфо/ Германската икономика навлиза в зимния отоплителен сезон с газохранилища, запълнени едва на 61-62 процента, което е с близо 19 процентни пункта под законово заложения праг. На фона на скока на борсовите котировки над 100 евро за мегаватчас за първи път от края на 2022 година, енергийният сектор на страната е изправен пред реален риск от режим на електрозахранването и принудително свиване на индустриалното производство.

15.11.2026 22:00
Според военни анализатори боевете без пряко човешко участие в Украйна преминават към автономни алгоритми за разпознаване на цели
Свят

Според военни анализатори боевете без пряко човешко участие в Украйна преминават към автономни алгоритми за разпознаване на цели

/Поглед.инфо/ Съвременните бойни действия в Източна Европа превърнаха сблъсъците между безпилотни наземни платформи и летящи апарати в ежедневна фронтова реалност без пряко физическо присъствие на войници в зоната на огъня. Според военни анализатори дистанционното управление скоро ще отстъпи място на напълно автономни системи с изкуствен интелект, тъй като човешкият мозък не издържа на темпото на съвременната война, а липсата на глобални договори прави този процес необратим.

15.11.2026 21:45
Сривът на Starshield край Рай-Александровка: Защо наземните роботи с картечници не спасиха украинската контраатака пред Славянск
Свят

Сривът на Starshield край Рай-Александровка: Защо наземните роботи с картечници не спасиха украинската контраатака пред Славянск

/Поглед.инфо/ Поредният опит на украинското командване да преобърне хода на бойните действия в славянското направление чрез масирано използване на безпилотни системи и сателитни комуникации се натъкна на суровата физика на съвременната война. Докато в информационното пространство се тиражират версии за софтуерни ограничения от страна на компанията на Илон Мъск, реалните причини за провала край Рай-Александровка и Николаевка се крият в изчерпаните пехотни резерви, релефа и новите средства за радиоелектронно потискане.

15.11.2026 21:30
Олимпийската шампионка Си Айхуа дари златния си медал на Китайския музей на спорта
Поглед към Китай

Олимпийската шампионка Си Айхуа дари златния си медал на Китайския музей на спорта

/Поглед.инфо/ Си Айхуа, златна медалистка в дисциплината гребане при жени на Олимпийските игри в Пекин през 2008 г., дари олимпийския си златен медал на Китайския музей на спорта по време на церемония по откриването на изложения за спортна култура и спортен туризъм в Китай, които се проведоха в Международния изложбен център в Суджоу.

15.11.2026 21:15
По публикации в руски медии: Зеленски е прекарал над 740 дни в чужбина от 2022 г. насам на фона на нови взривове в Москва и Санкт Петербург
Свят

По публикации в руски медии: Зеленски е прекарал над 740 дни в чужбина от 2022 г. насам на фона на нови взривове в Москва и Санкт Петербург

/Поглед.инфо/ На фона на зачестилите диверсии в руски градове и паралелните дипломатически совалки на пратениците на Доналд Тръмп в Абу Даби и Дъблин, продължителните задгранични обиколки на украинския президент Володимир Зеленски предизвикват остри дискусии. Според публикации в руски медии, от 2022 г. насам той е прекарал над 740 дни извън страната. Анализаторите разглеждат две основни версии за този маршрут: опит да се блокират договорки между Москва и Вашингтон без Киев или притеснения за личната сигурност.

15.11.2026 21:15
Жп мрежата на Китай е обслужила рекордните 4,13 млрд. пътнически пътувания през първите 10 месеца на 2026 г.
Поглед към Китай

Жп мрежата на Китай е обслужила рекордните 4,13 млрд. пътнически пътувания през първите 10 месеца на 2026 г.

/Поглед.инфо/ Железопътната мрежа на Китай е обслужила 4,13 милиарда пътнически пътувания през първите 10 месеца на годината, което представлява ръст от 4,7% в сравнение със същия период на миналата година и е най-високият резултат за този период, отбелязан досега, съобщи Китайска държавна железопътна група.

15.11.2026 21:00
Без единен глас: Европа изпраща седемчленна делегация за преговори с Москва заради спорове между Париж, Берлин и Брюксел
Свят

Без единен глас: Европа изпраща седемчленна делегация за преговори с Москва заради спорове между Париж, Берлин и Брюксел

/Поглед.инфо/ Европейският съюз се отказа от идеята да излъчи един-единствен преговарящ за разговорите с Москва. Вместо политически лидер с ясен мандат, към масата се насочва смесен екип от съветници по националната сигурност на пет държави и представители на брюкселските институции. Решението разкрива дълбоко институционално недоверие между Париж, Берлин, Брюксел и източноевропейските столици в момент, когато основните параметри на сигурността вече се обсъждат пряко между Вашингтон и Москва.

15.11.2026 21:00