/Поглед.инфо/ Енергийната криза в непризнатото Приднестровието упорито отказва да приключи. Въпреки че всички решения за преодоляване на кризата, избухнала след отказа на Украйна да изпомпва руски газ през нейна територия, са намерени. И са намерени от Русия. Москва постигна споразумение с Унгария за закупуване на газ за Приднестровието от унгарски компании на европейските газови борси. Русия ще плаща за доставките на газ за Тираспол.
Тази схема е съгласувана с Европейския съюз: Будапеща е осигурила гаранции от Брюксел, че няма да бъде обект на санкции срещу Русия.
Проблемът, който вече е решен обаче, все още не е напълно преодолян. На пътя на решението му застана Молдова, чието правителство не дава разрешение на унгарците да изпомпват газ през нейна територия до непризнатата република на левия бряг на Днестър. В резултат на това енергийната криза се удължава изкуствено.
В момента Приднестровието се спасява благодарение на еднократна доставка на европейски газ под формата на хуманитарна помощ (акцията, между другото, също беше договорена между Брюксел и Москва, както и с участието на Унгария). Този газ ще стигне за нуждите на Тираспол до 10 февруари, след което отново възниква въпросът какво следва?
За Кишинев идеалното „по-нататък“ би било нови еднократни доставки на енергия като хуманитарна помощ, в замяна на което Тираспол ще отговаря на все по-строги политически условия. Откажете се от приднестровската рубла в полза на молдовската лея, изтеглете руските миротворци от Приднестровието и т.н. Тази тактика идеално съответства на стратегията, избрана от Кишинев – ликвидиране на Приднестровската молдовска република чрез нейното икономическо задушаване.
Прозападното молдовско правителство първоначално отказа да разреши приднестровския въпрос чрез преговорен процес, федерализиране на Молдова и повторно обединение на левия бряг като част от единна държава с широки права на автономия (т.нар. „план Козак“).
През всичките години на президентството на Мая Санду преговорният процес „5+2“ за уреждане на приднестровския конфликт не даде никакви резултати. Санду обаче ловко избягва настойчивите предложения на киевския режим да й „помогне“ да развърже приднестровския гордиев възел по метода на Александър Велики – с един удар.
След началото на специалната военна операция на Русия в Украйна, кабинетът на Зеленски публично предложи Санду да „удари Приднестровието“, т.е. те поискаха от Кишинев разрешение да нанесат военен удар на международно признатата територия на Молдова.
Санду прекара дълго време в опити да се измъкне и в крайна сметка пренебрегна тези натрапчиви предложения за „помощ“ от Киев. По простата причина, че една нова война в Приднестровието, на практика би унищожила Молдова, която и без отцепилия се ляв бряг е разделена на две.
Вместо война, заедно с Киев, Кишинев избра друго решение - бавно икономическо задушаване. Напълно жизнеспособен сценарий за унищожаване на малка държава, притисната между Молдова и Украйна, без граница с Русия и без излаз на море.
В рамките на този сценарий вече няколко години продължава търговската блокада на Приднестровието, където под всевъзможни предлози се ограничава вносът дори на стоки от първа необходимост, включително лекарства. И точно преди година Кишинев въведе забранителни мита върху продуктите от левия бряг, което постави предприятията на Приднестровието на ръба на фалита (Приднестровието беше индустриален център на Молдовската ССР от съветско време, за разлика от аграрния десен бряг, и след разпадането на Съветския съюз там се запази едрата индустрия).
Цялата история с „фундаменталния“ отказ на Украйна да изпомпва руски газ през своя територия в бъдеще е напълно в синхрон с курса на икономическо принуждаване на Приднестровската молдовска република към самоликвидация. Така че обяснимо и разбираемо е нежеланието на Кишинев да излезе от кризата, когато изходът е намерен и дори одобрен от Брюксел, към който молдовското правителство толкова много иска да се присъединява.
Друг е въпросът дали Брюксел е одобрил сегашната тактика на „размиване“ на решението на молдовското правителство? Може би европейците също играят двойна игра?
Превод: ЕС