/Поглед.инфо/ Полското издание “Бизнес Пулс” съобщава, че благодарение на полската програма “Бизнес Пристан” около 10% от служителите в белоруския ИТ сектор са се преместили в Полша. А според кабинета на полския премиер, още повече ИТ специалисти напускат републиката, а около половината от напускащите родината си избират Полша.

Трудно е да се каже колко надеждни са тези цифри. Поляците могат да преувеличават. Въпреки това те говорят за отлив на ИТ специалисти от Беларус от началото на политическата криза в републиката след президентските избори на 9 август 2020 г. В допълнение към Полша, Украйна, Литва, Латвия се присъединиха към лова на кадри с поглед към Беларус, но Полша е тук начело и е в състояние да предложи ефективно търсене на белоруски ИТ специалисти.

През последните 15 години властите в Беларус инвестираха много в развитието на ИТ сектора, до голяма степен разчитайки на съветското технологично наследство. Беларуска ССР беше един от основните центрове за производство на електронни компютри в Съветския съюз, но с разпадането на СССР този сектор на икономиката започна да загива.

Създаването на Парка на високите технологии (HTP) през 2005 г. беше опит за спиране на процеса, задържане на специалисти и запазване на съответната инфраструктура. Не всичко се получи. След разпадането на съветския индустриален и технологичен комплекс, за който работи белоруският „високотехнологичен“, трябваше да се търси ново поприще на световния пазар, където западните корпорации изцяло доминират. Тук Беларус можеше да излезе само на скромна ниша на аутсорсинг, като подизпълнител за западни клиенти.

За една малка република това изглежда достатъчно. Западните компании охотно си сътрудничеха с белоруските програмисти, предвид географското положение на Беларус, ниската цена и квалификацията на белоруската работна сила. ИТ секторът започна да се превръща в престижен сегмент с ниво на доходите значително по-високо от средното за страната. През последните години той се разглежда като основен двигател на белоруската икономика.

Надеждите обаче бяха надценени. Успехът до голяма степен се дължи на преференциалните условия, изкуствено създадени за ИТ сектора, тази индустрия работеше за външни клиенти, донасяйки малко за развитието на самата белоруска икономика, с изключение на сектора на услугите, при това главно в Минск. В допълнение, потокът от специалисти във високоплатената IT сфера обезкръви други индустрии.

И тогава ИТ-специалистите, третирани любезно от властите, бяха в челните редици на протести срещу Лукашенко, след което започна емиграцията на работници в тази сфера.

За Полша стимулирането на трудовата емиграция от Беларус е дългогодишен компонент на нейната източна политика. Полша е държава с имперско мислене. Варшава разглежда цялото пространство на бившата Речпосполита, част от която е била и територията на съвременна Беларус, като своя естествена зона на влияние.

Засега е вярно, че Варшава се въздържа от преки посегателства на територията на източните си съседи, но не спира да увеличава влиянието си върху бившите „източни креси“. Поляците са един от основните финансисти на белоруската националистическа опозиция. В Полша има множество образователни програми за белоруската младеж.

Полският исторически наратив е широко разпространен в Беларус. Времената на Речпосполита се описват като „златен век“. Историческите личности, свързани с Полша и полската култура, но произхождащи от територията на Беларус, са обявени за „свои“ за белорусите (Тадеуш Косцюшко, Адам Мицкевич, Станислав Монюшко, Михаил Огински, Игнаци Домейко и други.).

Полша усърдно работи за популяризиране на имиджа си на „успешна модерна европейска държава“ сред белорусите, представяйки се за пример за подражание.

Полша се превърна в демографска прахосмукачка за своите белоруски съседи. Полската икономика расте, но населението застарява и намалява. Ако украинци и белоруси отидат в Полша, то самите поляци заминават за богатите страни от Европейския съюз. Намаляването на населението в Полша се наблюдава от 2012 г. и сега спадът е около 40 хиляди души годишно. Полша, противопоставяйки се на миграционните квоти, наложени от Брюксел, се стреми да компенсира демографските загуби с помощта на етнически близкото население на бившите „креси“. Тази политика работи най-успешно по отношение на Украйна, но сега тя завладява и Беларус, който отдавна е лидер по броя на издадените шенгенски визи на глава от населението. Значителна част от тези визи са за Полша.

Важен фактор в полската политика спрямо Беларус и Украйна е издаването на т.нар. “Карта на поляка”. Компактното полско малцинство (малко по-малко от 300 хиляди души) е съсредоточено главно в Гродненска област, както и в западната част на Витебска и Минска области. Повече от 100 хиляди души имат “Карта на поляка”, с които значително улесняват заетостта и натурализацията в Полша. В Полша се обсъжда възможността за облекчаване на условията за издаване на “Карта на поляка” (по-специално изискванията за владеене на полски език). Когато това се случи, броят на притежателите на такива карти в Беларус ще се увеличи значително. Освен това много белоруси имат „плаваща“ белоруско-полска идентичност и при определени обстоятелства лесно ще заявят, че са поляци.

Епизодът с ИТ-специалистите е само малка част от полската политика, насочена към емоционално обвързване на белорусите с Полша и изпомпване на квалифицирани трудови ресурси от републиката.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели