* Не бих възразявал на експерти за предпоставките за „преврата”, освен с дребни уточнения: а) следвоенно недоволство (от западните победители във ВСВ – О.Г.), б) антисемитски теории на конспирацията (главно свързани с управляващите в САЩ дълбока държава, „финансовите хазари”в Уолтстрийт и Силициевата долина, ВПК и щедро изплатените компенсации на пострадали евреи от холокоста и /не/пострадали, според част от населението на ФРГ – О.Г.), в) гняв срещу доскорошните ограничения заради пандемията Ковид-19. Бих добавил И: г) гняв срещу поведението на мигранти; д) от ФСЗК не са пропуснали да споменат, че сред обвинените конспиратори е и бивша депутатка от партията "Алтернатива за Германия" (АГ), „бъдеща кандидат-министър”.
*Алтернативата възникна след подписка на над 100 интелектуалци против политиката на Меркел за затваряне на немските АЕЦ и последвали патриотично-евроскептични намеци. АГ се сформира през 2013 г., сега е представена в парламентите (Landtage) на 15 от 16-те федерални провинции. Тя е под наблюдение на ФСЗК. След 2015 година парламентарните й групи в 3 провинции „се разцепиха с новообразувани партии”. От 3-та парламентарна сила "Алтернатива за Германия" понастоящем е 5-та с около 10% популярност в страната и с към 30 000 членове. Промени в посланията на АГ, квалифицирана казионно напоследък от «дясно популистка», евроскептична до «дясно екстремистка», не очаквам, освен в практическото изпълнение на възлови програмни заклинания като постигане на пряка демокрация. Иначе Алтернативата приема НАТО и европейския вътрешен пазар, но е скептична към еврозоната и подхода за уреждане на дълговете на Гърция. Пледира за излизане от еврозоната и връщане към социалната пазарна политика на бившия канцлер Лудвиг Ерхард (1963-1966 г.). Към феминизма, вкл.с политически квоти, е консервативно-въздържана. Програмата на партията отхвърля исляма като несъвместим с Германия, пълното забраждане на жените, мюезинските песнопения, не одобрява строежа на минарета и „браковете за всички” (хомосексуали). АГ заклеймява политиките за опазване на климата и околната среда като бизнес дейности за сметка на данъкоплатеца. Европейската и външна политики на Алтернативата се характеризира с 4 ключови „дихотомии”: „суверенни нации срещу европейска свръхдържава”, „граждани срещу елити”, „субсидиарност срещу брюкселския централизъм” и „немски платец – чуждестранни консуматори”.
* Следвоенно недоволство и антисемитски теории на конспирацията в Германия след Първата световна война са сред основните причини за Втората СВ. Национално-патриотичните и националистични емоции на категории от населението особено в победените във ВСВ Германия и Италия, са подклаждани по-късно от носталгия по „железния ред“ и относителния икономически просперитет през годините на фашистката диктатура. През 70-те години на м.в., наречени в Италия „оловните седемдесет/те“, „десният и левият екстремизъм“ възникна масово като терористично движение, чиито мащаби в Западна Германия (ГФР) победителите във войната САЩ и донякъде Великобритания не допуснаха. Вече 77 години ГФР и 22 г. обединена ФРГ, икономическият колос в Европа, продължава да бъде надзиравана ефикасно военно-, външно- и вътрешно-политически от Вашингтон. Споделял съм писмено и публично, че Германия няма пълен, а частично ограничен суверенитет. В „Quo vadis Германия”, в сборника на БДД ”Войната и дипломацията”, изд. Изток-Запад, 2022 г. посланик А. Караславов гради добра договорно-правна систематизация на причините. Ако започнем с липсата на подписан мирен договор след края на ВСВ и на Конституция (без каквато мирно си живеят във Великобритания, Китай, Канада, Швеция, Израел, Нова Зеландия). Да споменем и т.нар. „Договор 2+4”, подписан между ФРГ и ГДР и 4-те сили-главни победителки във ВСВ, открили път към обединение и държавен суверенитет. Въпреки Договора споровете и дискусии по отделни обстоятелства и правни теми продължават. Гърция и Полша предявяват претенции към репарации. Част от договореностите са наложени от окупационно право на победителите, приравнени към националното немско и не подлежат на ревизия. Или пък в Устава на ООН – без да е назована поименно, Германия се числи все още към „неприятелските държави” (чл. 53 и чл. 107).
Не е ясно колко, какви и с какъв срок на валидност секретни споразумения са подписвали немските правителства с победителите във ВСВ. Ясно е и в чужбина, пише А.К., че Германия няма пълен суверенитет върху цялата си територия. Военните бази на САЩ не са екстериториални, но те разполагат с имунитет. Немското държавно право в тях е неприложимо, чуждестранните военнослужащи не са му подвластни.
Разбрах/ме, обаче, че опитите на г-жа Меркел за частична еманципация от опеката и контрола на Вашингтон, заложени в строго секретния междудържавен договор от 21 май 1949 г. бяха неуспешни. По този договор до 2099 г. всеки нов канцлер на ФРГ по разпореждане на съюзниците, преди полагане на клетва за встъпване в длъжност, следва да подпише във Вашингтон т. нар. Kanzlerakt за ограничен държавен суверенитет в няколко области, включително в сферите финанси, отбрана, медиите, външна политика. Освен това златните резерви на Федералната република биват запорирани, т.е.във Вашингтон и част в Лондон (Вж. „Die deutsche Karte” = „Немската карта” на бившия шеф на военното контраразузнаване на ФРГ ген. о.р. Gerd-Helmut Komossa, стр. 21-22, изд. Ares Verlag, Грац, 2007, 10. издание 2015). С подзаглавие: „Скритата игра на тайните служби” (“Das verdeckte Spiel der geheimen Dienste”). Не случайно книгата на генерала е издадена не в Германия, а в ... неутрална Австрия.
Във всеки случай няколкото десетки хиляди военнослужещи от САЩ, настанени във военни бази на немска територия, включително замразени, но неконтролирани от ФРГ, едва ли укрепват немския патриотизъм и глобалистичен атлантико-европеизъм.
"Граждани/те на Райха" са своеобразна нова форма на частичен обществен протест, засега конспиративен. С казионния епитет „крайнодесен екстремизъм”.
*Досега Берлин компенсираше комплексите за непълна суверенност със самочувствие и възможностите на икономическата си мощ и политическо влияние пред по-малки държави с удобни им управници като на българската. Или чрез „новия” немски прочит главно, след 2005 г. - на неутрализиране и минимизиране на причините за избухването и последствията от ВСВ. Напр. чрез внушаване на вина върху СССР и по-малките пострадали държави и народи (но не и на „западните велики сили”), напр. за насилственото прокуждане на 10-14 млн. немци от Полша, бившите Чехословакия и СССР, от които 3 млн. са главно от Судетите и 30 000 унгарци от ЧСР) с критики, практически от сегашна гледна точка на човешките права в €-$ пространство. Вкл. за „разхвърляне на вината за Холокоста” чрез всички възможни немски държавни, „художествено-академични” и международни канали. Вж. при интерес и „За „новите”, англосаксонски и немски прочити на историята в наши дни”/ О.Г./22 май 2020 г.
**През 70-те години на м.в. „несъгласните” сформираха протестните студентско анархистично движение „2 юни” (1967 г., когато полицията застрелва студент) и през 1970-1998 г. фракцията „Червена армия” (Rote Armee Fraktion, RAF). Категоризирана като германска радикална лява екстремистка организация, целящи "взривяването отвътре" на буржоазната държава във Федералната република чрез тероризъм и подривна дейност срещу устоите на съществуващия обществено-икономически строй. RAF беше елитарна терористична организация, с 3 поколения от 60-80 изявени терористи, „наказващи капитализма и олигархията му”. „2 юни” се бореше срещу „пост-фашистката държава ФРГ”, а в RAF се самооценяваха като „градски партизани” или социално протестно движение. Денем активистите на Фракцията бяха миролюбиви вишисти. Западногерманският печат (сп. “Der Spiegel”, “Die Zeit”, в-ците „Die Welt”, FAZ, СМИ в Западен Берлин, където RAF беше „в силата си”), наричаха фракцията „Бандата Баадер-Майнхоф” по имената на идеолозите-основатели Андреас Баадер и Улрике Майнхоф. Заедно с Хорст Малер (също и маоист), Ян-Карл Распе, Гудрун Енслин, Петр Хоман и дузина други „градски партизани”, които със съдействието на Щази (Министерството на държавната сигурност на ГДР) били отпътували в палестински лагер на Ал Фатах в Йордания на двумесечно военно обучение. През 1977 г. терорът на RAF постигна кулминацията си с убийството на главния федерален прокурор Зигфрид Бубак в Карлсруе от „командата на Майнхоф”, с 44-дневното отвличане на президента на Асоциацията на работодателите Ханс-Мартин Шлайер и убийството му, както и с ликвидирането на директора на Дрезденската банка Юрген Понто. СМИ на ФРГ нарекоха този период „Немска есен” или „Офанзива 77”. До саморазпускането на фракцията през 1998 г. терористите поеха отговорност за 34-35 убийства, вкл. на военнослужащи на САЩ (и НАТО), за многобройни взривни атентати с над 200 ранени и отвличания с цел насрещно освобождаване на арестувани терористи, и обири на банки (за самофинансиране). През 1991 г. фракцията извършва последното убийство, през 1993 г. – последния атентат, през юни 2011 г. е освободен от затвора последният арестуван член на RAF. Търсени досега са още четирима. Чрез чуждо въздействие, самоубийство, гладна стачка, или болест са починали или загинали 27 членове и симпатизанти на RAF.
***Според анализатори „Немската есен” е била най-голямото вътрешнополитическо предизвикателство в историята на старата Федерална република. А „главата RAF” -изключение в историята й и най-голямата провокация на политическия ред. Поеха я тогавашният канцлер Хелмут Шмит (1974-82 г.), а епилога - Хелмут Кол (1982-98 г.). На 27 октомври 1977 г. няколкостотин симпатизанти се простиха с основоположниците на движението Баадер, Енслин, Распе, за които СМО заподозряха, че са удушени в затвора. Други активисти„се самоубиха с оръжие в затвора”. Изглежда, че на членовете на държавната полит-комисия за борба с тероризма бе гласувана пожизнена охрана.
На 2 юни 1980 г. е публикувана последната декларация на едноименното движение, а през пролетта на с.г. десетина членове напускат RAF и получили нова идентичност в ГДР, според западноберлинските медии. Според тях зад RAF е стояла Москва, но тогава буди любопитството ми как така и защо ДС на НРБ оказва близко съдействие на Федералната криминална служба (ФКС) за залавянето на 4 членове на движението „2 юни”, начело с лидера, на 12.06.1978 г. на Слънчев бряг, а други трима са пропуснати в ЧССР, където са арестувани от ФКС със съдействие на местните служби. Най-просто е било да се подшушне на терористите, че са разкрити и сами да си заминат. А за сътрудничеството с ФРГ се досещаме, че е била нужна санкция от най-високо политическо ниво. Като възмездие за "вероломния акт" срещу терористите на 15 юли 1978 г. са взривени два офиса на българската фирма Balkan Trading в Западна Европа...
***И тогава в Москва и в Източен Берлин е правел впечатление активният двустранен политически диалог на НРБ с ФРГ, особено на равнище министри на икономиката и на външните работи, честите визити на министър-председатели на западногермански провинции в България. Диалог на високи и най-високи равнища, при липсата на сегашните опции за „спявки” по линия на ЕС и НАТО. В периода около „Немската есен” Т.Живков бе на 4-дневно посещение във ФРГ през 1975 г., канцлерът Шмид у нас през 1979 г. Но „анджък” (=точно, на турски) на 09.09.1984 г. Живков е могъл да си позволи да откаже официално посещение във Федералната република, предвидено за края на месеца. Без особени щети в двустранния диалог. Поводът бил стационирането на ракети на САЩ със среден обсег на действие в Европа (т.н. "Двойно решение на НАТО"). Вж. също спомените на Петър Младенов и Ханс-Дитрих Геншер.
Опасността за сигурността на НРБ от RAF и "2 юни" произтича от факта, че територията ни се използва за транзитно преминаване и почивка от терористите, при режим, който не възпрепятства и на обикновени граждани-роднини от ГДР и ФРГ да се срещат у нас тогава. Режимът на пътувания между тях беше по-сложен. ВГУ (Второ главно управление) на ДС и БКС-Висбаден установяват пряко професионално сътрудничество (вж. електронен документален сборник "Международният тероризъм в досиетата на ДС", съставен от 4 професори изд. КРДОПБГДСРСБНА, 2010 г.). По „схемата Слънчев бряг” са заловени терористи от RAF край „Златни пясъци”, през декември 1985 г. са следени немски терористи в хотел "Витоша-ню-Отани", през 1985 и 1988 г. в София и на "Слънчев бряг” ДС съдейства на БКС по други терористи. Ако приемем на сериозно сегашните казионни мейнстрийм пропагандни тези за миналото, е малко вероятно Москва и Източен Берлин да не са разбрали за опитите на България да парира или смекчи външнополитическата изолация за себе си с Бон.
****Не без значение е и фактът, че към 31.12.2021 г. във ФРГ са живяли 11,82 милиона чужденци. При население от 84,3 млн. към 20.09.2022 г. 22,3 млн. души, т.е. 27,2 % от населението са от имигрантски произход, или родени в чужбина. Военните действия в Украйна привлякоха нови над 785 хиляди украинци в Германия. С тях проблемите с мигрантите, - силен мотив за "Гражданите на Райха" – се задълбочиха и разнообразиха: спрямо отношението на мюсюлманите към жената, посегателствата към немкини, „предизвикателствата” с адаптацията на мигрантите на гърба на социалната система на германците, по-активна социална политика към тях отколкото към местните граждани; опасността от спящи терористи сред новата вълна и т.н., и пр.
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
