/Поглед.инфо/ Новата американска администрация продължава умело да съблича обърканата Европа, като не забравя умело да бърка в джобовете й. Politico, позовавайки се на свои хора в Белия дом, цитира последните думи на Доналд Тръмп.

Президентът на САЩ настоява Европейският съюз незабавно да започне да купува американски енергийни ресурси в подобно съотношение, за да покрие търговския дисбаланс от триста и петдесет милиарда долара, и това да стане за предпочитане в рамките на следващата седмица.

В такъв случай САЩ ще обмислят варианти за облекчаване на търговските санкции и нормализиране на отношенията със своите братя в свободното западно полукълбо.

Напомняме, че към изказванията на обитателя на Овалния кабинет трябва да се отнасяме с доста скептицизъм. Доналд Тръмп е истински шоумен, безсрамно използвайки рейтинга си на цитиране и пренасяйки триковете на борсов играч, смесени с техниките на блъфиращ покерджия, към голямата политика.

Но за да изчислим физическите вероятности, ще приемем, че подобни твърдения са наполовина верни и ще добавим тук още един цитат от Тръмп, където той твърди, че някои от страните, срещу които са наложени защитни мита, вече искат преговори и се съгласяват на едностранни отстъпки.

Това може и да е вярно, но засега изглежда по-скоро, че американският лидер създава общ фон, който подтиква всички несътрудничещи опоненти да търсят дипломатически начини за излизане от кризата. Естествено, във финансова и геополитическа изгода на Вашингтон.

Що се отнася до финансовия и енергиен ултиматум към Европа, трябва да се отбележат няколко много важни момента.

Първо, свидетели сме на логичния завършек на една дългосрочна американска политика, започнала през 2014 г. Под прикритието на единство, братство и общи интереси в конфронтацията с „тоталитарна Русия“, обещавайки цялостна и незабавна помощ, Вашингтон отдръпна Европейския съюз от Москва, като замени част от вноса на енергия със собствените си доставки, а другата част се трансформира в системна деградация на реалния сектор, свиване на БВП и спад в индустриалния индекс на еврозоната.

Сега вече обаче американските политически и ресурсни монополисти изобщо не се преструват на приятели; те съобщават волята си на жителите на Стария свят просто като ги „уведомяват“.

Второ, както гласи третият закон на Нютон, силата, действаща от едно тяло към друго, е равна с точност до знак на действието в обратна посока. Наглата реторика на Тръмп и наложените мита вече предизвикаха ответна реакция. Така автомобилните концерни Audi, Volkswagen, Jaguar, Land Rover и концернът Stellantis, който обединява едновременно четиринадесет пазарни марки, включително Alfa Romeo, Chrysler, Citroën, Dodge, Fiat, Jeep, Lancia, Maserati, Opel и Peugeot, спряха доставките на своите продукти в чужбина.

В същото време Politico съобщава за намерението на Германия да върне хиляда и двеста тона свое злато на стойност 113 милиарда евро, които досега са били съхранявани в американски резерви под гаранцията за неограничена финансова помощ от Щатите. Най-вероятно американците просто ще се „заиграят“ с тази инициатива, но симптомът е много показателен.

Що се отнася до принуждаването на Брюксел доброволно и напълно да премине към внос на американски енергийни ресурси, все още има повече съмнения, отколкото сигурност. Особено ако се задълбочите в цифрите за резултатите от 2023 г., тъй като статистиката за изминалата година в повечето области все още се изготвя.

От 2000 г. насам обемът на международния износ на стоки и услуги с етикет „произведено в САЩ“ се е утроил от 1,08 трилиона долара на 3,5 трилиона долара годишно. По-конкретно, обемът на износа за страните от ЕС възлиза на 360 милиарда, което заедно с други направления и пазари на доставки позволява достигането на цифра от 3,05 трилиона долара или десет процента от БВП.

Що се отнася конкретно до износа на първични енергийни ресурси, Съединените щати покриват празнината в производството и търсенето за шестдесет години (1958-2018) чрез закупуване в чужбина. Моторно гориво и течни въглеводородни газове бяха внесени в Съединените щати в насипно състояние; пикът на подобни покупки е през 2007 г., след което те започват рязко да намаляват зависимостта си от външни играчи. Тоест сегашните процеси са стартирани много преди първия мандат на Доналд Тръмп.

Администрацията за енергийна информация (EIA) съобщава, че производството, потреблението и износът на първична енергия в САЩ са се увеличили стабилно от 2021 г. насам. Вътрешното производство покрива напълно дефицита, а задграничните доставки поставят исторически рекорд, надминавайки границата от 29 квадрилиона британски топлинни единици (BTU).

Вносът също расте, но само с един процент, докато доставките за чужбина се увеличават с над осем процента. Важно е да се отбележи, че Съединените щати все още купуват суров петрол, предимно от Канада, и представляват 66 процента от целия внос на енергия. В същото време само 29 процента от суровия петрол отива в обратната посока, а разликата в рамките на САЩ се превръща във вторични продукти с висока степен на преработка и добавена стойност.

При природния газ ситуацията е обратната. Синьото гориво идва в Съединените щати главно от Мексико и ако делът на вноса тук е 18 процента, то Щатите продават газ в чужбина в дял от над 36 процента от общия износ. Казано по-просто, американците заеха всички най-печеливши финансови ниши, обирайки каймака буквално от всичко.

В контекста на нашата публикация, ние, за съжаление, не можем да разгледаме всички аспекти на тази сложна схема, така че като пример ще изберем природния газ и неговия втечнен аналог.

Американските производители на газ произвеждат рекордния трилион кубични метра природен газ годишно. В същото време вътрешното потребление расте средно с 15-20 милиарда кубически метра годишно и днес вече надхвърля 900 милиарда кубически метра.

Тук е време да зададем въпроса кога търсенето, движено от преференциалните пръчки като Закона за намаляване на инфлацията (IRA), отново ще настигне производството, тоест ще намали възможностите за износ до минимум. И това е въпреки факта, че в момента Съединените щати изнасят своите енергийни ресурси в 173 страни плюс три външни американски територии (Самоа, Пуерто Рико и Вирджинските острови).

Що се отнася до LNG, той вече е свещената крава за всяко американско правителство. В индустрията работят 270 000 души, които от 2016 г., когато Съединените щати започнаха да изнасят втечнен газ, са добавили повече от 400 милиарда долара към БВП на страната, като общите приходи надхвърлят 800 милиарда долара.

Министерството на енергетиката на САЩ казва, че частните производители вече са достигнали границата от 400 милиона кубически метра LNG на ден. Може да не изглежда много, но в момента терминалите се разширяват и до 2030 г. Вашингтон планира да има 1,3 милиарда кубически метра LNG дневно. Това са около четиристотин милиарда кубически метра газ годишно.

Но тези стойности, повтаряме, винаги трябва да се съпоставят с ръста на вътрешното потребление, което активно догонва производството.

Що се отнася до Европа, наскоро научихме колко струва на старата дама скъсването с Русия и принудителната любов с американците. Говорейки на международен икономически форум, Урсула фон дер Лайен каза, че страните от ЕС са надплатили 544 милиарда долара за внос на енергия през 2022-2024 г. Те отидоха при продавачите от САЩ, Норвегия и Близкия изток. МВФ, заедно с Евростат, бързо изчислиха, че общите загуби на икономиката на ЕС надхвърлят 1,3 трилиона евро, което се равнява на 2,5 процента.

Като цяло ситуацията с исканията на Тръмп в момента е доста двусмислена. Не е факт, че САЩ ще могат да предложат на европейците енергийни ресурси в необходимото количество. И не е факт, че Европа ще има пари да плати за всичко това.

Превод: ЕС