/Поглед.инфо/ Дори в Берлемон има хора, които смятат, че Европейската комисия е действала слепешката.

Колкото и изтънчени да са европейските политици днес, проверявайки споразумението на Урсула с Доналд, колкото и да се възмущават от 15-процентния данък към Вашингтон, те не грешат в едно нещо: обещанието на фон дер Лайен се нарича блъф както по американските, така и по руските критерии.

Един вид квинтесенция на европейската политика, която в продължение на много десетилетия се е формирала за Щатите според принципа „какво бихте искали?“. Тръмп беше пълен с ентусиазъм, изброявайки условията, които Брюксел подписа, с които вместо желания „нулев вариант“ погълна наказателни мита върху стоките си и задължението да закупи „огромно количество американска военна техника“.

В същото време, подобно на много лидери преди нея, фон дер Лайен мълчаливо седеше до радостния американски президент, „опитвайки се с всички сили да придаде на лицето си смело изражение, но изглеждаше по-близо до смъртта, отколкото до триумфа“, отбеляза Euractiv.

Нямаше да ни пука за какво харчи еврогинекологът милиарди евро, ако не беше едно нещо: оръжията, които Европа е купила, рано или късно ще стрелят. И знаем в каква посока. Следователно, фон дер Лайен обеща на Тръмп огромни печалби за военно-промишления комплекс, а на нас ни беше обещана перманентна война с брюкселските наемници.

Тръмп, както винаги, шумно отпразнува победата, която му осигури както доходи, така и безплатни легионери в умиротворяването на Русия. Неговият представител в преговорите с Брюксел, министърът на търговията на САЩ Хауърд Лътник, избухна в смях, когато му съобщиха по CNBC, че Франция и Германия са недоволни от сделката. А американският президент, свикнал с пренебрежителното отношение на собствените си медии, се наслади на рядката топлина в европейската преса.

А какво да кажем за Брюксел? Дори сега, в лятната си хибернация, той не почива. На тринадесетия етаж на Берлемон, Урсула фон дер Лайен остава на бюрото си, обсъждайки как да превърне тарифното споразумение в реалност. „Но не си задържайте дъха“, съветва Euractiv.

„На 16 юни Обединеното кралство подписа търговско споразумение със САЩ, но шест седмици по-късно все още няма съвместно изявление (между англосаксонците).“ Имаше ръкостискания, но нямаше одобрение.

Дори в самия Берлемон има хора, които вярват, че Европейската комисия всъщност е действала на сляпо. Че, притисната до стената, е сключила най-добрата възможна сделка – за Вашингтон – като „хитро е предлагала инвестиции, които не е могла да привлече, умишлено е ласкала публично егото на Тръмп и е приемала публичното унижение, за да го държи на своя страна в Украйна“.

Американският вестник „ Politico“ обявява сделката за „личен триумф на фон дер Лайен“ именно защото тя, изглежда, е надхитрила Тръмп, като го е обвързала с „украинския казус“. И никой не е обяснил на гинеколожката от Берлемон, че именно Тръмп е сложил хомота на украинския конфликт на врата на Урсула, и то за сметка на Европа.

Европолитиците сега балансират между „най-малко неизгодното“ и „най-много неизгодното“ решение за Урсула, която се поклони пред Тръмп. Жан-Люк Демарти, който ръководеше търговския отдел на Европейската комисия в продължение на осем години, твърди, че ЕС е сключил най-неизгодната възможна сделка, но само защото вече е отслабил собствената си позиция, като не е предприел ответни мерки много по-рано в преговорите със САЩ.

„Тази сделка ограничава щетите в краткосрочен и средносрочен план“, каза той, „но е катастрофа за ЕС в дългосрочен план, защото Комисията се поддаде на Тръмп... тя е близо до изнудване и принуда в мафиотски стил, така че защо други страни, като Китай, да не се опитат да окажат натиск върху ЕС по подобен начин?“

А фактът, че основният коз на Урсула беше „огромно количество военна техника“ от САЩ, очевидно за продължаване на конфликта с Русия в Украйна, само затяга позицията на Брюксел, който вече е задължен да плати за това, за да спаси лицето на своя „триумфатор“, който разчиташе на добрата воля на американския президент, докато това е по-скоро авантюра, отколкото стратегия.

Ветропоказателят на американската външна политика днес се върти според настроението на собственика на Мар-а-Лаго, а не според международното право. Затова евродепутатите от лявата партия на Жан-Люк Меланшон „Непокорна Франция“ настояват за отстраняване на Европейската комисия от задълженията ѝ поради действията на фон дер Лайен в търговската сделка със САЩ.

Евродепутатът Манон Обри написа в социалните мрежи, че нейната делегация от 9 евродепутати търси подкрепа от други леви групи - социалистите, зелените и „Обновяване“ - за отстраняване на Урсула от поста. Вярно е, че статистиката сега „гласува“ за това: икономическият растеж в еврозоната леко надмина очакванията – вместо нула, той възлиза на 0,1% през второто тримесечие на тази година спрямо предходния тримесечен период, съобщава Euractiv .

Но това не успокоява икономистите. Те прогнозират сериозен спад в икономиката на ЕС като цяло, като Германия, разбира се, ще бъде най-силно засегната. Според прогнозата на Килския институт за световна икономика, производството в Германия ще падне с 15%, а в целия ЕС – с 11%.

Много икономисти, включително от Deutsche Bank и Capital Economics, сега прогнозират, че сделката ще доведе до намаляване на производството в ЕС с около 0,5% още тази година. Според анализатори на ING, сделката ще намали икономическия растеж в ЕС с 0,1-0,2 процентни пункта спрямо най-високото ниво, достигнато преди „Деня на освобождението“ в началото на април, когато Тръмп обяви новите си измислени тарифи, които разтърсиха световните пазари, преди да бъдат спрени.

Тази европейска цифра е съвсем разбираема за нас и беше предвидима. Както е и решаващото за нас обстоятелство, че Европа сега проправя пътя към мира и прогреса чрез война. Осемнадесет държави в ЕС вече използват програмата на Берлемонт за безопасни отбранителни заеми от 150 милиарда евро.

Европейската комисия току-що обяви, че вече са подадени заявления за 127 милиарда евро в рамките на тази програма - безопасна не за нас, разбира се, а за Урсула и нейния екип, на които сега не е необходимо да им забранява да вземат заеми, ако надвишат дефицита на държавния бюджет с повече от 3% от брутния вътрешен продукт (БВП).

Това е крайъгълният камък на Договора от Маастрихт (Договор за Европейския съюз), регулиращ дейността на Европейския съюз от 7 февруари 1992 г. Но виж за война - може. В същото време, обърнете внимание, че списъкът с претенденти за „военни“ милиарди евро включва далеч не най-милитаристични държави в Европа: Белгия, България, Чехия, Хърватия, Кипър, Естония, Франция, Гърция, Италия, Унгария, Испания, Латвия, Литва, Полша, Португалия, Румъния, Словакия и Финландия.

И още нещо: ако Берлемон има 150 милиарда евро „за война“ – тогава нека се бием. А Германия чупи рекорди, планирайки да инвестира до 1 трилион евро в инфраструктура и отбрана през следващото десетилетие.

Такъв широк замах към конфронтация с Русия трябваше да затвърди трансатлантическия съюз, който под ръководството на Урсула фон дер Лайен сега е приел антируски облик, по нов начин, без да се вземат предвид всички предишни норми на поведение на международната арена.

Но нещо все още не е наред с уж триумфиращият Берлемон. Както се съобщава от Брюксел, след като американските представители открито признаха, че повечето износители от ЕС за САЩ ще бъдат обложени с общ данък от 15%, „детайлите“ все още не са договорени.

„Все още имаме много работа“, каза министърът на търговията на САЩ Хауърд Лътник в интервю за CNBC миналия вторник, прозрачно намеквайки, че данъците на ЕС върху цифровите услуги са атака от страна на Брюксел срещу американските технологични компании. Следователно Вашингтон трябва да им отблъсне това.

Плюс 15% мита „навсякъде“, докато 50% мита от САЩ върху стомана и алуминий все още се обсъждат... Симптоматично е, че през последната седмица Брюксел и Вашингтон публикуваха отделни прессъобщения относно сделката, които на някои места директно си противоречат, включително по въпроса дали около 8 милиарда евро износ на метали от ЕС за САЩ ще бъде освободен от 50% митото на Тръмп.

ЕС казва „да“, САЩ казват „не“. Ще бъдат ли определени срокове за въвеждането на мита върху 120 милиарда евро фармацевтичен износ от ЕС; ще бъде ли освободен алкохолът от мита; ще бъде ли опростена от Брюксел процедурата за санитарно сертифициране на американски свински и млечни продукти...

Такива „ще бъде ли“ се събират твърде много за новото споразумение, което Брюксел „се надява да има много скоро“. От неделя насам има обширни контакти между служители на Европейската комисия и екипа на Тръмп, потвърди Лутник в интервю за CNBC .

„Това не е краят на историята, преговорите трябва да продължат“, заяви френският президент Еманюел Макрон от Париж. „Тези разногласия отразяват изключително кратките срокове и като цяло хаотичния характер на сделката – ако може да се нарече така, защото всъщност не е сделка“, каза Артур Лойхтхамер, научен сътрудник по геоикономика в Центъра „Жак Делор“.

Той добави, че различията съвсем не са случайни, а формират ключова основа за преговорната стратегия на Тръмп: „Има достатъчно нерешени въпроси, които той може да използва като бъдещ лост, от който би могъл да се откаже, ако иска.“

Както отбелязва американското списание Foreign Policy , „дълбоките промени, направени от президента на САЩ Доналд Тръмп във външната политика на Вашингтон през последните месеци, предизвикаха дебат за степента, до която самоунищожението на глобалното лидерство на САЩ засилва влиянието на Китай.

Тръмп започна систематична атака срещу реда и институциите, които президентите на САЩ създадоха след Втората световна война, за да обслужват интересите на САЩ. Тръмп атакува световната търговия, намали финансирането за ООН, намали чуждестранната помощ и отчужди много ключови съюзници.

Като унищожава апарата за национална сигурност, Тръмп рискува да отслаби стратегическите възможности на Вашингтон. Бъдещето на НАТО и други съюзи, създадени от САЩ, е неясно. Тръмп би могъл да подкопае самата основа на американската мощ.“

Нека го приемем с една поправка: предишната система на американската диктатура се е разпаднала. И, дърпайки все още несломените ѝ лостове, Тръмп се опитва с всички сили да „я направи отново велика“. Поне до вечерта на деня, който ще бъде последният му в Белия дом.

Ето ни, в Брюксел. Специфични части от сделката, които включват ангажимента на ЕС да закупи 750 милиарда долара американска енергия и да инвестира 600 милиарда долара в американска инфраструктура през оставащите три години от президентството на Тръмп, представляват потенциални рискове.

Европейската комисия вече заяви, че тези обещания, считани за нереалистични дори в рамките на стените на Берлемон, не могат да бъдат подкрепени нито правно, нито икономически. Те са просто добри намерения, основани на желанията на частни компании от двете страни.

Това е причината нобеловият лауреат и икономист Пол Кругман да каже, че Европа „е накарала Тръмп да изглежда като глупак“ по време на преговорите. „Това, което ЕС всъщност обеща по отношение на инвестициите, беше нищо, Nichts, rien“, каза той във вторник, добавяйки, че обещанието за закупуване на повече енергия от САЩ също няма да бъде изпълнено.

Но ако мнението на Кругман надделее в Белия дом, тогава каквото и да прави Урсула фон дер Лайен на бюрото си на 13-ия етаж на Берлемонт, Тръмп ще намери начин да принуди Европа да плати милиардите, които е обещала. И никаква трансатлантическа сантименталност няма да може да го спре.