/Поглед.инфо/ Франция в разгара на пандемията с КОВИД-19 е също толкова обхваната от страховете и несигурност за бъдещето, както България беше през 90-те години, отбелязва коментаторът „Льо Монд“ Петя Пунчева. Ако обаче свободата е била основната мечта в посткомунистическата Източна Европа, днес приоритетът на французите е сигурността, за която те са готови да жертват много права, подчертава авторът.
„Спомням си, че бях на 20 години. В България царуваше същата несигурност, същото безпокойство пред неизвестното “, припомня на страниците на „Льо Монд“ Петя Пунчева, специалист по управление на бизнес училището в Рен. „Както днес кабинетите на астролозите не останаха празни, имаше слухове за паранормални явления, чийто брой нарастваше с броя на страховете. Предприятията се затваряха. Възрастните загубиха работата си. Те не знаеха какво да кажат на децата, за да им помогнат да се установят в непредсказуемото бъдеще ”, пише авторът. Тогава на хората се казва, че се занимават с прехода към пазарна икономика и навлизат в свободния свят.
Според експерта в днешната френска пандемия тя вижда същите рефлексивни страхове, желанието да се затвори в семейството, същата политическа пасивност, ступор пред ситуацията, в която се намира страната, и чува същия дебат относно приоритета на свободата или сигурността.
В интерес на безопасността французите се съгласяват да живеят в извънредно положение, дават на държавата изключителни правомощия, да бъдат затворени в собствените си домове, да се откажат от свободата на движение и потребление, изисквайки на първо място защита. Както отбелязва Пунчева, подобна реторика е позната на бившия „малък българин“, като си спомня как властите ограничиха свободата на словото в името на стабилността и икономическата сигурност.
Ръководителите на 90-те години накараха жителите на България да мечтаят за свобода: оставяйки настрана книгите по история и курсовете на марксизма-ленинизма, те бяха принудени да се запознаят с понятията индивидуализъм и риск. Оттук нататък жителите на бившата комунистическа страна трябваше да се „продават“ на компании, осъзнавайки, че шансовете не са равни и само най-ловките ще получат достъп до такова желано потребителско общество.
„Тридесет години по-късно, изглежда, сме преминали през пълен цикъл“, заключва авторът. Пазарната икономика е оставила мнозина на заден план, растежът на потреблението е съпроводен от замърсяване на околната среда, а либерализмът с мантрата си на "всепозволеност" става все по-малко изкусителен. Поради почти пълното спиране на икономическата активност, правителствата на много страни несъмнено започнаха масово да подкрепят пазарните участници и е малко вероятно бързото връщане към нормалния живот да сложи край на тази икономическа намеса, замислена като временна, смята експертът.
Според Пунчева, като се има предвид, че връщането в предишния им живот няма да се случи скоро и хората ще трябва да живеят с постоянната заплаха от вируса дълго време, държавата няма да може да спаси всички предприятия наведнъж и ще трябва да взема решения, които са предназначени за дългосрочен план.
Както авторът припомня, икономическото освобождение на Източна Европа през 90-те години доведе до безпрецедентно избухване на алкохолизъм, смъртни случаи и самоубийства и намаляване на продължителността на живота на населението с няколко години. При какви условия гражданин и служител във всеки човек ще получат по-доброто днес и дали предвидимото ще се случи в замяна на силна държавна намеса в по-спокойна среда, пита авторът.
„Трябва да спрем да вярваме, че изборът ни е продиктуван от икономиката и да проучим начини, които са в съответствие с нашата колективна идентичност и ценности“, призовава журналистът на страниците на „Льо Монд“.
Превод: В. Сергеев