/Поглед.инфо/ Резултатите от изборите за Европейски парламент дори не са земетресение, не са тектонично разместване. Това е поражение както за сегашното правителство, сравнимо с наполеоновата Березина, така и за целия паневропейски блок.

Тоест загуба, която води до политически цугцванг. И във Франция. И ЕС.

И във вътрешната политика, национална и наднационална, и във външната политика също.

Пълен и тотален вот на недоверие. За всичко. За всяка стъпка. И в Париж. И в Брюксел.

И за всяка дума.

И така, цифрите са съкрушителни за собственика на Елисейския дворец. “Националният сбор”, който временно се оглавява от Джордан Бардела (а в миналото партията се ръководеше от представители на семейство Льо Пен), получава над 30% от гласовете. Пропрезидентските кандидати са получили наполовина по-малко: малко над 14%. Дори ако съберете бюлетините, подадени в полза на Макрон и тези, които могат да се считат за проевропейски (около 15 процента), общият брой пак ще бъде под 30 процента.

Разбира се, за да загубиш така, трябваше да опитваш дълго и упорито.

Приспособяването към Вашингтон е в ущърб на националните интереси. Да се поддаваш на Брюксел е в ущърб на интересите на собствените си граждани. Да гушнеш Киев като бръкнеш в джобовете на сънародниците абсолютно без срам и без да се изчервяваш, за да не ядосаш Зеленски.

И най-важното: цялото това усърдно и упорито желание за загуба се случи въпреки приличните пазарни условия, добрите показатели за инвестиции в икономиката, доста бързия старт на работата на страната след пандемията, свързаните с нея карантини и затварянето на малкия бизнес.

Но „Моцарт на финансите“ направи обратното. Той разруши икономиката (като се присъедини към антируските санкции), създаде хаос в публичните финанси и не успя да установи диалог с парламента.

Нито един бюджет през последните две години не беше одобрен от Народното събрание в резултат на обсъждане. Президентът караше премиера Елизабет Борн да пречупва депутатите, използвайки конституционни член 49,4, позволяващ приемането на основния финансов документ на страната без обсъждане.

И така Макрон прекали.

Разпускането на парламента, както и свикването на предсрочни избори (първият тур ще е на 30 юни, вторият на 7 юли), означава следното.

Виждайки цифрите, получени от опозицията, е логично да се предположи, че мнозинството - не непременно конституционно, но мнозинството - във всеки случай ще принуди собственика на Елисейския дворец да влезе в режим на „съжителство“ (това е официалният термин, без ежедневни или интимни конотации). Съжителството в този контекст означава, че президентът ще бъде длъжен, според конституционната норма, да назначи министър-председател от партията или политическото движение, което получи мнозинството от гласовете.

Познайте два пъти кой може да стане ръководител на изпълнителната власт на Петата република.

Това е Марин льо Пен, която вече каза това на ликуващите си поддръжници.

Макрон седеше сам в траурен костюм и подходяща вратовръзка.

По принцип той има избор в тази ситуация.

Да признае собствените си грешки и да поиска прошка от съгражданите си. Но това никога няма да се случи.

Има и друг вариант: да кандидатства за домоуправител след изтичане на мандата ви. Това е максимумът, за който може да претендира като продължаване на кариерата си.

И едно последно нещо.

Камбаната на реквиема за днешна Европа вече бие.

Фон дер Лайен и Жозеп Борел могат да започнат да стягат багажа си.

Европейският съюз, просъществувал в сегашния си вид и политическа структура от малко повече от 30 години, се разпадна – засега обаче само идеологически – само за една вечер.

Превод: В. Сергеев