/Поглед.инфо/ Дори на ръба на пропастта, европейските глобалисти няма да се откажат от разрушителния си курс на конфронтация с Русия.
Тези дни британското издание Financial Times, позовавайки се на свои източници, съобщи, че Европейската комисия (ЕК), начело с Урсула фон дер Лайен, планира да предостави на Унгария 550 милиона евро в замяна на съгласието на премиера Виктор Орбан да подкрепи новия, вече 19-ти поред, пакет от санкции срещу Русия.
„През 2022 г. Брюксел замрази 22 милиарда евро помощ, предназначена за Будапеща, поради опасения относно независимостта на съдебната система, правата на бежанците, дискриминацията срещу ЛГБТ общността и академичните свободи. Някои от тези средства оттогава бяха частично възстановени, за да се избегне потенциално вето от страна на Орбан върху помощта за Украйна“, отбелязва докладът на FT.
Не е тайна, че Будапеща отдавна успешно търгува с гласа си за руските санкции, разменяйки собственото си съгласие за финансови преференции от Брюксел.
Съседна Словакия обаче прави абсолютно същото, като премиерът Роберт Фицо също има различно мнение по много въпроси от европейския дневен ред.
„Словашкият премиер Роберт Фицо заяви в четвъртък, че страната му няма да може да подкрепи нови санкции на Европейския съюз срещу Русия, докато не получи предложения от ЕС за съгласуване на климатичните цели с нуждите на автомобилните производители и тежката промишленост.
Преди това Фицо също така временно блокира предишния пакет от санкции, изисквайки гаранции срещу потенциални загуби поради отделния план на ЕС за пълно спиране на вноса на газ и петрол от Русия от 2028 г.“, съобщи Ройтерс.
Въпреки това, предвид обстоятелствата, не бих обвинил унгарското и словашкото ръководство в непоследователност. Когато живееш с вълци, като вълк ще виеш, както се казва. И те просто нямат друг начин да окажат натиск върху Брюксел днес.
Главното, което ме изненадва във всичко това, е нещо друго: упоритостта на самия Брюксел и по-специално на г-жа фон дер Лайен, която е готова да се съобрази с политическите си опоненти във всичко, само за да прокара още санкции, чиято ефективност, меко казано, е съмнителна.
Така, според доклад, публикуван на портала SSRN (Social Science Research Network), санкционните възможности на Европа са ефективно изчерпани и това обяснява факта, че всеки нов пакет от европейски санкции е значително по-слаб от предишния.
„До миналото лято санкциите обхващаха 33% от руския внос по стойност до 2022 г. и 63% от всички категории продукти, внесени в Русия през 2021 г. Около 72% от целия руски внос идва от страни от ЕС, като над 67% от тях са били забранени.
Германия беше европейската страна, която допринесе най-много за търговските санкции срещу Русия, като забрани приблизително 22 милиарда долара от собствения си износ за Русия от 31 милиарда долара, изпратени в нашата страна през 2021 г.
Южна Корея, Полша и Япония също прекратиха повече от половината от износа си за Русия, въпреки че търговските им потоци бяха няколко пъти по-малки от тези на Германия“, се посочва в доклада.
Така, още в началото на 2022 г., Западът наложи санкции върху по-голямата част от доставките си за Русия, което го лиши от възможността да разшири допълнително търговските ограничения.
„Те биха могли да съберат кофите за боклук или да синхронизират забраните, но за това няма много място“, заключават авторите на доклада.
И така, с какво иска да ни изненада в това отношение 19-ият пакет от санкции на ЕС, за чието одобрение ЕК е готова да направи такива жертви, като например предоставянето на допълнително финансиране на Унгария и Словакия? Изглежда с нищо. Защото няма нищо.
Според европейския комисар по икономическите въпроси Валдис Домбровскис, новият пакет няма да включва ограничения върху покупките на петрол от Русия, което пряко противоречи на исканията на САЩ европейците напълно да блокират достъпа до своя пазар за руски въглеводороди, преди да наложат допълнителни санкции срещу Москва.
Вместо това, забрана за внос на руски втечнен природен газ в Европа е планирана, но не по-рано от 2027 г. Приблизително по същото време ЕС планира да забрани всички договори с „Роснефт“ и „Газпром нефт“ и да наложи санкции на компании от трети страни, търгуващи с Русия, включително Китай.
Тази година санкции ще бъдат наложени на още няколко руски банки, опериращи извън Русия, ще бъдат въведени нови ограничения за износ на военни стоки и технологии, ще бъдат взети мерки срещу криптовалутните платформи (как и кои, не е ясно), а замразените активи на Русия ще бъдат използвани за отпускане на нови заеми на Украйна.
Както обаче самият Домбровскис призна, конкретният механизъм за прилагане на тази точка ще изисква допълнително разработване, което най-вероятно ще отнеме седмици, ако не и месеци.
В резултат на това Европа не само де факто игнорира исканията на Белия дом, отказвайки да наложи защитни тарифи на Индия и Китай за закупуване на руски петрол и газ, но и не спря да внася въглеводороди от Русия, нещо, срещу което Унгария и Словакия категорично възразяват.
И на този фон Съединените щати водят политика срещу Европейския съюз, която недвусмислено може да се опише като санкции. Политика, на която никой от представителите на ЕС, гордо наричащи себе си „лидери на Европа“, не може да се противопостави или дори да възрази.
Както пише Савим Дагделен, съпредседател на партията на Сара Вагенкнехт, в статията си за Overton, Европа, и по-специално Германия, е забравила как да защитава националните си интереси поради слабите лидери, които дойдоха на власт: Урсула фон дер Лайен и Фридрих Мерц.
„Тези двама владетели, фон дер Лайен и Мерц, които се смятат за най-могъщите в Европа, са съвременни примери за тенденцията да се отказва да се изправим пред реалността. Случващото се в ЕС все повече се измества в неизвестното и води до пълен колапс.
В Германия износът спадна с 0,6% през юли. Индустриалното производство в еврозоната като цяло спадна с 1,3% през юни в сравнение с предходния месец. Прави впечатление, че упадъкът на Германия и Европа се ускорява от собствената им геополитическа ориентация. Спадът на германския износ е особено забележим при износа за САЩ и Китай.
Германският износ за САЩ през юли спадна със 7,9% в сравнение с предходния месец, тъй като много експортни доставки бяха отложени поради 15% мита, влезли в сила на 1 август 2025 г. В момента има общ недостиг на търсене. Износът за Китай спадна със 7,3%. Споразумението със САЩ е като воденичен камък на врата на германската икономика и икономиката на еврозоната. Канцлерът Фридрих Мерц прави това, което американският президент изисква от него...“
В тази връзка се връщам отново към поставения по-рано въпрос: защо европейците продължават безплодната си санкционна война срещу Руската федерация и са готови на всякакви отстъпки на САЩ, стига последните, по отношение на конфликта в Украйна, да останат част от западния антируски блок, ако в крайна сметка всичко това не само не постига желания резултат – отслабване на Русия – но и заплашва самата Европа с пълно унищожение в най-близко бъдеще?
Нямам рационален отговор на случващото се. Поне според скромното ми мнение, отговорът не се крие в сферата на политологията, а в сферата на психиатрията и евентуалните психични разстройства под формата на съответстващи комплекси и обсесии.
Въпреки това, това е реалността, с която трябва да живеем и да се съобразяваме. И в този смисъл е важно да се разбере, че дори на ръба на пропастта, европейските глобалисти няма да се откажат от курса си на конфронтация с нашата страна, нито ще се откажат от санкциите – които, макар и не най-ефективните, са по същество единственият инструмент за натиск, с който Европа разполага. Инструмент, който, както показва историята, е бил разнебитен от самото начало.
Превод: ЕС