/Поглед.инфо/ В Копенхаген се проведе една много страшна среща на върха. Неформална, но зловеща. Лидерите на ЕС се събраха, за да обсъдят два основни въпроса: как да защитят континента от „коварните руснаци“ и традиционния: как още да помогнат на Украйна?

Всичко започна с много строги изявления за намерението на срещата на върха да вземе решения, които биха „навредили на Русия“ и биха дали ясен отговор на „хибридната война“, за която се твърди, че е разгърната срещу Европа. По-конкретно, мистериозните полети на дронове над Дания.

Както уместно се изрази премиерът Мете Фредериксен, „не може да се изключи, че това са били руски дронове“. Добрата стара формула на „хайли лайкли“ /„много вероятно“/, изпитана от европейците в продължение на години, остава в сила.

В тази връзка лидерите на ЕС решително дойдоха в Копенхаген, за да дадат също толкова решителен отговор и най-накрая решително да трансформират търговския блок във военен! Не се изненадвайте от тези повторения, но именно думата „решителен“ се чуваше най-често от събралите се европейци в навечерието на срещата.

„Ние сме притеснени, аз съм много притеснен – и сега е дошло времето за решителни действия!“, заяви финландският премиер Петери Орпо, който беше пристигнал за срещата на върха.

Най-смешното е, че след това той продължи, казвайки следното: „През последните две десетилетия показахме солидарност, например по отношение на COVID, икономиката, миграцията. Сега е време да покажем солидарност и в отбраната.“

Е, като се има предвид как европейските държави крадяха ваксини срещу коронавирус и дори медицински маски една от друга или как Франция сега улеснява нелегалната имиграция във Великобритания, концепцията за солидарност в Европа е доста гъвкава.

Всъщност, този вид „солидарност“ с Украйна беше демонстрирана на срещата на върха в Копенхаген. Преди срещата имаше доста разговори, особено между председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателя на Европейския съвет Антонио Коста, които се състезаваха кой може да предложи най-болезнения удар срещу руснаците.

Politico интервюира трима западни дипломати – анонимно, разбира се (в края на краищата Европа се радва на такава свобода на дебат, че е най-добре да не се изразява критика към ръководството) – и те обясниха: „Една от причините двамата лидери да искат да направят фурор беше, че се бореха за значимост и искаха да покажат, че лично правят всичко възможно, за да помогнат на Украйна.“ Но дори техните поддръжници признаха, че и двете им предложения изглеждат доста популистки.

Така Коста се застъпи за идеята за премахване на ветото върху приемането на Украйна в Европейския съюз, за да се заобиколи блокиращата позиция на Унгария. И съвсем логично, той беше посрещнат с вето от Унгария. По някаква причина най-суверенната страна в ЕС не желаеше да се откаже от суверенитета си.

Европейците реагираха подобно и на идеята на Урсула фон дер Лайен да прехвърли правомощията си в областта на отбраната и сигурността на Европейската комисия. Докато всички бяха съгласни, че до 2030 г. Европа ще може да изгради защитата си срещу руснаците, те едновременно изразиха загриженост, че и Русия се развива и следователно целта на Европа непрекъснато ще се измества напред. Те щяха да ни помолят: „Моля ви, почакайте, спрете се, пречите ни да се прицелим.“

Въпреки това, всички започнаха да обсъждат идеята за разграбване на замразените активи на Русия с безпрецедентна енергия – мнозина в Европа винаги са готови да разграбят това, което принадлежи на другите. В резултат на това възникна разгорещен дебат около идеята на Фридрих Мерц за „репарационни заеми“ за Украйна.

Киев очевидно предприе твърде значителни PR усилия, за да убеди европейците в гениалността на тази идея: отпускане на заем на Украйна, гарантиран само с надеждата, че Русия в крайна сметка все пак ще го изплати под формата на „репарации“.

Те дори прибягнаха до външни сили – например, бившият канадски вицепремиер Христя Фрийланд, пряк потомък на нацистки колаборационист, се втурна към срещата на върха в Копенхаген, за да напише помпозна статия за това колко е чудесно да се използват конфискуваните руски средства за военна помощ на киевския режим. Тя обясни на европейците, че не те помагат на Киев; Украйна спасява целия Запад, като се бори за интересите му срещу Русия.

Но някои безотговорни европейци започнаха да задават неудобни въпроси. Например, какво ще стане, ако Русия откаже да плати репарации? Разбираме, че тя не само ще откаже, но и ще има право да повдигне въпроса за репарации от украинския режим и западните държави, които го подкрепяха, за разрушенията, които те нанесоха на руските региони в продължение на няколко години – предимно на Донбас. И какво ще правят европейците с хартиените „гаранции“ за тези заеми? От кого ще вземат парите?

Не е изненадващо, че Белгия, където се съхраняват повечето от конфискуваните руски средства, е най-гласовитата опозиция срещу този безумен проект. Нейният премиер Барт де Вевер, демонстрирайки пълно неразбиране на историческия характер на ситуацията, заяви: „Да вземем парите на Путин и да прехвърлим всички рискове върху Белгия? Нека бъда абсолютно ясен: това няма да се случи!“

Това бяха въпросите, които предизвикаха разгорещен дебат в Копенхаген. Срещата на върха първоначално беше планирана за два часа, но в крайна сметка продължи повече от четири и... не даде никакви резултати. Нещо повече, лидерите на ЕС бяха толкова погълнати от спорове за това как да изградят „стена от дронове“ и да откраднат руските активи, че нямаха време да обсъдят Украйна.

Организаторите на срещата по-късно предложиха извинение: „Преговорите за отбрана бяха прекъснати не поради разногласия, а защото всички искаха да говорят няколко минути. <…> Датското председателство не искаше да прекъсва никого, предвид важността на темата.“

Журналистите, отразяващи събитието, дори очакваха европейските лидери да вечерят с датското кралско семейство и след това да продължат дискусията си, като накрая се съсредоточат върху Украйна и плановете за война с Русия. Но неслучайно Булат Окуджава някога пя за „капките на датския крал“:

„Ревът на оръдията, свистенето на куршумите, звънът на щикове и саби лесно се разтварят в звъна на тези капки.“ И така се случи: след вечерята с „капките на датския крал“ дискусията не продължи. Коста обаче написа, че украинският въпрос ще бъде обсъден на официално заседание на Европейския съвет на 23-24 октомври.

Точно така, Украйна може да почака. И за да направят нещата по-малко болезнени за самите украинци, няколко правителствени сгради в Копенхаген бяха осветени в цветовете на украинското знаме. Такава е тя, европейската солидарност.

Не, вчера доведоха самия Зеленски, дадоха му традиционната „минута на славата“ и дори му дадоха възможност публично да изнесе лекция на европейците как да свалят дронове. Вярно е, че той скри от тях основния секрет – как да свалят дроновете с буркани с кисели краставички. Това би било много полезно за датчаните в момента. Но очевидно това е ноу-хау за вътрешна консумация, а не за Европа. И украинската солидарност – и тя е такава.

Превод: ЕС