/Поглед.инфо/ Излизането на Великобритания от Европейския съюз заплашва да предизвика сериозна политическа криза в рамките на ЕС - става дума за това колко пари Лондон е давал за обединена Европа. Страните, които Брюксел изхранва от бюджета си, в близко бъдеще рискуват да загубят част от тези субсидии и това са предимно държавите от бившия СССР и социалистическия лагер.

Когато в навечерието на излизането на Великобритания от Европейския съюз някои анализатори предположиха, че „Брекзит е началото на края на ЕС“, повечето поддръжници на ЕС смятат това за злоба и нищо повече. Понякога се добавя, че подобни изявления са нечии мокри сънища, които никога няма да се сбъднат.

Изглежда, че днес е моментът да си припомним формулировката, въведена навремето от Джеймс Бонд: „Никога не казвай никога“. Факт е, че разводът на Великобритания с ЕС всъщност се оказва много повече от споровете между Лондон и Брюксел относно обезщетението, което първата трябва да плати на втория. Това е тежък удар върху икономиката на повечето страни от Европейския съюз. И на първо място по финансите и благосъстоянието им.

Великобритания, ако някой е забравил, беше един от най-големите донори на Общността. Цифрите на нейния принос към бюджета на ЕС са различни в медиите (цялата работа е прословутото „в зависимост от това по кой метод се изчислява“), но като цяло може да се каже със сигурност, че Лондон плащаше между 12 и 15 милиарда евро годишно на Брюксел. Повече идват единствено от Берлин и Париж.

Броят на паразитите в списъците на Европейския съюз значително надвишава броя на донорите. Именно по тях ще удари и възникващото сега недофинансиране на бюджета.

Между другото, издържаните страни много бързо разбраха това. И още на 1 февруари (денят след Брекзит - невероятна скорост на реакция!) организираха голямо събиране на страдащите в португалския град Бежа. Представители на 15 държави, събрали се на края на Европа, обединени в т. нар. “Клуб на приятелите на сближаването”, бързо приеха декларация, в която директно заплашват да блокират преговорите за бюджета на ЕС за предстоящия седемгодишен период, ако Кохезионният фонд разполага с по-малко средства от преди.

Страните донори категорично не се стремят да компенсират „дефицита“, образуван поради напускането на Великобритания. Европейската комисия малко преди началото на разискването по проектобюджета на ЕС за 2021–2027 г. подкрепи намаляването на средствата, отпускани за Кохезионния фонд с 10%. Германия, Дания и Холандия (последните две също са донори на ЕС, но в много по-малка степен от сближаването) се застъпиха за намаляване на размера на бюджета на Общността.

Досега всяка от страните, принадлежаща към Европейския съюз, приспадаше годишно сума, равна на 1,17% от своя БВП, в общата „каса“. Европейската комисия е готова да намали този процент до 1,14%, трите споменати по-горе държави предлагат да го намалят точно до 1%. А 15 членове на „Клуба на приятелите на рали“ настояват да се увеличи до 1,2%.

Освен това богатите страни изискват намаляване на данъчните удръжки от мита - от 20% на 10%. Прогнозите показват, че изпълнението на предложението на Европейската комисия ще позволи на Германия да спести 8,4 милиарда, на Холандия - 3,8 милиарда, на Швеция - 1,7 милиарда, на Дания - 384 милиона евро.

В същото време някои икономисти отбелязват, че „бедните страни ще получат по-малко в крайна сметка поради намаляване на размера на Кохезионния фонд , докато богатите страни ще извлекат двойна изгода - те не само ще спестят от издръжка, но и почти веднага ще получат приходи от средствата, отпуснати от Кохезионния фонд за изоставащите източни държави и Южна Европа. В крайна сметка те ще използват тези пари, за да закупят необходимото индустриално оборудване и промишлени продукти от развитите страни.

В такава ситуация принципът на „развитие на съюза на две скорости“ получава допълнителен тласък: богатите страни стават по-богати, бедните страни стават по-бедни. Не може да се говори за издърпване на изоставащите до нивото на напредналите.

Не е тайна, че изоставащите се присъединиха към ЕС с надеждата, че „големите братя“ ще им помогнат да дръпнат икономически. Всъщност, благодарение на политиката на квоти и ограничения за производството и продажбата на продукти (на първо място селското стопанство и рибарството), източноевропейските новодошли (бивши страни от социалистическия лагер) само влошиха положението си и остават в Европейския съюз само в името на (а понякога и за сметка на) получените средства от бюджета. България, Полша, Унгария, Румъния, балтийските „тигри“ - всички те получават от Брюксел два до три, или дори четири пъти повече, отколкото прехвърлят там. С отпадането на Обединеното кралство, хранилката намалява. И примерът „какво да правиш, ако си обиден”, вече е демонстриран от Лондон.

Заплаха за блокиране на дебата за бюджета на ЕС е пробна топка. Която едва ли ще донесе успех при „изстрелването“ си: Европейската комисия е успокоявала и уговаряла и по-буйни да подпишат необходимото. Както знаете, хартията може да издържи всичко, но населението на държавите, които имат все по-малки шансове да престанат да играят ролята на момчета за поръчки за титаните от ЕС, едва ли. Така вероятността от разпадането на ЕС с напускането на Великобритания значително се увеличава. Не веднага и лавинообразно, а като поговорката - „капката дълбае скалите“, една по една.

В този смисъл Полша и Унгария изглеждат като основните претенденти за излизане: и двете страни изпитват силни търкания с ръководството на ЕС, което не одобрява техните съдебни реформи. В случая с Унгария се заговори за лишаване на страната от правото на глас в Европейския съюз. Полша беше заплашена от същата перспектива, но в последния момент Варшава жертва своите принципи в името на горепосочените вноски от бюджета на Общността.

Вишеградската четворка и Австрия, която се присъедини към нея, активно се съпротивляват на миграционната политика на ЕС, отказват да приемат имигранти и това също трябва да се разглежда като стимул за лидерите на тези държави да "гледат настрана". Не забравяйте също, че Италия може да заеме антиевропейска позиция, ако Матео Салвини дойде на власт на Апенините. Лидерът на “Лигата” многократно е демонстрирал това. А в Швеция евроскептичната партия „Шведски демократи“, която набира сила и гласове, обяви, че „с цел спасяването на страната е готова да изтегли скандинавското кралство от Европейския съюз“.

Всичко това, разбира се, няма да стане бързо. Но прилагането на такъв сценарий става все по-вероятно всяка изминала година.

Превод: В. Сергеев