Явно, германката не е успяла да убеди лидерите на страните членки на Алианса и стремглаво реши да лансира кандидатурата си на началник на следващата Еврокомисия. Нещо повече, на конгресът на Европейската народна партия (ЕНП) в Букурещ, Урсула пламенно защитаваше евроатлантическите ценности и обяви за нейни основни врагове – Алтернатива за Германия, Националният сбор на Льо Пен, както и българската патриотична партия Възраждане. Германската бюрократка не обяви никаква програма за това, какви ще бъдат целите и, ако бъде преизбрана на чело на ЕК, но това не бива да изненадва никого. Нейната политическа легитимност е много ниска, тъй като не е избирана пряко от народа, а от Европейския парламент (евродепутатите). Всъщност, още преди да стане брюкселски бюрократ, г-жа Фон Дер Лайен, като министър на отбраната на Германия, се ползваше с по-малко от 30% доверие сред немците.
В контекста на нейната кандидатура, и поради липсата, на каквато и да е програма, остава единствено да се направи равносметка на свършеното от Урсула през изминалите 5 години, за да се разбере, защо тази жена не трябва и не бива да бъде начело на ЕК, в моменти, в които Европа се тресе от политическа нестабилност, икономически и финансови кризи и има риск от избухване на пълномащабна война на европейския континент.
На първо място, редно е да се напомни, че ЕС е определян често, като клубът на богатите. БВП на Съюза е около 15% от световния, но въпреки това, вече отстъпва и на Китай и на САЩ по този показател. С идването си на власт, Фон Дер Лайен обеща иновативни и радикални промени, които да спомогнат за конкурентоспособността на съюза в контекста на четвъртата индустриална революция. Бяха издигнати постулати като “създаване на по-привлекателна инвестиционна среда и подкрепа за създаването на качествени работни места, особено за младите хора и малките и средни предприятия, като същевременно се намалява бедността и неравенството“. Какво се случи: в момента ЕС е един от най-бързо свиващите се пазари. Редица европейски конгломерати избягаха в САЩ, а други просто фалираха, под ударите на тежки изисквания, пред европейската индустрия, като отмяната на ДВГ от 2035г. и забраната за ремонти на автомобили на 15 и повече години, невъзможността от държавна помощ в редица сектори и все по-трудните екологични норми, пред които е изправен европейският производител.
По време на кризата от Ковид19, Европа беше изправена пред безпрецедентна вълна от нарушения на основополагащите принципи на Съюза, като свободното движение на хора. За по-малко от месец, след началото на пандемията, на практика Шенген спря да функционира и редица страни решиха да установят едностранно контрол по границите си. Тоест така силно рекламираният в България Шенген и ползите от него, спряха и нито Урсула, нито комисарите и можаха да направят каквото и да е по въпроса. Изниква въпросът, тогава каква е гаранцията, че това не може да се случи и след пълноправното приемане на българите в това пространство ? Да не стане така, че след като си купим членството, със скандални мерки, като съгласието да приемаме мигранти, отново да се окажем преметнати от нашите “европейски партньори“ ?
Сред основните приоритети на комисията на Урсула, беше и “Зелената сделка“, чиято цел бе да направи от Европа първият климатично неутрален континент с 0% парникови емисии. Обещанието беше, че в този процес “нито един човек или регион няма да бъде изоставен“. Това звучи като подигравка, като се погледнат земеделските протести, които избухнаха по цяла Европа в последните два месеца. В момента ЕС е в състояние на тотален колапс в индустрията, която храни народите. Европейските фермери са в неравностойна битка в собствения си континент, срещу дъмпинговата стока, която Украйна и държави от Латинска Америка и Африка като Чили и Кения, внасят безмитно в ЕС. Чуждите производители нито са обложени със същите данъци и такси, нито пък са длъжни да спазват високите стандарти на продукция на европейските земеделци. Провалът на Зелената сделка е осезаем, тъй като под натиск от Полша, наскоро ЕК обяви, че ще представи нови законодателни предложения, с които ще поеме задължението да не налага през 2024 г. глоби за фермерите, които не се придържат към екологичните и климатичните стандарти, а в периода 2025-2027 г. изисквания по „Зелената сделка” ще бъдат смекчени в значителна степен.
Но може би най-огромният провал на политиката на комисията Фон Дер Лайен е превръщането на ЕС в територия, широко отворена за мигранти, които да влизат свободно и да безчинстват върху европейските граждани. Това е иронично, имайки предвид, че един от приоритетите на Урсула беше “насърчаването на европейския начин на живот“. По време на председателството на германката, нелегално влезнаха десетки хиляди мигранти. Най-потърпевши бяха Италия, Гърция, Белгия и Германия, а сега вече и нашата страна България. Тези дни бяха публикувани видео материали, в които мигранти буйстват и бият непълнолетни български деца в центъра на София и то навръх Международния ден на жената. Българското правителство сглупи и предаде националния интерес, като изпроси частичен въздушно-капков Шенген срещу приемането на допълнителни мигранти от арабския свят. На всеки европеец стана ясно, че огромна част от тези хора не са съвместими с “европейския ни начин на живот“ и са тук, само за да наложат своето виждане за обществото, което наподобява това на Шариата. Огромният брой престъпления, между които и тежки като изнасилвания, сексуални посегателства и убийства, извършени от хора с мигрантски произход, свидетелства за това.
В България, е редно да се поучим от грешките на редица държави като Австрия, Германия, Франция, Холандия и Белгия, където в по-големите градове има зони, в които дори полицията не смее да пристъпи и цари хаос и безпорядък. Ако не искаме да превърнем булевард Витоша или Овча Купел в Моленбек, Рубе или Трап, то е редно незабавно мигрантите да бъдат задържани и експулсирани извън суверенната българска територия, а на европейските избори на 9-ти Юни тази година, да се гласува против партии, подкрепящи Фон Дер Лайен, като ЕНП, ПЕС и Обнови Европа (либерали). Ако бъде оставена на власт още 5 години, тази бюрократка, със своите необмислени и некомпетентни решения, ще забие и последния пирон в ковчега на европейската цивилизация и на свободните нации на Европа.
Патриотичните партии не са заплаха за Европа, нито са приятели на Путин, както популистки говори Урсула. Тяхната популярност се дължи на ответната реакция на обикновения европеец, който започва да осъзнава, че лидерите, които избираше години наред да го представляват в европейските институции, не са нищо повече от едни обикновени апаратчици, които изпълняват нареждания от стотиците лобисти, представители на световните елити. Интересите на тези елити се разминават кардинално със сигурността, просперитета и независимостта на народите на Европа. И колкото по-голям става разрива, толкова по-силни ще бъдат патриотичните и консервативни движения.
