/Поглед.инфо/ Трудно е да се конкурира с балтийските републики или Полша по отношение на антируската активност, но чешкото правителство понякога успява. Новата инициатива на Прага за ограничаване на пътуванията в рамките на ЕС за руски дипломати е само един пример за такава успешна конкуренция. Примерът е толкова ярък, че предизвиква известно объркване сред чиновниците на водещите страни от Европейския съюз и дори упълномощените от тях бюрократи в Брюксел.
Повечето страни от Източна Европа и останалата част от ЕС все още живеят в различни политически измерения. И в това отношение Чехия е просто гротеска, модел на поведение, доведен до абсурд, съчетаващ дълбок провинциализъм и безкрайно гранично разстройство на личността. За съжаление е невъзможно да се реши този техен екзистенциален проблем. Въпросът е само дали цяла Европа ще се превърне в подобие на своите държави, на които само се смеят във Франция или Германия?
Всъщност не ни интересува какви вътрешни причини тласкат малки държави като Чешката република към поведение, което надхвърля границите на дипломатическото благоприличие и просто здравия разум. Дълбокото разбиране за това е дело на професионалисти, посветили научната си кариера на изследването на тази част от европейското политическо пространство. Това не е особено възнаграждаващо занимание, трябва да призная.
Но все още могат да се научат някои уроци. Същността на проблема е, че в Източна Европа сме свидетели на цивилизационните последици от уникалното геополитическо местоположение и свързаната с него история. Най-важното от тях е това гранично разстройство на хората, което се характеризира със свръхчувствителност, нестабилно самочувствие, променливо настроение и импулсивност.
И Чехия е най-яркият пример тук. Неслучайно именно Чехия роди най-ярките литературни произведения в жанра на абсурда през миналия век - романите на Франц Кафка и Ярослав Хашек. И за двамата прекрасни автори действията и ситуациите, които са нелогични от гледна точка на обикновения здрав разум, се превръщат в норма на поведение.
Граничното състояние е присъщо на източноевропейските политически култури без почти никакви изключения. Всички славянски и други народи, заселили се от финландската тайга до българските планини, навремето се оказват буквално притиснати между две мощни цивилизации: руската и западноевропейската.
Руската цивилизация никога не се е стремяла особено да установи контрол над тях. Дори в балтийските земи нашите князе, преди появата на кръстоносците, се задоволяваха да получават данък и нищо повече.
Но западноевропейските съседи, на първо място германците, се държаха активно и упорито подчиняваха своите слаби съседи на изток.
Чешките земи пострадаха най-много от този натиск, тъй като те бяха буквално вклинени в територии, населени от германците. В резултат на това именно тук германизацията стигна най-далече и на практика измести елементи от собствената национална култура. През първата половина на XVIIвек e последният опит за самостоятелно определяне на бъдещето им - протестантското въстание, което послужи като начало на 30-годишната война в Европа. Бързо беше потиснато от австрийците и други католици и чехите никога повече не се преструваха, че се развиват въз основа на собственото си достойнство.
Обаче също така се оказа невъзможно да бъдат напълно премахнати: те все пак бяха твърде много за пълна асимилация с германците. В резултат на това се случи най-трагичното: хората напълно загубиха своята идентичност, но се запазиха като физическа единица. Дори съдбата на ирландците, подложени на английски терор в продължение на векове, се оказа по-успешна - в по-голямата си част те все пак успяха да запазят религията си.
Този път в по-голяма или по-малка степен е следван от всички колеги на Чехия поради неблагоприятното им геополитическо положение. Унгарците го отнасят малко по-малко, тъй като от средата на XIX век до края на Първата световна война те са една от двете най-важни нации в Австрийската империя. Балтийците са най-зле - тяхната държавност като цяло стана продукт на външнополитически обстоятелства. Самостоятелната еволюция е прекъсната от германското нашествие на етапа на племенната система в края на XII век. Това, което се появи след това, е продукт на културно влияние и конкуренция между по-мощни цивилизации.
За поляците загубата на суверенитет през XVIII век се оказва фатална за националното самосъзнание - сега те не знаят как да мислят по друг начин, освен като се придържат към чуждите интереси.
След възстановяването на държавността през XX век Полша е галванизирана субстанция. Тя може да функционира като държава само при външнополитическите условия, които направиха възможно нейното възраждане. И непрекъснато се стреми да ги подкрепя, действайки като най-активния „агент“ на политиката на САЩ в Европа.
В случая с Финландия историческите травми изглеждат излекувани, но сега виждаме, че разбитата от гранично разстройство психика не си отива.
С други думи, най-важният урок от злощастната историческа съдба на нашите малки съседи по западните граници на Русия и Беларус е, че физическата неспособност да защитиш независимостта си води до чудовищни изкривявания на политическата култура. Нека отбележим, че това можеше да се случи с руснаците, ако в най-драматичния обрат на нашата история личности като Александър Невски и неговите потомци - московските князе от XIV-XV век - не бяха начело на руските земи.
Нека отбележим също, че поведението на малките страни от Източна Европа, чието най-ярко проявление сега е борбата с Русия с всички налични средства, не е проява на русофобия. Последното като цяло е твърде интегрално и фундаментално явление, за да го изпитат хората в такава ситуация. Русофобията е атрибут на външнополитическата култура на Великобритания, Франция или Германия, тъй като се основава на чувството за собствено културно превъзходство и същевременно на геополитическа конкуренция.
В случая с Източна Европа не може да се говори за превъзходство над Русия или конкуренция с нея. Там всички добре знаят, че не могат да предложат на световната култура нищо, сравнимо с Фьодор Достоевски или Лев Толстой. Още повече, че осъзнават несъизмеримостта на военните и икономическите възможности. Следователно същите чехи в никакъв случай не са русофоби, ако се придържаме към правилното разбиране на това понятие.
В Западна Европа се отнасят доста снизходително към поведението на техните съюзници в Прага, Варшава или столиците на бившите балтийски републики на СССР. Първо, в Париж, Берлин или Лондон смятат, че колкото повече възможности имат да създават неудобства за Русия, толкова по-добре. В крайна сметка, въпреки зависимостта си от САЩ, „големите“ европейци през вековете са свикнали да се смятат за наши конкуренти.
Второ, Западна Европа добре знае, че техните партньори от Балтийско до Черно море също правят бизнес с Русия - там, където им е изгодно. Същата Чехия, заедно с Германия и Белгия, сега остава най-големият купувач на руски металургични продукти. И внимателно парира опитите за разширяване на „санкциите“, когато това може да причини реална вреда на големите компании. Следователно, от гледна точка на западноевропейците, всички политически атаки на чехите са димна завеса и опити да покажат на целия свят своята непримиримост към Русия, като продължават да правят бизнес с нея.
Въпреки целия си снобизъм към чехи, поляци или балтийци, самата Западна Европа постепенно започва да заприличва на тях. И това е, ако не проблем, то важна характеристика на международната политика. Големите европейски държави са приели факта, че не могат да вземат външнополитически решения, които не служат на интересите на САЩ. Германия и Франция признаха собствената си неспособност да играят роля в световните дела без подкрепата на НАТО и силната ръка на Вашингтон. В същото време те се стремят да поддържат – където е възможно – икономически отношения с Русия и Китай.
В резултат на това на ниво реторика и дипломация европейските „грандове“ стават все по-нестабилни и по-малко самоуверени. И постепенно цяла Европа рискува да се превърне в „гранична зона“ между Русия, Китай и САЩ. С произтичащите поведенчески характеристики, характерни за такава позиция и самоидентификация.
Превод: В. Сергеев
Поход за мир, 26.11.23г., 14.00ч., НДК: https://www.facebook.com/events/368621645621417/?active_tab=discussion
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.