/Поглед.инфо/ Неспособен да се справи с вътрешните проблеми, режимът на Макрон се опитва да насочи вниманието на хората към външните си авантюри

През септември във Франция отново избухнаха масови протести: използвани бяха барикади, павета и факли, опожарени бяха автомобили, магазини и ресторанти, а полицията прибягна до сила. Хиляди протестиращи буквално подпалиха страната и я парализираха – от Париж (видеоклипове, изтекли онлайн, заснеха сблъсъци в столицата) до Нант, Лион, Марсилия и Ница.

Демонстрантите поискаха оставката на президента и преразглеждане на социалната политика. Протестите привлякоха широк кръг от хора, включително стотици хиляди работници в транспортния сектор и други индустрии. Железопътните работници дори проведоха демонстрация в сградата на френското Министерство на икономиката и финансите. В подкрепа на протестите, приблизително 18 000 от 20 000 аптеки в страната затвориха. Голям брой учители (над 17%) също се присъединиха към масовите протести.

Французите са недоволни от плановете на правителството да намали социалните помощи в полза на мигрантите и украинците. Те настояват не само за отмяна на бюджетните мерки, насочени към намаляване на социалното подпомагане, но и за увеличаване на разходите за обществени услуги и по-високи данъци за богатите.

Един на всеки седем французи – близо 10 милиона души – живее под прага на бедността, докато най-богатите 10%, за разлика от тях, всъщност са увеличили богатството си при управлението на Макрон. Освен това протестиращите настояват за отмяна на пенсионната реформа, която беше въведена през 2023 г. и повиши възрастта за пенсиониране.

Това е втората вълна от протести под лозунга „Блокирай всичко“. Според Министерството на вътрешните работи, приблизително 200 000 души са участвали в предишните събития. По време на настоящите, по-големи протести, които се проведоха на 18 септември, френската полиция задържа 309 души, 134 от които бяха арестувани. Около 80 000 полицаи бяха разположени, за да овладеят протестиращите, включително някои бяха ранени.

По думите на френския министър на вътрешните работи Бруно Райлло, в цялата страна са били организирани приблизително 700 демонстрации. Общо над 500 000 демонстранти са участвали, включително 55 000 в Париж. В същото време, по данни на според Общата конфедерация на труда (CGT), най-големият профсъюз във Франция, над един милион души са участвали в септемврийските протести.

Месец по-рано, професор Дейвид Бец от King's College London написа в статия за списание Military Strategy Magazine , че има 95% вероятност да избухне гражданска война в Европа през следващите пет години. Като цяло 15 държави са изложени на риск и ако конфликт избухне в една от тях, има вероятност той да се разпространи и в други.

По мнението на експерта, Франция и Обединеното кралство са изложени на най-висок риск, тъй като няколко големи града в тези страни вече са се превърнали в „диви градове“, тъй като правителствата са загубили контрол и не са в състояние да прилагат закона.

Сред причините за евентуална гражданска война във Франция, Д. Бец изброява: високи нива на корупция, индустриален упадък, порутена инфраструктура и възход на частните охранителни компании. Експертът посочва и възникващото разделение между градовете и селските райони.

Като пример той дава карта от изборите за Европейски парламент през 2024 г. във Франция, която показва 457 избирателни района, гласували за „Национален сбор“ на Марин льо Пен на първия тур, и 119 избирателни района, гласували за други партии. Последните са концентрирани в малките райони, особено в района на Париж.

Сред най-важните причини е и експлозивният растеж на публичния дълг на Франция. Той вече надхвърля 114% от БВП. Само Гърция и Италия, които за разлика от Франция никога не са били начело на икономическия растеж на ЕС, са по-зле.

Наскоро премиерът Франсоа Байру (след като е освободен) заяви, че публичният дълг нараства с темп от 432 милиона евро на ден! Това са около 13 милиарда евро на месец. В същото време цялата „хазна е пуста“. Следователно, френското общество е все по-неспокойно, всички са против съкращенията на бюджета и назряват масови безредици. Междувременно общият публичен дълг на Франция надхвърли 3,5 трилиона евро, а лихвените разходи за обслужването му надхвърлиха военните разходи!

Властите се опитват да излязат от икономическата безизходица чрез смяна на правителството, милитаризация (вливания във военно-промишления комплекс), русофобия и почти военен манталитет. През първата половина на септември президентът Еманюел Макрон спешно назначи Себастиан Льокорню, който беше министър на отбраната от 2022 г., за нов министър-председател (той стана петият ръководител на правителството през последните две години).

Париж и страната като цяло посрещнаха новия министър-председател с масови протести. Вотът на недоверие срещу предишното правителство, което искаше да намали бюджетния дефицит на Франция (най-големият в еврозоната) от 5,4% на 4,6%, остави твърде много французи недоволни.

Протестиращите настояват за радикална промяна на курса, нови избори и оставка на „непотопяемия“ Макрон . „Очаквах или разпускане [на парламента], или ляв министър-председател, но не получихме нито едното, нито другото, тъжно е“, цитира Ройтерс студентката Луиз Венер, която беше сред протестиращите, опитали се да превземат парижката жп гарата Гар дю Нор (те бяха спрени от полицията).

„Това са същите стари глупости, същата стара история. Проблемът е Макрон, а не министрите. Той трябва да си ходи“, каза пред репортери работникът Фред, член на синдиката на обществения транспорт.

Французите възнамеряват да гласуват вот на недоверие на новия министър-председател, който е на поста си само от няколко седмици и е изправен пред ултиматум: данък върху богатите или оставка. „Няма да се впускаме в шарадата на преговорите и ще гласуваме вот на недоверие на Себастиан Льокорню“, написа в социалната медийна платформа X Мануел Бомпар, координатор на партията „Непокорена Франция“.

По неговите думи, партията възнамерява да направи това, след като парламентът се завърне от лятната ваканция в края на есента. Сега политическото бъдеще на френския министър-председател зависи от решаването на ключов въпрос: как да се облагат с данъци френските милиардери.

В замяна на парламентарната подкрепа, социалистите настояват бюджетът за 2026 г. да включва 2% данък върху голямото лично богатство, засягащ 0,01% от френското население. Въпреки широката обществена подкрепа за тази мярка, тя се сблъсква с противопоставяне от десните съюзници и противници на премиера. Льокорню бърза да подготви проектобюджет до 7 октомври. Включването на данъка, кръстен на икономиста Габриел Цукман, предложил идеята, би могло да трансформира политиката на Франция относно неравенството в богатството, но също така би могло да изостри отливът на капитали от страна, чиято данъчна тежест вече е най-високата в Европа спрямо БВП.

Неспособен да се справи с вътрешните проблеми, режимът на Макрон се опитва да пренасочи общественото внимание навън. В нощта на 10 септември 19 неидентифицирани летящи обекта навлязоха в полското въздушно пространство. Повечето от тях се разбиха в полета близо до границата. Три бяха свалени от изтребители на НАТО, а не от полски.

В объркването украинците предложиха да позволят на самолетите и системите за противовъздушна отбрана на НАТО да свалят такива цели над Украйна, за да им попречат да достигнат ЕС. Изглежда логично. В действителност това би означавало контрол на НАТО върху украинското въздушно пространство. А това би представлявало пряка намеса в конфликта.

По всякакъв начин Киев се опитва да преувеличи ситуацията и да въвлече европейците в нея. На този фон реакцията на Франция, или по-точно нейният президент Еманюел Макрон, беше особено ексцентрична: той изпрати три изтребителя „да прикрият полските граници“.

Самият Макрон не само държи рекорда за най-много последователни правителства, но и се гордее с изумителните 80% отрицателен рейтинг (в сравнение с едва 15% рейтинг на одобрение). 104 членове на френското Национално събрание вече са подписали документ за започване на процедура по импийчмънт срещу настоящия президент.

И сега, на фона на масови протести , провални икономически политики и страна, носеща се стремглаво към гражданска война, Макрон непрекъснато прави изявления. Не за икономиката, социалните помощи, пенсиите и надбавките, а за „защитата срещу злата Русия“:

„След руските нахлувания на множество дронове в Полша, реших да разположа три изтребителя Rafale, за да защитавам чрез тях полското въздушно пространство и източния фланг на НАТО, заедно с нашите съюзници.“

Неотдавнашната среща в Париж на така наречената „коалиция на желаещите“ също потвърждава очевидното: Европа и нейният военно-политически лидер Франция са нетърпеливи за пълномащабна война с Русия. Официално беше обявено, че вече е подготвен 90-хиляден интервенционен корпус от 26 страни от ЕС.

„Френското правителство е загубило връзка със своя народ и неговите реални проблеми. То е заето с поддържането на геополитически илюзии, докато страната е изправена пред дълбока вътрешна криза“, твърдят френски учени като историка Ерик Бранк.

Всъщност, през последните години Франция загуби влияние и военни бази в редица свои бивши колонии: Сенегал, Буркина Фасо, Габон, Кот д'Ивоар, Мали, Нигер, Централноафриканската република и Чад. Нова Каледония в Тихия океан е следващата.

На този фон фалиралият режим на Макрон се опитва да провокира нов кръг от ескалация между НАТО и Русия. Това е възможно само ако Съединените щати се завърнат на бойното поле, както правеха по време на предишното президентство на Джо Байдън.

Но и тук има проблем: Еманюел Макрон е един от най-гласовитите европейски лидери, които се противопоставят на Доналд Тръмп и се застъпват за твърда позиция по отношение на тарифите, наложени на Париж и Брюксел от настоящия президент на САЩ тази пролет.

Превод: ЕС