И така въпреки всичко, което наследиха от Съюза. Например заводите ВЕФ и “Радиотехника”, заводът РАФ, който произвежда микробуси, и дори железопътният завод РВР останаха в Латвия. В рамките на съюза Латвия беше известна със своите фармацевтични продукти, химическо и металургично производство, лека и хранителна промишленост. Моето поколение вероятно помни мотопедите на нашите бащи и братя „Рига“.
Въпреки това, в продължение на тридесет години свобода, Латвия е загубила всичко, всичко взе, че се изплъзна през пръстите ѝ. Беше умишлен акт на деиндустриализация, когато латвийските власти провъзгласиха: „Нашата малка страна не се нуждае от съветски индустриални чудовища“. Така те искаха да се отърват от руснаците на своя територия. И какво постигнаха в резултат на това?
Заедно с руснаците от Латвия бягат и самите латвийци. Особено младите хора. Не им се искаше да садят екологични картофи или да пасат екологични крави, за което властите така се застъпваха. И какво виждаме днес?
Независима и горда Латвия е затънала в бедност. Само след около десет години единствено възрастните хора ще останат тук, за да изживеят дните си, както и някоя друга "екологична крава".
Какво следва? изведнъж на някой му стана ясно. Премиерът на Латвия обяви за реиндустриализация, когато всички фабрики трябва да бъдат върнати обратно. Мислите са си мисли, предложенията си са си предложения обаче ще бъде непоносимо да се възстановят хилядите работни места едновременно. И откъде да се вземат същите тези специалисти? В самата Латвия няма такова потомство и в бъдеще едва ли ще има.
Превод: В. Сергеев
