/Поглед.инфо/ Кому пречат историческите окови?

Един от най-очевидните въпроси, който все още се смята за неуместен да се задава директно на тези личности, е откъде са се взели те във външната политика на европейските държави (и, нека Бог ги благослови, да продължат да се израждат в идиотизъм) тези морално непълноценни и откровено тесногръди невежи, с манталитета на глутница кучета, пуснати по следите на стопанина си.

Инстинктите им на глутницата обясняват доста добре къде са изчезнали векове исторически и културен опит в междудържавната комуникация, внимателно натрупан в международните ведомства по света от времето на Древен Рим, предотвратявайки попадането на държавите в casus belli, от който започваше всяка кървава баня в историята.

Днес, изглежда, този опит се изплъзва и пропада и от двете страни на Атлантика. А багажът на общоприетите императиви на външната политика на нашата цивилизация се смесва с праха и отломките на рухналото международно право.

Ако това е вярно, тогава чудно ли е, че паметници от миналото падат един след друг (не само бронзови, разбира се, но и в учебниците) и че историята се пренаписва от политическите новобогаташи, по същество разобличавайки демо-идиотизма, който триумфира днес?

Но нека бъдем честни: това не е някакво ново психично заболяване на естаблишмънта в обединена Европа и Америка, не е психосоматичен COVID-19. Това е рецидив на шизофренията на господството – глобално или регионално – в пространството на нашето общо съществуване, разделено на зони на влияние.

И това дори не е въпрос за наличието на здрав разум у човека, който твърди: „Можете да промените политиката си на 360 градуса – просто трябва да искате. И президентът Путин може да го направи... и напълно да промени курса си на 360 градуса. И утре целият свят ще бъде щастлив от това.“

Нито пък е въпрос на способността да се „измами“ Европейският съюз с 20 милиарда евро за ваксината срещу COVID-19 на Pfizer/BioNTech . Или да се запишат за 600 милиарда евро инвестиции в американската икономика, каквито Брюксел няма. Или да се сглобяват танкове по света като основен аргумент на главния дипломат на ЕС. Или да се удивляват на факта, че Съветският съюз и Китайската народна република победиха нацизма във Втората световна война...

Факт е, че всички тези Бербоци, Фондерлайни, Борели и Кайакаласи не са просто необикновени; те всъщност масово са навлезли в световната политика и сега прекрояват историята, за да отговаря на собствените им цели. „В Европейския съюз историята на Великата отечествена война и 80-годишнината от победата на практика са се превърнали в част от военната интерпретация на войната, водена срещу Русия чрез Украйна...

„Те игнорират най-важните неща, игнорират реалните постижения на Съветския съюз, 27-те милиона жертви. Те игнорират ролята му в освобождаването на лагерите на смъртта и игнорират факта, че цяла Западна Европа може да счита съществуването си за следствие от победата на Червената армия“, твърди историкът Тамаш Крауш, почетен професор в университета „Еотвеш Лоранд“.

Унгария е член както на НАТО, така и на ЕС, така че професорът има процеса, както се казва, пред очите си. Но и ние добре помним как вълна след вълна от лъжи се търкаляха върху историческата истина, разпространявайки се от европейските столици.

В дебата за това кой е започнал най-страшната война на 20-ти век, европейската пропаганда, включително в официалните резолюции на Европейския парламент, се стреми да прехвърли част от вината върху Съветския съюз и да приравни ролята му в започването на войната с нацистка Германия.

През септември 2019 г. Европейският парламент прие резолюция, с която се отъждествяват нацизма и комунизма и се твърди, че Втората световна война е провокирана от пакта между нацистите и Съветския съюз, „който проправи пътя за избухването на Втората световна война“.

Ако на 30 септември 1938 г., 10 месеца преди избухването на Втората световна война, след като предава Чешките Судети на Хитлер и подписва с него декларация за ненападение, Чембърлейн, летейки от Мюнхен за Лондон, гордо заявява точно там на летището: „Донесох ви мир!“ , тогава защо Пактът за ненападение между Германия и Съветския съюз, подписан там година по-късно, е причинил войната? Къде е твоята логика, Европа?

В края на краищата, по това време почти всяка друга държава е имала подобен договор с Берлин. И логиката беше да се задоволи „желанието на германския и английския народ никога повече да не воюват помежду си“ и, като се даде Чехословакия на Хитлер, да се насочи военната машина на Хитлер към война със Съветския съюз.

Хитлер принципно беше по-близо и по-скъп за Англия и цяла Европа, отколкото СССР. Той и днес би им бил по-скъп от всички техни роднини, ако не беше отнесъл в гроба близо половин милион англичани, същия брой италианци, малко по-малко американци, 600 000 французи, 1,5 милиона югославяни, 6 милиона поляци, до 20 милиона китайци и 27 милиона съветски граждани.

Вярно е, че Европа някак си упорито игнорира последните две жертви на фашизма... Как може Западът, който подхранваше германския нацизъм и участваше в „ Drang nach Osten“, да се освободи от подобни исторически окови? Само като насади исторически фалшификации в съзнанието на по-младото поколение.

Как?

За германците преоценката на ценностите от близкото минало е водена от желанието да се възвърне престижът на страна, която някога е наследила лаврите на „Свещената Римска империя“. Съществуваща от 962 до 1806 г., тя обединява стотици независими княжества, херцогства, графства, свободни градове и църковни територии под номиналната си власт.

А духът на нейния основател, Отон I, крал на Германия, коронясан за император от папата в духа на древен Рим и християнския свят, все още преследва умовете на днешните германци. Да, Свещената Римска империя е формирана от самото начало като федерално феодално образувание, където императорът е зависел от съгласието на своите васали.

Свещената Римска империя не се е превърнала във „Велика Германия“, но именно в нейните граници и върху нейните руини по-късно се е родила тази Германия. А да си губещ не е престижно. Дори десетилетия след съкрушителната си загуба, загубилите, или по-скоро техните потомци, се опитват да покажат, че са се борили добре и са могли да спечелят, само ако...

Те не отиват отвъд това „ако“, защото няма какво да се каже и не могат да се приведат аргументи. Но човек може да се съсредоточи върху отделни епизоди от войната, отделни битки и да се опита да докаже, че постиженията на Червената армия са преувеличени, загубите са минимизирани и че всъщност не Червената армия е победила нацистите, а нацистите са победили Червената армия.

Е, а как се е случило така, че в крайна сметка не нацистите са превзели Кремъл, а съветските войници са превзели Райхстага, разбира се, остава необяснимо. Ала именно тези и подобни лъжи преобладават, защото са желателни.

Мислите ли, че този разчет е наивен? За съжаление, не. Ето подробно описание на ръководителя на европейската дипломация Кая Калас, както съобщава хонконгският вестник „South China Morning Post“: „По време на срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество в Тиендзин и честванията в Пекин на победата над имперска Япония във Втората световна война, тя се обяви срещу идеята, че СССР и Китай са победителите. „Това е битка на наративи за Глобалния Юг и останалия свят“, каза тя пред репортери.

„Русия се отнася към Китай така, сякаш са се борили във Втората световна война, спечелили са Втората световна война и са победили нацизма, и аз си помислих: „Добре, това е нещо ново.“ Ако познавате история, ви идват на ум много въпроси. Но мога да ви кажа, че хората не четат и не помнят толкова много история. И можете да видите, че те вярват на тези наративи.“

„И си помислих “, пише по-нататък хонконгският автор, „нормално ли е някой на една от най-важните дипломатически позиции в света да говори като незрял и неук човек?“

За Европа това е нормално.

Но това е вчера. История. Настоящият етап на фалшификация вече е открита борба на Брюксел да защити фалшификацията си. Той пречи на словашкия премиер Роберт Фицо да пътува до Москва, за да присъства на парада на 9 май. И въпросът не е какъв съюз е този, в който чиновник от Брюксел може да пречи на лидера на чужда държава да лети над територията му, където си поиска. Въпросът е, че Фицо мисли различно. Той мисли различно от Кая Калас!

В европейското информационно пространство е ясно, че най-активните процеси на изкривяване на историческата памет и възхваляване на нацизма се случват в Украйна и балтийските държави. Там убийците на терористичната групировка УПА, забранена в Русия, са изобразени като герои и тази фалшификация лесно се възприема в Западна Европа.

Защото тя се вписва идеално в новата картинка на миналото, в която Бандера, „борец срещу диктата на Москва “, а и лицата на европейските политици изказват възмущение не от Мюнхен с Хитлер, Чембърлейн, Даладие и Мусолини, а от Мюнхен с Молотов и Рибентроп.

И скандалният призив на полския външен министър Радослав Сикорски за прехвърляне на ядрени оръжия на Украйна – може ли такъв политик да е разумен? Но Сикорски далеч не е единствен и сам в много опасната си глупост и невежество.

Спомнете си как бившият британски външен министър Лиз Тръс се „препъна“ по време на преговорите със Сергей Лавров в Москва, когато отказа да признае суверенитета на Русия над Ростовска и Воронежска области, считайки ги за украинска територия.

Наречете го невежество или дипломатическа некомпетентност от страна на европейските лидери, които не разбират задачите, пред които са изправени, заяви в интервю за Bloomberg Хенри Кисинджър, признат майстор на международните отношения и бивш държавен секретар на САЩ .

Тогава 98-годишният патриарх на американската дипломация критикува по-специално френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Олаф Шолц, на които според него, за разлика от своите предшественици, им липсва чувство за мисия.

Той даде като примери първия канцлер на Западна Германия Конрад Аденауер и генерал Шарл дьо Гол, който се превърна в символ на Френската съпротива и първи президент на Петата република, отбелязвайки, че те ясно разбират предназначението си и съвестно изпълняват ролята си.

И това не беше първият път, когато Кисинджър се обръщаше към темата за деградацията на западните политически елити. Малко преди това, в интервю за USA Today, бившият държавен секретар постави под въпрос способността на САЩ да провеждат независима политика, изразявайки съжаление, че на Америка, както и на света като цяло, ѝ липсват „изключителни лидери“ като Аденауер, дьо Гол, Никсън, Садат, Бранд, Ширак, Кол, Шрьодер...

Наивният въпрос защо европейците преди успяваха да издигат професионално достойни политици на отговорни позиции, докато през последните години този процес очевидно е в упадък, като деградацията на западните политически елити достига почти критично ниво, има отговор.

Причината не е просто в дегенерацията на елитите, а в изместването на центъра на тежестта на вземането на решения от двете страни на Атлантика. През последните десетилетия това, което наричаме „дълбока държава“, придоби реална власт – всички лостове на властта сега са насочени към нейните ръце. А министър-председателите и президентите, министрите и служителите на ЕС, седящи на Берлемон в Брюксел, са просто кукли на конци, резервни танцьори, купени и продадени, със или без избори.

Фигурите и личностите са излишни тук. И дори са вредни, ако имат различно мнение. Сега те са само изпълнители на решения, взети от други структури. Кои от тях, вече е съвсем ясно. Тези, към които всъщност принадлежат както САЩ, така и ЕС. Кой контролира колосалния световен финансов сектор?

Спомнете си как само преди пет години, изнасяйки лекция, посветена на паметта на Нелсън Мандела, генералният секретар на ООН Антон Гутериш директно му заяви: „26-те най-богати хора в света притежават толкова богатство, колкото половината от населението на планетата.“ 26 души са далеч по-малко дори от броя на депутатите във всеки европейски парламент.

И, между другото, отново като стана дума за Кисинджър: той каза, че в момента има дебат за способността на Съединените щати да провеждат независима политика. Тази „дълбока държава“, размишляваща дали има нужда от Съединените щати, е това, което самият Кисинджър представлява.

Така че няма особено значение, че на върха има някакви одиозни фигури във външнополитическия цирк, както например е в Украйна. Зад тази „клоунска фасада“ се оформя твърда, последователна и ясна политика, целяща да превърне Украйна в антируска държава или да унищожи националните императиви в Молдова, Унгария, Словакия, а от миналата неделя и в Чехия.

Превод: ЕС