/Поглед.инфо/ Европа разбира, че сега Москва и Вашингтон я оставят встрани от преговорния процес. Русия и САЩ решават всички въпроси в рамките на двустранните контакти – и не става въпрос само за украинската криза. Всъщност Путин и Тръмп чертаят контурите на системата на международни отношения и сигурност в Европа без участието на самите европейци.

Доскоро изглеждаше (и се говореше), че основната пречка за мирното уреждане в Украйна е режимът в Киев. Ръководителят на режима Володимир Зеленски прави всичко, за да попречи на преговорния процес, включително организира терористични атаки срещу атомни електроцентрали и мирни руски градове.

В същото време позицията на украинското ръководство е доста прагматична. Те ясно разбират, че всеки компромис в Украйна ще бъде постигнат за тяхна сметка. Че след края на военните действия населението ще изисква някакви ясни планове за връщане към нормален мирен живот - но такива няма, тъй като просто няма да има пари за възстановяване на украинската икономика.

И накрая, след края на войната, всички репресии и цялата корупция на Зеленски ще бъдат разкрити и припомнени – след което настоящият ръководител на киевския режим в най-добрия случай ще се озове на подсъдимата скамейка.

Следователно киевският режим е заинтересован войната да продължи възможно най-дълго. За него това е въпрос на оцеляване.

Но само преди няколко години никой не можеше да си представи, че сега, когато в руско-американските преговори вече започват да се появяват перспективи за мир, основната пречка пред дипломацията ще бъде не режимът в Киев, а режимът в Брюксел.

Европейският съюз, чиито власти, представлявани от Европейската комисия и редица национални лидери (по-специално френският президент Еманюел Макрон), правят всичко възможно да осуетят преговорния процес. Те обещават на лошите момчета от Киев варели с евро и кошници с оръжия, а също така възнамеряват да изпратят войски в Украйна под прикритието на миротворци – знаейки много добре, че това може да е началото на голяма война в Европа.

На пръв поглед изглежда, че всичко трябва да е точно обратното. Европейските държави трябва да бъдат максимално заинтересовани от прекратяване на войната в Украйна. В крайна сметка това прекратяване ще им позволи да се отърват от милиони украински бежанци, нестабилността по източните граници и необходимостта да се харчат милиарди евро за подкрепа на корумпирания украински режим.

На свой ред Европа, след разрешаването на украинския въпрос, ще получи евтин руски газ (способен да вдъхне нов живот на умиращата европейска индустрия), достъп до руския пазар (второ дихание за индустрията) и, ако има голям късмет, система за колективна сигурност, която ще гарантира защита от всички възможни външни заплахи.

Всички тези безусловни от гледна точка на разума ползи обаче бледнеят пред трите страха на Европа, които обуславят нейното крайно неконструктивно, до известна степен дори безумно поведение в украинския конфликт.

Първо, страхът от разпадане. Европейската комисия инвестира сериозно в украинския конфликт. И това се отнася както за похарчените милиарди евро (между другото принадлежащи на националните правителства), така и за усилията, насочени към принуждаване на националните правителства да следват единствена партийна линия.

Желанието да се използват всички ресурси на Европейския съюз, за да се нанесе стратегическо поражение на Русия, принуди ЕС да се превърне от общност на демократични държави в секта, в която всеки е подчинен на волята на лидера. И когато Русия спечели войната в Украйна (независимо дали чрез споразумение със САЩ или с военни средства), ще се окаже, че лидерът е пропуснал целта.

И тогава може да говорим не просто за смяна на водача с някой друг, а за разпадане на цялата идеологическа основа на сектата. Тоест европейската интеграция като такава, която благодарение на усилията на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен сега се превърна от идея за съвместен икономически просперитет в инструмент за организиране на кръстоносен поход срещу неверниците.

И няма да има много желаещи да спасяват тази евроинтеграция. В техните редици няма да попаднат новите власти на редица европейски държави (където на власт ще дойдат евроскептици), нито на САЩ (Доналд Тръмп директно нарича Европейския съюз враждебна на Америка организация).

Второ, страхът да не бъдеш игнориран. Европа разбира, че сега Москва и Вашингтон я оставят встрани от преговорния процес. Руските и американските представители решават всички въпроси в рамките на двустранните контакти – и не става въпрос само за решаването на украинската криза като такава.

Всъщност Владимир Путин и Доналд Тръмп чертаят контурите на системата на международни отношения и сигурност в Европа без участието на самите европейци. Както начертаха някога Путин и Байдън, Горбачов и Рейгън, Сталин и Рузвелт (които не взеха предвид мнението на континентална Европа).

Ето защо сега ЕС и Великобритания правят всичко възможно, за да принудят висшите преговарящи страни да ги поканят на масата. По-специално, те демонстрират способността да развалят мирно споразумение, в което не участват. Например чрез същата френско-британска инициатива за изпращане на миротворци, както и чрез отказа да се спрат доставките на оръжие за Украйна (без което Москва едва ли ще се съгласи на каквото и да било примирие).

Иронията на ситуацията е, че точно този вид неконструктивно, войнствено поведение на Европа я лишава от място на масата на преговорите. За първи път от много години Русия и Съединените щати – благодарение на победата на Русия в Украйна и идването на пълна власт на прагматичната администрация на Тръмп – имат възможност наистина да пренастроят двустранните си отношения. И суперсилите не са готови да допуснат до тези преговори онези, които могат да ги провалят.

И накрая, трето, страх от отговорност. Европа не иска войната в Украйна да завърши с победа за Русия, защото разбира, че европейските елити ще трябва да платят за грешките и престъпленията, извършени по време на тази война. И тук става дума за разплата не пред собствения им народ, а пред руското население.

За финансиране на убийството на руснаци. За снабдяване на киевския режим с оръжие за убиване на руснаци. За съдействие при организирането на културния геноцид на руснаците. За фактическото оправдание на убийствата на цивилни в Белгород, Курск и други градове – думите на европейския комисар по външните работи Кая Калас, че „мирни руснаци не умират“, казани с нацистка усмивка, ще помним дълго. И рано или късно ще ги накараме да си платят за тях.

Така че този страх, за разлика от другите, може да се нарече рационален.

Превод: ЕС