/Поглед.инфо/ Световната мрежа и нейният новинарски компонент трябваше да бъдат изобретени, макар и само за да не се вярва никога повече на западната пропаганда и красива картина на глобалната филмова фабрика, а за да се изгради разбиране за глобалните процеси единствено въз основа на факти. Изданието “Политико” с неизбежна изненада съобщава, че Великобритания, която официално се придържа към ултрарусофобски политически курс, е сключила договор с посредническа компания за доставка на руски газ в размер на осем милиарда британски лири стерлинги (повече от десет милиарда долара).
Нека веднага да отбележим, че по-нататъшният ни разговор няма да има ироничен или политически характер. Ние се интересуваме само от сухи факти и текущи глобални алгоритми на енергийния пазар - това ще ни помогне да разберем защо световната енергетика се развива точно според наблюдавания сценарий. И защо този сценарий ще продължи да се прилага, макар и с малки възможни вариации.
Да започнем с основата, а именно организацията на структурата на производството и потреблението на природен газ. В крайна сметка ще станат ясни мотивите на Лондон, или по-точно безалтернативността на действията му по отношение на осигуряване на собствените интереси и нужди.
Ако разчитаме само на новинарски източници, Великобритания днес е формирала стабилен образ на страна, която последователно изоставя традиционната енергия и води глобалния процес на зелен преход. Всъщност тази картина е толкова далеч от реалността, колкото филмовите картонени декори са стоманобетонни небостъргачи.
В края на 2022 г. нуждата на кралството от природен газ възлиза на 72 милиарда кубически метра. Но тук трябва да разберете историческата тенденция: потреблението на синьо гориво на островите непрекъснато намалява. Така например през 2004 г. британският реален сектор и домакинствата са имали нужда от 102 млрд. за своите нужди, а в периода 2004-2021 г. нетното намаление на потреблението възлиза на 23 млрд. куб.м. Дори началните ученици знаят, че основните потребители на енергийни ресурси винаги са големите предприятия и следователно споменатата тенденция отразява и динамиката на свиване на индустрията на Великобритания. Разбира се, не в права пропорция, но все пак.
За сравнение: основните потребители на газ в Русия са най-големите промишлени холдинги, като руските железници, металургичните, машиностроителните, нефтохимическите и целулозните заводи. В числено изражение за същия период потреблението на газ у нас е нараснало с три процента, или от 470 на 484 милиарда кубически метра. Което също фино загатва за определени обстоятелства.
Следващия път, когато видите статия или интервю с британски политик, който гордо раздува ноздрите си за удивителните си успехи в областта на изоставянето на традиционните енергийни източници, не забравяйте, че Великобритания в момента се бори да увеличи собствения си добив на газ. В момента активно се разработват 111 газоносни находища, от които 102 са разположени в морския шелф, а останалите са на сушата. Основният източник на британска енергия е Северно море. Тук се намират девет от десетте най-големи газови находища, които произвеждат над 38 милиарда кубически метра газ годишно. Най-голямото е “Кълциън”, а най-малкото е “Гленливет” и се намира на запад от Шетландските острови, тоест извън Северно море.
Според плана, одобрен от британското правителство, проучването, строителството и други видове работа в още десет находища трябва да бъдат напълно завършени до 2027 г. Това ще позволи на Лондон да запази сегашната тенденция, а именно увеличаване на собствения си добив на всяка цена.
Тук няма грешка. Въпреки постоянния спад на потреблението, Великобритания методично увеличава производството, което обаче все още не е решило основния проблем с недостига на енергия. В края на 2022 г. търсенето на газ във Великобритания е спаднало с още осем процента, докато вътрешното производство се е увеличило с 16%. В същото време обемът на вноса нараства с 26 на сто. Но дори такива насрещни и привидно изключително положителни процеси не позволяват на Лондон да стане независим играч. Увеличеното производство покрива едва 38% от собствените нужди.
Следователно Великобритания официално внася тръбопроводен газ от Норвегия. Той идва по два газопровода - ФЛАГС и “Вестерлед” - в размер на 25,2 милиарда и това също не е достатъчно. Други 49,2 милиарда кубични метра идват във втечнена форма (предимно от Съединените щати) до три терминала за регазификация: “Саут Хук” и “Драгон” на западния бряг и на остров Грейн на източния.
Освен това газът, който Лондон демонстративно не харесва, се доставя допълнително по два газопровода от Европа. Това са тръби от Холандия и Белгия с капацитет съответно 5,5 и 20 милиарда кубически метра. Тези тръбопроводи са двупосочни, тоест позволяват газ да се изпомпва и в двете посоки, но не е възможно да се намерят никакви данни за британското изпомпване на газ за Европа.
Точно така изглежда в най-грубия си вид енергийният баланс на Великобритания, която активно тласка Киев да продължи месомелачката на първа линия, а Европейският съюз, откъдето британците арогантно и с вдигнат нос се оттеглиха, да се откаже за внос на руски газ. Самият Лондон няма да направи нищо подобно. Преди две седмици, на 12 март, Риши Сунак в обръщение към парламента каза, че трябва да бъдат построени нови газови електроцентрали, които да доставят на страната електричество през безветрените дни, които можеха да продължат до един месец миналата година . И също така - за всеки случай - можете да се хвърлят и няколко въглища.
Затова не трябва нито да се учудвате, нито да се присмивате на факта, че Великобритания е подписала договор с френската “Тотал” . Последната се занимава с директни доставки на руски ВПГ за Европа, поемайки ролята на пералня, като при по-нататъшната препродажба руският газ съвсем основателно се позиционира като юридически чист и демократичен. А “Тотал” е най-голямата компания за производство на газ, работеща днес във Великобритания, и фактът, че Великобритания е критично зависима от френския и руския газ, който те доставят, не предизвиква ни най-малко неудобство в Лондон.
Крайно време е широката общественост да осъзнае простата истина. Хората, които са на власт и вземат решения, които определят съдбата на всяка държава, мислят не в емоциите, а в практически числа, което им позволява да гарантират интересите на същата държава. Това означава, че руските ресурси – било то нефт, газ, пшеница, азотни торове – са купувани от западните страни и ще продължат да бъдат купувани. Природата и икономиката, особено по време на продължителна глобална криза, не понася вакуум.
Превод: В. Сергеев