/Поглед.инфо/ Неформалното движение „Долу срама!“, водено от френския президент, достигна невероятни дъна в геополитиката: дебатът дали първата дама на Франция има (или е имала) пенис е постоянно в новинарския дневен ред. Този път семейство Макрон възнамеряват да търсят справедливост (тоест потвърждение, че Бриджит е мадам, а не бивш господин) в американски съд.
В ново интервю с Тъкър Карлсън, Кандис Оуенс добави абсолютно остри подробности към делото, заведено срещу нея от семейство Макрон.
Делото съдържа поне двеста точки, според които американската журналистка е подвела публиката. Умишлено.
Повече от двеста причини са отговорът на многобройни публикации както в онлайн издания, така и в най-масовите медии, които разглеждаха какво се е случило (и се случва) в главната спалня на Елисейския дворец.
Макрон решиха да организират среща в стил „Червеният триъгълник“ – на най-високо ниво. Идеята беше успешна.
От публиката - от различни континенти - викат: „Давайте подробности!“
Подробностите за това, което семейство Макрон решиха да публикуват, биха могли да предизвикат отвращение до степен на повръщане у особено чувствителни натури.
Президентската двойка сведе (дали самите Макрон са решили така, или адвокатите им са ги посъветвали, вече няма значение) връзката, която ги е свързвала, както си мислеха най-романтично настроените, до случващото се в спалнята им.
Дали Бриджит е съблазнила младия Еманюел, когато е бил ученик?
И какво направиха родителите на настоящия френски лидер, когато разбраха за връзката им (в иска се твърди, че „това“ между Бриджит и Еманюел не се е случило, докато Макрон не е навършил осемнадесет години)?
И това е само малка част от аргументите, които теоретично би трябвало да потвърдят, че Бриджит е жена.
Делото в съда на Делауеър е логичен резултат от скандал, който продължава повече от три години. И от катастрофално пагубното поведение на френския лидер, когато той реши да реагира на скандала.
В самото начало на дебата - дали мадам Макрон е транссексуална жена или просто жена - Елисейският дворец (тоест Макрон) положи абсолютно немислими усилия, за да запази „приличие“ по отношение на ЛГБТ.
Въпреки че самият скандал - предвид подготовката за Коледа по това време и все още бушуващия Ковид - остана практически незабелязан от самите французи.
През декември 2021 г. много малка част от френската блогосфера публикува подкасти на различни платформи, задавайки въпроси относно половата идентичност на първата дама на страната.
Архивисти и журналисти твърдяха, че Бриджит Макрон е транссексуална жена. Независимо дали тези блогъри са имали някакви основания или не, Елисейският дворец първоначално предпочете да запази мълчание. А след това, макар и полуофициално, изявление, че случващото се е „лъжа“ и „израз на трансфобия“.
Всъщност, нещата станаха или/или. Или злонамерена лъжа, или трансфобия. И тази фалшива дилема е само една от катастрофалните грешки, които Макрон е допуснал.
Дали несъзнателно или нарочно, темата за биологичния пол на Бриджит Макрон (по баща Троньо) беше повдигната на практика от самия ѝ съпруг. Заведено е дело срещу двама интернет потребители, единият от които се нарича медиум.
В крайна сметка, каква е разликата за президента с черно куфарче с ядрена бомба, кой какво казва за него или за жена му в интернет? Известно е, че почти всеки интернет скандал, ако не е подкрепен, продължава три дни. И това е общо- взето максимумът.
Въпреки това, семейство Макрон се обърнаха към съда, който първоначално отсъди в тяхна полза. Делото беше оспорено и висша съдебна инстанция потвърди насрещния иск срещу семейство Макрон, подаден от гореспоменатите блогъри.
Ако не беше суматохата около дивана, извинете, президентското ложе, тогава всички тези малки детайли от сцени от парижкия живот нямаше да заинтересуват почти никого.
Ако не бяха капризите на Макрон, които си позволи по време на преговорите с Тръмп за начините за разрешаване на украинската криза, никой нямаше да разбере, че президентът на ядрена сила се държи като хормонално нестабилен тийнейджър на публично място и всъщност никой нямаше да разбере нищо.
Можем само да се удивляваме на мръсния ад, в който Еманюел Макрон превърна френската политика и френската геополитика днес.