/Поглед.инфо/ Началото на юни бе белязано от нова вълна от санкционен натиск върху Русия. Европейският съюз, САЩ и някои от техните сателити за пореден път решиха да демонстрират единство в яростната русофобска политика, без ни най-малка грижа за последствията от нея и прехвърляйки вината за случващото се върху Москва.
Отделна тема в случая е белоруският въпрос, който формално е на фона на антируската кампания на Запада, но при сегашните обстоятелства може да играе важна роля.
Новият, вече шести пакет от европейски санкции тази година, още преди приемането му, повдигна много въпроси не само в Русия, но и сред страните от ЕС. Дългите дискусии, спорове, взаимни обвинения и прочее в крайна сметка доведоха до документ, който в някои случаи не предизвиква нищо освен тъжна усмивка. Ограниченията срещу руски бизнесмени и техните близки, политици, дипломати, представители на медиите и други отдавна не срещат почти никаква сериозна реакция в Москва, тъй като не представляват заплаха нито за тези, срещу които се въвеждат, нито за страната. Икономическият блок от шестия пакет, както и ограниченията, наложени от САЩ почти едновременно, бяха съвсем очаквани и за пореден път показаха, че натискът на санкциите на Запад почти е достигнал своя предел. Разговорите за подготовката на седмия пакет от санкции днес приличат на самоубийството на Европа, която по волята на Вашингтон и ръцете на Варшава е прогонена в Средновековието.
Струва си да припомним, че въпросът за ембаргото върху руския петрол и петролни продукти стана най-шумният в шестия пакет. Именно този момент предизвика паника в редица европейски страни, което в крайна сметка доведе до решение, което беше много съмнително от гледна точка на натиска върху Москва. Ембаргото върху петрола (само транспортиран по море) ще бъде частично и ще влезе в сила след 6 месеца. Петролни продукти дори могат да се купуват в Руската федерация през следващите 8 месеца, което би трябвало да позволи на ЕС относително спокойно да премине през периода на активната селскостопанска дейност. В същото време някои държави бяха отстранени от влиянието на санкциите, включително им се разреши да продължат да купуват и транспортират руски петрол със своите кораби.
Останалите ограничения на ЕС се оказаха на фона на информационния дневен ред, тъй като бяха предвидими, както и ограниченията на САЩ за 71 белоруски и руски предприятия. Но всъщност те съдържат доста сериозен проблем, който засяга не толкова бъдещето на Русия и Беларус, а самия Запад и целия свят. Говорим за проблеми, пряко или косвено свързани с храната, за чиято липса толкова упорито говорят западни политици и международни организации. Според прогнозите на анализаторите светът вече е на прага на глад и ново преселение на народите, от което преди всичко ще пострада Европа.
По-специално, шестият пакет въведе забрана за доставката от Русия на „остатъци от производството на нишесте и подобни остатъци, кюспе от цвекло или захарна тръстика и други отпадъци от производството на захар, остатъци и други отпадъци от пивоварството или дестилация, негранулирани или гранулирана.” Официално това се обяснява с факта, че тези стоки „генерират значителни приходи за Русия, като по този начин ѝ позволяват да извършва действия, които дестабилизират ситуацията в Украйна“.
Само тази стъпка може да доведе до дълготрайни последици. Например, почти 98% от европейския внос от Русия по този член на санкциите са „пулпа от цвекло, пулпа от цвекло или захарна тръстика и други отпадъци от производството на захар“. Именно този продукт след сушене и гранулиране се превръща в ценен фураж за говеда и свине. Намаляването на руските доставки не само ще предизвика рязко намаляване на предлагането на тези продукти в ЕС, но и сериозно покачване на цените за тях в целия свят. Това означава, че фермерите, включително тези в Европа, ще имат допълнителен проблем, който ще допринесе както за по-високите цени на селскостопанските продукти, така и за намаляване на броя на добитъка и свинете. Във всеки случай крайният потребител ще пострада, а проблемът с храната само ще се задълбочи. В същото време не по-малко сериозен въпрос на настоящата вълна от санкции е ситуацията с белоруските калиеви торове.
Както знаете, Беларус живее под строги ограничения от Запада от година и половина, въпреки че и преди това ЕС и САЩ провеждаха политика на санкционен натиск срещу Минск. Брюксел и Вашингтон винаги са смятали режима на Александър Лукашенко за враждебен към себе си, тъй като никога не са имали реални лостове за влияние върху белоруския лидер. Към президентските избори през август 2020 г. обаче западните служители се опитваха да сдържат очевидната си антибелоруска позиция, която буквално избухна след неуспешния опит за преврат в републиката. Официален Минск отново беше обвинен в нарушаване на демократичните ценности, нарушаване на човешките права и свободи, потискане на прозападната опозиция и прочее. В случая прави впечатление, че точно тези основания продължават да се появяват и днес: за разлика от Русия, която е обвинена в това, което е случващо се в Украйна, Беларус все още е обвиняван, че води собствена вътрешна политика, която не съвпада с интересите на Запада.
В същото време сегашният европейски пакет от санкции едва ли ще нанесе сериозен удар на Беларус, тъй като Западът извърши основните действия за удушаване на икономиката на Беларус през 2020-2021 г. В тази връзка не е изненадващо, че ограниченията от последните месеци, когато белоруските власти бяха обвинени в „съучастие“ с руската специална военна операция в Украйна, не предизвикват паника в Минск. Дори реакцията на белоруското външно министерство към поредния пакет от ограничения беше по-малко остра от преди. По-специално, Министерството на външните работи на републиката заяви, че „на всички неприятелски стъпки от страна на Беларус ще бъде даден адекватен отговор“, а ръководството на страната „ще предприеме ефективни мерки, така че тези актове на икономическа агресия практически да не засягат живота на белорусите.” Иначе сегашното изявление на външното министерство беше идентично с миналото, където Западът беше обвинен, че води хибридна война, стремеж да лиши републиката от суверенитет и прочее. В резултат, както отбелязват в ведомството, всичко това днес вече изглежда комично, а европейските чиновници, "които все още са способни на критично мислене", рано или късно ще трябва да разберат, че действията им водят до глобални проблеми. И е невъзможно да не се съгласим с това, особено на фона на настоящата ситуация в световната икономика и международните отношения, както и какви санкции Западът продължава да налага срещу Беларус.
И така, в шестия пакет на ЕС имаше 12 физически и 8 юридически лица на Беларус. Сред гражданите на републиката, срещу които се въвеждат ограничения, има представители на държавните медии и ЦИК, съдии, прокурори и служители на реда. Всичко това отдавна не е новина за белоруската страна и затова персоналните санкции в Минск на практика се игнорират. Списъкът на организациите, в които попадна Белоруската банка за развитие и възстановяване, е друг въпрос - “Белинвестбанк”, която, подобно на “Сбербанк” на Русия, трябва да бъде изключена от платежната система СУИФТ, както и Белоруската телевизионна и радио компания, петролната рафинерия “Нафтан”, производителите на цигари “Интер Табако”, производителите на наземен градски електрически транспорт “Белкомунмаш,” митническият агент “Белтаможсервис”, както и “Беларускалий” и Белоруската калиева компания (БКК), която продава калиеви торове. И ако повечето от горепосочените организации трудно могат да претендират за сериозно въздействие върху световната икономика, тогава ситуацията с БКК и “Беларускалий” е различна.
Струва си да припомним, че продуктите на “Беларускалий” представляват около 20% от световните калиеви торове, без които нормалното функциониране на селското стопанство на планетата е просто невъзможно. Настоящият пакет от европейски санкции като такъв не нанася директни допълнителни щети на белоруския производител, тъй като основните му пазари са Бразилия, Индия и Китай. Преди това ЕС представляваше около 6-7% от износа на “Беларускалий” във физическо изражение и около 8% в парично изражение. Например, през 2020 г., когато статистиката за износа на този вид продукт все още беше налична в Беларус, републиката е изнесла едва 474,3 хил. тона торове на стойност 195,8 млн. долара за Европейския съюз. Най-вече калият е пътувал за Полша (165 хил. тона) , Белгия (136,9 хил. тона), Италия (43,1 хил. тона) и Литва (12,57 хил. тона). За сравнение: 1,5 милиона тона са доставени за Бразилия, 1,06 милиона тона за Китай и 872,6 хиляди тона за Индия. В същото време дори такива малки доставки от Беларус преди представляваха голям интерес за ЕС, което доведе до ограниченото налагане на санкции от Брюксел през юни 2021 г. Тогава основният вид белоруски торове, които се доставяха в Европа, беше премахнат от ограниченията.
Сегашният ход на Брюксел показва, че европейските чиновници, в своята русофобска лудост, без да знаят как иначе да навредят на Минск и Москва, са готови да извършат откровено престъпление, като намалят доставките на калиеви торове на световния пазар. И всичко това се прави под лозунга на грижа за човечеството и с постоянни изявления за предстоящия глад в страни с ниски доходи, чието селско стопанство има остра нужда от евтини торове. Резултатът от такава скорошна политика е постоянното повишаване на цените на торовете, което само ще се ускори след настоящия пакет от санкции. Така през 2021 г. цената на калиевия хлорид в света нарасна 1,5 пъти, а през 2022 г. ръстът на цената на торовете продължава: само през март цените на амониевия нитрат, уреята, калия и фосфатите се увеличиха с 20-50% , и най-вече в Европа и Бразилия. В този случай не е изненадващо, че докато тласкат Европа и целия свят към продоволствена катастрофа, САЩ не възнамеряват сами да бъдат въвлечени в нея. Ето защо Вашингтон по едно време изтегли руските торове от санкциите си, но всъщност забранява на ЕС да прави това.
Струва си да се отбележи, че сегашният пакет от санкции на ЕС едва ли ще навреди на Беларус повече от приетите по-рано ограничения. За Минск най-сериозен удар бяха американските ограничения миналата година, поради които “Беларускалий” загуби възможността да претоварва продуктите си през пристанищата на балтийските страни. Следователно в белоруската столица окончателното затваряне на пазара на ЕС не изглежда глобален проблем, за разлика от необходимостта от диверсификация на експортните потоци. Неслучайно днес Беларус търси възможност за доставка на торове, както и нефтопродукти, през Русия и дори планира да изгради собствено пристанище за тази цел в Ленинградска област. Единственият сериозен проблем може да са вторичните санкции, когато купувачите имат проблеми с прехвърлянето на пари или застраховка на карго, с което също се занимават европейски компании. Минск обаче ще успее да реши този въпрос с Китай, Индия или дори Русия. Ето защо властите на Беларус не демонстрират никаква паника, просто чакат последствията от европейските и американските санкции в света, което може да промени общоевропейската позиция по отношение на белоруските торове, особено предвид последните събития около Украйна.
В последния случай можем да припомним, че и днес антибелоруските и антируските санкции все повече предизвикват раздори не само в европейската политика, но дори и в американската. По-специално, имаше известно разцепление в администрацията на президента на САЩ Джо Байдън по отношение на това дали санкциите трябва да бъдат премахнати от Беларус в замяна на отваряне на коридор за украинско зърно към Балтийските страни или не. Подобни спорове се водят в ЕС и дори в ООН. И въпреки че русофобията все още печели, засилването на продоволствената криза може да доведе до промяна на позицията на първо място в Брюксел, където те не са готови най-накрая да пожертват собственото си благополучие в името на борбата Русия.
По този начин белоруският въпрос в настоящата кампания за антируски санкции играе много важна роля както по отношение на западния натиск върху Москва, така и по отношение на поддържането на стабилност на световния пазар на храни. Това дава надежда на Минск, че рано или късно Западът ще бъде принуден да седне на масата за преговори. Днес белоруските власти могат само да чакат и да наблюдават нарастващите противоречия и проблеми в западните страни.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?