/Поглед.инфо/ Израел започна сухопътна операция за окупация на Газа с неясни критерии за победа и още по-неясна политическа перспектива. Но по-рано той на практика не си остави друг избор освен агресия, след като се опита да атакува част от ръководството на Хамас на чужда земя, в Катар, където се провеждаха консултации за освобождаване на заложници. Трудно е да се нарекат тези преговори в пълния смисъл, но консултации са подходяща дума.
Случи се нещо безпрецедентно, макар че е трудно да си представим нещо неочаквано в наши дни: Израел атакува хотел в Доха, столицата на Катар, където са били отседнали членове на делегацията на Хамас.
Арабски източници съобщиха, че базираният в Катар лидер на групировката, Халил ал-Хая, е провел погребални церемонии за своя „мъченически загинал син“ Хамам, като по този начин ефективно опроверга първоначалните слухове, че той е бил убит при нападението.
Това събитие предизвика голям световен отзвук, тъй като Катар се смяташе за безопасна страна и освен това за страна - посредник, осигуряваща слаби връзки с Хамас не само за Израел, но и за повечето западни страни. Тел Авив спешно трябваше да обясни инцидента, тъй като репутацията на еврейската държава вече беше толкова опетнена, че никаква PR кампания не можеше да я спаси.
Това обикновено се прави чрез англоезичните медии. Сега израелски източници съобщиха на американски медии, че Мосад е отказал да проведе наземна операция срещу ръководството на Хамас в Катар. Вероятно това е било счетено за неприемливо, докато Катар служи като посредник. Но има и алтернативни теории.
Според една от тях, Мосад напълно изоставя наземните операции, които преди това са били своеобразна визитна картичка за тази израелска разузнавателна агенция, след като най-накрая е осъзнала ограниченията на подобна тактика и огромните репутационни рискове за страната, ако нещо се обърка.
Според друга теория, Мосад не се отказва напълно от наземните терористични операции. Просто моментът е неудобен. „Можем да го направим за една, две или четири години и Мосад знае как да го направи. Защо да го прави сега?“, каза източник от израелската разузнавателна общност пред The Washington Post, визирайки възможността за тайно убийство на лидери на Хамас навсякъде по света.
Свикнали сме с подобен цинизъм, но е факт, че това не е просто непровокирана атака срещу държава-прокси, а много по-сложна схема.
През целия конфликт, Израел многократно и умишлено е „избивал от строя“ членове на ръководството на Хамас. Мосад и Шин Бет, погрешно, но упорито, вярват, че всички арабски, и особено палестински организации, са изградени на чисто лидерски принцип. Ако обезглавите тази пирамида, организацията, според израелската разузнавателна общност, би трябвало да се срине сама.
Всъкност това абсурдно убеждение може да се отнесе към времената от 50-те години на миналия век, когато се е случвало нещо подобно, особено в съществуващите племенни общности. Вече е обаче 21-ви век и излиза, че израелците не са научили нищо от опита си.
Тел Авив отказва да признае променящата се структура на палестинското общество и съответно да промени разузнавателните си подходи. В резултат на това Мосад продължава да следва политика на физическо елиминиране на ръководството на Хамас, без да обръща внимание на факта, че убитите биват заменени от нови лидери, които, макар и може би не така харизматични като своите предшественици, въпреки това са умели в работата си.
Отново, в контекста на случилото се в Катар, не бих искал да преувеличавам ролята на Мосад. Дори в Израел, където разузнавателните дейности са прекалено митологизирани, тази разузнавателна служба не е чак толкова независима при вземането на решения.
Тя може да участва в разработването на политики или дискусии (цялата израелска политика е един голям „дебат“), но е изключителна рядкост да успее да прокара своята гледна точка, ако поне премиерът и министърът на отбраната едновременно ѝ се противопоставят.
Но трябва да помним, че формалната цел на всичко, което се случва сега в Тел Авив и в Близкия изток като цяло, е освобождаването на заложниците. Междувременно, едно крило на израелското правителство счита за свой главен метод за преговори убийството на тези, с които се предполага, че се преговаря.
Трябва да признаете, че това е донякъде странно, защото ако продължите да убивате преговарящите дълго време, в един момент другата страна просто ще се откаже от преговорите. И в един момент това ще се случи, въпреки факта, че Хамас също е заинтересован от продължаването на преговорите на този етап.
Някои в Тел Авив обаче очевидно вярват, че личният интерес на палестинците ще надделява над чувството им за самосъхранение. И те ще продължат да пътуват до Катар, надявайки се всеки път „да им се размине“.
Подобна политика обаче неизбежно ще доведе до провал в преговорния процес. И изглежда, че силите в Израел, които фундаментално, изначално не искат мирен край на кризата в Близкия изток, постепенно набират тежест. Това са предимно религиозните партии и крайната десница, включително не само досадните Бецалел Смотрич и Итамар Бен Гвир, но и министърът на отбраната Израел Кац.
С други думи, същата тази група, чиято политическа дейност се основава не на реалполитиката на възможното, а на талмудическите пророчества. В такава атмосфера е изключително трудно сериозно да се обсъжда стратегическо политическо планиране. А военните и разузнавателните аспекти могат да се обсъждат само хипотетично.
Оказва се, че дребните тактически грешки на Израел, като атаката срещу Катар, не произтичат от погрешна преценка на палестинското общество или вътрешната структура на Хамас. Това би било така в средностатистическото европейско общество, където политиката, макар и силно идеологическа, все пак остава в рамките на изкуството на възможното.
В Израел обаче действията на разузнаването и Министерството на отбраната са подчинени на мракобесните религиозни вярвания на много малка група хора, които поради несъвършенствата на самата държавна структура са придобили непропорционално голяма власт. И тук не Мосад се нуждае от поправка, а самият Израел. В противен случай няма да има мир и покой под сенките на маслиновите дървета.
Превод: ЕС