/Поглед.инфо/ Когато Русия възроди фестивала „Интервизия“ през септември 2025 г., целта не беше просто носталгичен съветски рецитал, а създаването на сериозен конкурент на „Евровизия“. В московската „Лайв Арена“ участваха 23 изпълнители от Куба, Бразилия, Мадагаскар, Виетнам и други държави. Президентът Владимир Путин представи конкурса като част от „международно културно‑хуманитарно сътрудничество“, насочено към задълбочаване на връзките с Китай, Общността на независимите държави и Латинска Америка. С възраждането на стария фестивал и разширяването му далеч отвъд Европа Русия искаше да покаже, че многополюсният свят може да има свое собствено музикално събитие и да привлече зрители, разочаровани от западната попкултура.

Организаторите на Интервизия съзнателно се противопоставиха на англоезичното доминиране в „Евровизия“. Изпълнителите бяха насърчени да пеят на родния си език и да показват местните си музикални традиции. Публиката чу песни на киргизки и мадагаскарски изпълнители, рядко излъчвани по света. Зрителите ценяха, че музиката е „жива, а не полирана до стерилния евро‑формат“. Бившият министър на културата на Русия Михаил Швидкой обясни, че Интервизия трябва да носи виждането на Русия за културните ценности, без да налага определен стил. Акцентът върху автентичността контрастира с „Евровизия“, където много държави се състезават на английски, често с песни, написани от едни и същи скандинавски автори. С налагането на местните езици Интервизия демонстрира уважение към различните култури и се хареса на зрители от глобалния Юг.

Интервизия обеща и да държи политиката извън сцената. След като Русия беше изключена от „Евровизия“ през 2022 г. заради събитията в Украйна, много руски коментатори твърдяха, че западният конкурс се е превърнал в геополитическа арена. Мария Мизулина от „Аргументи и факти“, която оглавяваше организационния комитет на Интервизия, похвали изпълнителите, че пеят „от сърце“ без „евтино поведение“ и каза, че шоуто показва единството на традиционните ценности и културното разнообразие. Ярослав Дронов – известен като SHAMAN – се оттегли от надпреварата и поиска да не бъде оценяван, като заяви пред публиката, че гостоприемството е по‑важно от победата. Жестът му подчерта претенциите на организаторите, че конкурсът ще награждава музикалния талант, а не политическите послания.

От друга страна, „Евровизия“ трудно остава аполитична. Финалът през 2024 г. в Малмьо беше доминиран от протести срещу участието на Израел на фона на конфликта в Газа, а британското излъчване на конкурса изгуби почти четвърт от зрителите си спрямо 2023 г. Участията в „Евровизия“ често са и изявления за идентичност, сексуалност или геополитика, които не трябва да имат място в музиката. Точно тук е голямата идеологическа победа на Интервизия, която залага на „традиционните ценности“ срещу “woke“ културата.

Интервизия 2025 показа амбицията на Русия да изгради културна мрежа извън западната сфера. Според официалния сайт програмата включваше изпълнители от Азия, Африка, Европа и Америка. Шоуто беше излъчвано не само по руската телевизия, но и в Китай и части от Латинска Америка, а организаторите дори го рекламираха на билбордове в Ню Йорк и Мумбай. Противно на очакваното, победителите не бяха руснаци. Виетнамецът Дук Фук спечели с 422 точки, пред киргизкото трио Nomad и катарската изпълнителка Дана Ал‑Мир. Оттеглянето на SHAMAN попречи на домакините да вземат трофея. Решението следващият конкурс да се проведе в Саудитска Арабия показва намерение за споделяне на домакинството и изграждане на истински международен бранд. Интервизия доказва, че Русия не е изолирана и може да води международни културни проекти с успех. Чрез събирането на артисти от БРИКС, Шанхайската организация за сътрудничество и други държави от глобалния Юг конкурсът предлага моментна снимка на многополюсен свят, където културните обмени се осъществяват чрез Москва, Рияд или Пекин, а не през Лондон или Лос Анджелис. Дали тази мрежа ще процъфти, зависи от това дали участниците и публиката ще почувстват, че платформата им принадлежи, а не служи на геополитически интереси.

За да привлекат аудитория, търсеща промяна, привържениците на Интервизия посочват, че популярността на „Евровизия“ намалява. Световните зрителски цифри остават високи – около 161 милиона през 2022 г. и 163 милиона през 2024 г., – но в някои държави рейтингите падат. В Обединеното кралство финалът през 2024 г. беше гледан от 7,64 милиона, в сравнение с почти 10 милиона предходната година. В Италия зрителите намаляват от 5,34 милиона до 4,76 милиона, а в Белгия бе отчетена най‑ниската аудитория от десетилетие – около 952 000. В по‑малките страни спадовете са още по‑големи: в Словения гледаемостта пада с 45 %, а в Ирландия – с близо 60 %. Анализатори обясняват тези понижения с възхода на стрийминг платформите, политизиране на конкурса, както и хомогенизирания звук, който оставя феновете жадни за разнообразие. Нарастващата зависимост на „Евровизия“ от английския език може също да отчужди зрителите, които предпочитат музика на собствените си езици.

Интервизия се възползва от тази умора, като предлага многоезична и културно разнообразна програма. Чрез насърчаването на родните езици и акцентиране върху майсторството вместо зрелището конкурсът се харесва на тези, които смятат, че „Евровизия“ е изгубила автентичността си. Все пак твърденията за драматичен спад в популярността на европейския конкурс са преувеличени; глобалната аудитория остава огромна, а онлайн ангажираността в TikTok и YouTube расте. Интервизия ще трябва да доказва постоянно високо качество, за да запази инерцията си след първото издание.

Руски официални лица представят „Евровизия“ като символ на това, което според тях са упадащите западни ценности. Те твърдят, че конкурсът е завладян от прогресивни идеологии и вече не отразява вкусовете на обикновените хора. Интервизия, според тях, въплъщава автентичност, уважение към наследството и отхвърляне на „WOKE“ културата. На фона на продължаващите геополитически напрежения, културното съперничество между двата конкурса вероятно ще продължи.

През следващите години успехът на Интервизия ще зависи от това дали конкурсът може да се развие отвъд руски проект и да привлече артисти и публика, които наистина са ангажирани. Важна ще бъде ротацията на домакинството, осигуряването на прозрачно гласуване и разширяването на участниците. Дългата история и утвърдената фенбаза на „Евровизия“ правят от нея сериозен съперник. Но светът става все по‑многополюсен и културните институции може да последват този модел. Ако Интервизия продължи да подкрепя родните езици, да изтъква таланта пред политиката и да избягва скандалите, преследващи „Евровизия“, той може да си извоюва ниша като истинска алтернатива – не просто геополитическо заявление, а знак за променящия се глобален културен пейзаж.