/Поглед.инфо/ Срещата между германския канцлер Олаф Шолц и президента на САЩ Джо Байдън се проведе на 3 март без журналисти, конкретни изявления или съществени коментари. Освен това лични съветници дори не бяха допуснати в Овалния кабинет, където се проведоха разговорите между двамата лидери.

Страните се ограничиха единствено с приветствия

Джо Байдън отбеляза "историческите промени", които екипът на канцлера направи в Германия - по-специално това означава увеличаване на разходите за отбрана и отказ от руски енергийни източници. Той каза още, че Германия, заедно със САЩ, прави Алианса по-силен и по-боеспособен.

Олаф Шолц отговори, че започва „много, много важна година заради руската заплаха за света“ и трябва всички да са наясно, че съвместната подкрепа за Украйна ще продължи толкова дълго, колкото е необходимо, а трансатлантическото партньорство е вече в „много добра форма“ до голяма степен благодарение на американското ръководство.

След преговори, продължили около час, американският президент се пошегува, че той и канцлерът Шолц "сами са решили всички световни проблеми".

Официалната позиция на Белия дом след срещата беше, че лидерите са обсъдили текущите усилия за осигуряване на сигурност, хуманитарна, икономическа и политическа помощ за Украйна, както и значението на поддържането на глобалната солидарност с украинския народ.

Доц. Валентин Вацев, проф. Л. Георгиев и Зорница Илиева - с геополитически десант в Ловеч на 9.03.2023 г./Четвъртък/

Украинските доставки и германската икономика

Въпреки оскъдността на информацията за реалния дневен ред на срещата, журналистите от повечето медии веднага заключиха, че на първо място са били обсъждани военните доставки за Украйна. В това няма нищо изненадващо, защото американската страна активно даде повод за това.

И така, няколко дни преди пристигането на Шолц, съветникът по националната сигурност на САЩ Джейк Съливан потвърди, че „Берлин не е готов да прехвърли бойни танкове „Леопард“ на Киев, докато Съединените щати не се съгласят да доставят танкове „Ейбрамс“.

Прессекретарят на германското правителство Волфганг Бюхнер каза, че решението за доставка на танкове е взето по общо споразумение между Берлин и Вашингтон. За никакъв натиск не може да става дума.

В последното е много лесно да се повярва, защото в момента германската държава малко прилича на страна, която може да поставя ключови условия (Какво да кажем за изнудване?). След началото на СВО стана напълно „неочаквано“, че от въоръжението и оборудването на германската армия остави много да се желае, а САЩ и британските доминиони, както се очакваше, станаха лидери в предоставянето на военна помощ на Киев.

Германия не е в най-добра позиция в момента.

Антируските санкции и взривяването на газопроводите значително подкопаха вярата в безоблачното германско бъдеще. Разбира се, разговорите за „неминуем крах на Германия“ засега нямат много общо с реалността – усилията от предишни години позволяват на местната икономика да издържи поне до следващата зима.

Но икономическите проблеми вече започнаха да се отразяват на възможностите - както да гарантират собствената си сигурност, така и да продължат да помагат на Украйна.

Според ръководителя на отбранителния концерн „Райнметал“ се оказва, че Берлин не е защитен от въздушни атаки, тъй като системите за ПВО бяха прехвърлени в Киев. А намеренията на концерна да построи нов завод за производство на експлозиви в Саксония и да развие други видове военно производство вече се натъкнаха на факта, че сто милиарда евро, отпуснати за това от фондовете на Бундесвера, не са достатъчни. Необходима е допълнителна инвестиция.

Версията на „Блумбърг“

Привлича внимание кратка статия на „Блумбърг“, където една от основните теми на посещението на Олаф Шолц е възможното прехвърляне на производството на немски снаряди в САЩ.

В публикацията се казва, че Байдън и Шолц може да обсъждат възможни „стокови споразумения“ между САЩ, Европейския съюз, както и страни като Япония и Австралия, тъй като европейската икономика сега преминава през своеобразен преход и „се адаптира към ограничения поради липсата на руски енергоносители.

Споразумението за свободна търговия между САЩ, Канада и Мексико се посочва като модел за подражание.

Вярно е, че нито събеседникът на „Блумбърг“, нито самите журналисти са склонни да съобщят условията, при които по-слабите страни се експлоатират в подобни споразумения - например Мексико.

Американски и канадски компании охотно изграждат производствени мощности в Централна Америка, харчат жълти стотинки (по техните стандарти) за тяхното осигуряване, закупуват суровини на минимални цени (или позволяват на строго определен кръг от хора да правят това) и в резултат са на плюс. Мексиканската икономика не може да се похвали със значителни ползи от подобно "сътрудничество", но получава възможност по някакъв начин да остане на повърхността.

Човек може да има различно отношение към „Блумбърг“, известен с практиката да публикуват „платени“ статии, но изразените мисли за прехвърлянето на германската военна продукция в Западното полукълбо не са толкова далеч от реалността.

Трансатлантически преход

Още в средата на 2022 г., в зората на енергийната криза, европейските компании започнаха постепенно да изтеглят инвестиции от Европа, решавайки да преместят производството си в тези страни, където поддръжката им ще бъде много по-евтина.

На първо място, вниманието на предприемачите беше привлечено от страните от Западното полукълбо. Специално внимание беше отделено на Латинска Америка с нейната евтина работна ръка и суровини и, разбира се, САЩ, където, между другото, има закон за намаляване на инфлацията, което предполага щедри субсидии за компаниите, които работят на американска територия и използват екологично чисти технологии. Освен това радиоелектронната индустрия получи отделни инвестиционни привилегии.

Към днешна дата редица химически и металургични индустрии, както и тези, които произвеждат батерии и други енергоемки продукти, вече са прехвърлени в Западното полукълбо. Например базираната в Амстердам ОЦИНВ реши да разшири дейността си с амоняк в Тексас.

Датчаните от бижутерската компания „Пандора“ и германците от „Фолксваген“ също се събраха, за да разширят дейността си в Щатите. Американската „Тесла“ вече няма да произвежда батерии в Германия, а вместо това премества част от производството си в Мексико. Дори регистрираната в Люксембург „Арцелор Митал“, втората по големина стоманодобивна компания в света, измества фокуса си към своя завод в Тексас и многото си операции в бедните карибски микродържави.

Разбира се, най-квалифицираната работна сила, както и технологичните характеристики на конкретни заводи, които влияят върху качеството на немските продукти, все още са „у дома“.

Също така на континента има важни точки за продажба на готови продукти и основните финансови институции.

Но при обстоятелствата на мащабно преместване в чужбина германски служители и близки до тях лица с различни нива на криминалност получават шанс да участват в преразпределението на собственост както у дома, така и с партньори на нови територии.

В този контекст се разглеждат последните посещения на Олаф Шолц в Западното полукълбо.

Новите стари дела на немския бизнес

В края на януари германският канцлер посети Чили, Аржентина и Бразилия и успя да предизвика недоумение у някои руски експерти. Шолц започна да говори за доставки на оръжие от латиноамериканските страни за Украйна и получи очаквания отказ. Мнозина дори предположиха, че в германското външно министерство не са останали абсолютно никакви специалисти в региона, които да посочат на канцлера неуместността на това.

Всъщност споменаването на Украйна имаше ритуален характер.

Основната цел на посещението на Шолц беше установяване на бизнес връзки със страните от континента, преди всичко с представителите на енергийния бранш.

За разлика от посещението си във Вашингтон, канцлерът беше придружаван в обиколката си в Латинска Америка не само от група германски журналисти, но и от делегация германски бизнесмени. Докато Шолц говореше за украинския конфликт на пресконференции, специалистите бяха заети с изграждането на бизнес отношения, предлагайки технологична помощ на местните минни компании. За да ви дадем представа за мащаба, повече от хиляда германски компании в момента са активни само в Бразилия (и това въпреки че делът на германския бизнес е намалял през последните години).

Това не е първият път, когато германското ръководство и бизнес организират подобно навлизане в икономиката на континента.

Някои от читателите може би си спомнят как германците станаха по-активни в Аржентина, Чили и Бразилия през 30-те години на миналия век, няколко години преди избухването на Втората световна война. Впоследствие именно от територията на тези държави се доставят суровини за нуждите на Третия райх.

Вярно е, че приходите от подобни инициативи, както тогава, така и сега, се получават от едни и същи заинтересовани страни - представители на американски корпорации.

Америка за американците

Западното полукълбо и до днес е сферата на влияние на Съединените щати. Всякакви – били военни, били икономически – опити за проникване в региона се смятат в Белия дом за посегателство срещу националните интереси.

Това е същността на претенциите, формулирани в прословутата доктрина Монро, която, въпреки своята незаконност от гледна точка на международното право, все още има реална юридическа сила за американското ръководство. Социалното и икономическо положение на почти всички страни на полукълбото предоставя всички възможности за реализиране на такива идеи.

Проникването на европейския бизнес в Латинска Америка става изключително с разрешението на американските партньори. Разрешителните, особено в такъв мащаб, няма да се издават безплатно и ще се изискват изрично от европейските служители в замяна на политически действия или отстъпки.

В момента е трудно да се говори за нещо конкретно, но началото на прехвърлянето на европейската военна индустрия в Северна и Южна Америка вече може да позволи на отделни корпорации да разширят допълнително своите сфери на влияние.

Възможно е екипът на Шолц да спечели доста добри пари от това. За разлика от Германия, която представляват.

Превод: В. Сергеев

Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо' и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите приятели в Ловеч и София кого да подкрепят!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?