/Поглед.инфо/ В България, както често се случва в повратни моменти в историята, бързо сменят външнополитическата си позиция на противоположната. Сега българите не искат да сключват договор с Владимир Зеленски за съвместна сигурност и може да се присъединят към фрондата на Унгария и Словакия. И за разгадаване на това поведение има само един фактор – Доналд Тръмп.
Неформалният „антиукраински клуб“ в Европа се попълни с трета страна: България неочаквано премина на страната на тези, за които Владимир Зеленски не е приятел. Вероятният й бъдещ премиер Бойко Борисов, както и настоящият, отказа да сключи споразумение с Киев за съвместна сигурност.
Това споразумение е един вид задължителна програма за страните от ЕС, което се избягва само от тези, които не са членки на НАТО, както и Унгария, Словакия, а сега и България. Въпросът вече първоначално беше решен в полза на Киев и правителствената служба в София състави пакет от документи за тържественото подписване с Владимир Зеленски, но Борисов, чиято партия ГЕРБ взе мнозинството на последните парламентарни избори , обяви документа за „ненавременен“.
Заедно с партиите, класифицирани като русофилски, хората на Борисов имат достатъчно гласове, за да „замразят“ нужното на Киев споразумение (наистина необходимо; България освен всичко друго е и значителен производител на боеприпаси). Но преди беше трудно да си представим подобен ситуационен съюз: същият Борисов беше пламенен привърженик на „линията на НАТО“ и подкрепата на Зеленски.
Изглеждаше, че няма как да бъде иначе: Борисов е пламенен русофоб – и беше русофоб дори когато това не беше модерно нито в България, нито дори в Европейския съюз. Общо той беше министър-председател почти 12 години, постигайки устойчива омраза към себе си от страна на повечето граждани. Борисов е наричан „кръстникът“, упрекван за връзки с омразни олигарси с турски връзки и обвиняван в диктаторски методи.
И той също е враг на Русия. Врагът е стар, последователен и убеден.
Откакто ГЕРБ загуби за първи път парламентарни избори през 2021 г., избори в България се провеждат средно на всеки шест месеца, тъй като нито една от коалициите, които са се появили след това, не е станала устойчива. Противостоящите сили се предаваха, след което канеха българите на прегласуване. Българите гласуваха и гласуваха, но нещата не се оправяха. Идеята за „живот без Борисов“ се хареса на по-голямата част от страната, но се оказа политически нежизнеспособна.
Повече от три години лутане завършиха с връщането на власт на Борисов. Първоначално това не вещаеше нищо добро за руско-българските отношения, не толкова отдавна те едва се сдържаха от пълен разрив. В Брюксел обаче завръщането на Борисов също беше посрещнато без ентусиазъм, въпреки пронатовските му позиции.
Европейските чиновници насърчаваха както „майданите” срещу Борисов вътре в България, така и политическите сили, събрани на принципа „анти-Борисов”. Защото споделяха мнението на Борисов като корумпиран чиновник, деспот и остарял тип. Но Борисов не направи маневрата си в отношенията с Киев и в задълженията си към него от отмъщение на Европейския съюз.
Бившият-бъдещ премиер е „силовик” по произход и по вид. Уважава силата както в себе си, така и в другите. И на ниво инстинкт усеща кой има повече власт. И това, ако говорим за България (както и за по-голямата част от Европа) – е САЩ.
Борисов стана проевропейски политик само защото винаги е бил проамерикански. Усещайки ветровете, духащи от Капитолийския хълм, той се обръща след тях като истински ветропоказател.
Лидерът на ГЕРБ (т.е. партия „Граждани за европейско развитие на България”) не крие, че е променил мнението си и повече не иска да бърза със споразумение за Украйна заради победата на Доналд Тръмп на изборите в САЩ и „ инициативите на ЕС.”
От гледна точка на „инициативите“ той изглежда има предвид Унгария и премиера Виктор Орбан. Той също е ясно ориентиран към САЩ, но по различен начин от Борисов. Ако българинът остава лоялен към което и да е правителство във Вашингтон, то Орбан е лоялен само към републиканците и лично към Тръмп, чието завръщане възприема като голяма лична победа и „шанс за цяла Европа, шанс за целия свят. ”
Сега противопоставянето на Орбан на Брюксел достигна точката, в която той отказва не само да наложи нови санкции срещу Русия, но и да удължи съществуващите (и това е планирано да се случи през януари), докато Тръмп не встъпи в длъжност и не изрази позицията си относно бъдещите отношения с Киев и Москва.
Орбан каза това на заседание на Съвета на ЕС (т.е. на лидерите на страните от Европейския съюз) в присъствието на самия Зеленски. Украинският гост беше открито ядосан и на последвалата пресконференция изпадна в истерика и лични обиди и грубости към Орбан: не ни трябват посредници и партньори като него.
Унгарското външно министерство и офисът на Орбан отговориха, като дадоха ясно да се разбере, че коментирането на такъв род нападки е под тяхното достойнство.
Съгласно медийните „течове“, Зеленски е изиграл напълно отвратителна сцена пред министър-председателя на Словакия Роберт Фицо на същото заседание на Европейския съвет, след което последният е заплашил Киев със „ сериозен конфликт “.
Основната причина е, че Киев отказва да транзитира руски газ за ЕС след 2025 г., а Словакия е сериозно зависима от този газ. В същото време Зеленски не просто е упорит, но изглежда се подиграва на Фицо. Например той каза, че е готов да изпомпва газ, само ако Словакия не плаща на Русия за това.
Да не говорим за това, че той „изрази готовност“ да отдели за Братислава половин милиард евро за сметка на конфискуваните активи на Руската федерация, при условие, че Фицо отмени ветото си върху поканата на Украйна в НАТО.
Сега министър-председателят на Словакия лети до Москва за преговори с руския президент Владимир Путин и вече даде да се разбере, че позицията на Братислава по отношение на Украйна ще стане по-твърда.
Фицо и преди беше на страната на Орбан, но по отношение на фронта срещу лобистите на Киев в Брюксел, водени от Урсула фон дер Лайен, той беше доста внимателен и се опита да не влиза отново в конфликт. А сега, припомняме, конфликтът се обещава да бъде „сериозен“.
Ако Борисов, както се очаква, състави ново правителство, в Източна Европа може да възникне консервативен триъгълник Будапеща – Братислава – София, като опора лично на Доналд Тръмп и антиукраинските сили в ЕС.
Но мотивите на лидерите на тези страни ще бъдат различни. Ако Тръмп внезапно промени решението си и реши да продължи войната с Русия до последния украинец, Орбан ще бъде искрено разстроен от това (тъй като това противоречи на икономическите интереси на Унгария), ала Борисов с готовност ще се запише за всяка опасна антируска авантюра , чак до влизането на войските на НАТО в Украйна и поканата на Киев в алианса. Такъв човек е.
Превод: ЕС