/Поглед.инфо/ Има засилваща се криза във френското ръководство. Въпреки че Народното събрание не гласува вот на недоверие към правителството, тази инициатива на опозицията е сигнал за събуждане. За това колко опасна е изострената конфронтация между парламента и кабинета за президента Макрон – в материала.

Волеизявление

Опозицията се опита да прокара в долната камара на парламента така наречената резолюция за пориицание. Въпреки заобиколния термин, това означава вот на недоверие към правителството - последвано от искане на оставка.

От средата на миналия век в Народното събрание са гласувани повече от сто такива резолюции, но минава само една - през 1962 г. срещу кабинета на Жорж Помпиду. Тогава президентът Шарл де Гол се застъпва за него и въпросът приключва с предсрочни парламентарни избори.

Френските депутати се възползват от възможността да изтъкнат несъгласието си с правителството и да изпратят ясно послание: справянето с едно недоволно Народно събрание няма да е лесно. Сега резолюцията беше инициирана от Новия народен екологичен и социален съюз (НУПЕС), който включва алианса „Европа.Екология-Зелените“, социалистическите и комунистическите партии, както и движението „Непокорна Франция“, ръководено от Жан-Люк Меланшон. Именно той планира да заеме премиерския пост при победа на левицата на парламентарните избори. "Ние сме опозиция. Опозицията съществува само чрез противодействие", подчерта Меланшон, говорейки за необходимостта да се говори срещу кабинета.

Макрон търси подкрепа

Историята с резолюцията обаче завърши само с демонстративен демарш. Арина Преображенская, старши научен сътрудник в ИМЕМО на РАН, отбелязва, че инициативата е била предварително обречена: лявата опозиция просто не е имала достатъчно гласове, за да достигне необходимите 289 - само 146 депутати са гласували "за".

Меланшон се надяваше, че дори ако резолюцията не бъде приета и кабинетът на министрите, ръководен от промакроновистката Елизабет Борн, не подаде оставка, то поне ще свикат предсрочни избори за Народно събрание. Сметката беше вярна, защото на президента му оставаха две възможности – да разпусне парламента по примера на Дьо Гол или да отстрани протежето от поста.

Вторият сценарий на Меланшон също го устройваше - желаният пост щеше да бъде свободен. Френският министър за демократичното обновление Оливие Веран обаче каза, че изборите са приключили и не трябва да се разчита на нов вот и рокади в близко бъдеще.

Всичко това не означава, че НУПЕС не е успял да се „противодейства“. Коалицията "Заедно", която подкрепя президента, така или иначе е ограничена откъм възможности, защото има едва 250 места в актива си. Тоест за "автоматичното" вземане на решения са необходими още 39 депутати, които левицата категорично няма да осигури. Подкрепа може да дойде отдясно, но и там ситуацията е трудна.

Всичко се насочва надясно

Макрон и неговият парламентарен блок се смятат за центристи, въпреки че президентът твърди, че е и ляв, и десен, като по този начин подчертава подкрепата за всички гледни точки.

Опитът да се седи на два стола не носи желаните резултати. Французите все още класифицират президента като "десничар", за богатите. В същото време самите десни, въпреки че не са съгласни на ситуационен съюз с Меланшон, не бързат да вземат страната на Макрон. Според френските анализатори партията на Марин льо Пен, която има 89 мандата, е доста доволна от ситуацията, когато дори не са необходими усилия за забавяне на работата на правителството: НУПЕС го прави. В същото време е възможно десните да се обявят за някои от инициативите на “Заедно”. Но, осъзнавайки важността на гласовете си, той ще може да се пазари при изгодни условия.

Показателно е също, че на фона на активността на левицата, десницата се съгласи да отложи предварително планираното разглеждане на законопроекта за санитарната безопасност - удължаване на ограниченията във връзка с новата вълна от коронавирус. Правителството отдавна лобира за тази инициатива, но Народното събрание отложи разискването за неопределено време. А могат да го блокират и от дясно, и от ляво - просто заради принципа.

Заобиколно решение

Юрий Рубински, ръководител на Центъра за френски изследвания към Института за Европа на РАН, посочва, че настоящият конфликт между правителството и левите депутати е логично следствие от парламентарните избори, на които „Заедно“ не получават мнозинство. Самата ситуация обаче не е уникална. Преди Макрон само двама френски президенти са преизбрани за втори мандат: Франсоа Митеран и Жак Ширак. И двамата бяха принудени да взаимодействат с враждебно Народно събрание.

Правителството и президентът, при липса на парламентарно мнозинство, имат механизъм за вземане на решения. Член 49 от Конституцията на страната предвижда, че кабинетът на министрите, ако депутатите не приемат предложенията, има право самостоятелно да внесе вот на недоверие към законопроекта. Ако не се поддържа, тогава спорният документ автоматично се счита за приет.

Сега, след провала на резолюцията за недоверие, управляващият блок е уверен, че няма достатъчно опозиционери да гласуват за вота. Така че заобиколното решение е запазено. Но може да се използва в ограничена степен, обяснява Рубински: "В него попадат само спорни бюджетни и социални въпроси. Възможно е да се инициира гласуване на вот на недоверие към законопроекта повече от веднъж на парламентарна сесия и като цяло се смята за изключително непопулярна мярка, която свидетелства за слабостта на властта“.

Предсрочните избори са неизбежни

Провалът на резолюцията на левицата не означава, че отпада въпросът с вота на недоверие, продължава експертът. „Може да се вдигне например след месец, в края на лятото вече е ясно, че настоящият състав на Народното събрание е ясно разделен на три сегмента: крайно дясно, ляво. и центристите, които формират гръбнака на президента. Много зависи от умерено дясната партия "Републиканци", която би могла да окаже подкрепа на правителството. Но те ще гледат конкретни инициативи на кабинета. Така че кризата не е изчезнала, а е отложена. До една година парламентът най-вероятно ще бъде разпуснат и ще бъдат свикани предсрочни избори”, допълва Рубински.

Личните рейтинги на Макрон продължават да падат. Според авторитетното издание “Фигаро” нивото на подкрепа за президента е паднало до 32% за последните месец и половина. Разразилият се скандал около помощта на френския лидер в работата на таксиметровия агрегатор “Юбер” също не му добавя политически точки. По-нататъшната жизнеспособност на ръководството на страната ще зависи от това какви мерки ще се опита да прокара през разклатения парламент.

Сега се очаква приемането на законопроект за покупателната способност на населението. Според властите за осъществяването му трябва да бъдат отделени 220 милиарда евро, което поражда въпроси у опозицията. Националният дълг на страната вече е по-висок от БВП и продължава да расте, следователно става все по-трудно да се набират средства. А неуспехът на инициативата ще доведе до още по-голямо недоволство сред населението, вменявайки персоналната отговорност на президента и премиера. И въпреки че законът не позволява Макрон да бъде преизбран, дори изкарването на мандата до край изглежда несигурно.

Френският лидер не постигна успех и във външната политика. Неговото председателство на Съвета на ЕС приключи на 1 юли и всички предложени инициативи за реформиране на Съюза - включително по отношение на увеличаването на военната му роля - увиснаха във въздуха.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com