/Поглед.инфо/ На вълната на евроскептицизма, здравомислещите политици в страните на Централна и Източна Европа се опитаха да вземат на въоръжение определени аспекти на социално-икономическия и политическия курс, който се реализира от много успешни страни в Юго-Източна Азия и Латинска Америка.
Състоялият се на 23 октомври в центъра на Будапеща половинмилионен митинг на превърженици на Орбан именно и стана демонстрация на масовата подкрепа на подобен курс, в който определена част на национализма само подкрепя искането за запазване на националната самостоятелност при решение на социално-икономическите и политическите проблеми. В изказването си Виктор Орбан показателно осъди и годините на комунистическия тоталитаризъм, потъпкването на въстанието от 1956 година, и съвременната експанзия на чуждестранния капитал, и политиката на ЕС, призовавайки да бъде запазена националната валута.За това, че политиката на неговия кабинет се базира на реална оценка на ситуацията, говори и обективната позиция, заета по въпроса за участие на страната в проекта Nabucco. През пролетта на 2012 година Виктор Орбан се изказа за излизане на Унгария от този проект, предвиждащ изграждане на скъпоструващия и малкорентабилния газопровод, в чиято ефективност не вярват много авторитетни експерти.
Ако сега правителството на Унгария се противопоставя на стремежа на ръководството на ЕС към прекален контрол над различни страни на живота на страната, то другите страни от източноевропейския регион имат свои, не по-малко сериозни претенции към Брюксел. В частност, в своебразния „антибрюкселски фронт” могат да влязат България и Румъния, на които ЕС отказва да встъпят в „шенгенската” зона. Неотдавна Еврокомисията под натиска на Германия, Холандия и Франция отново предложи на Букурещ и София да не се утешават само с илюзии. При това, ако по-рано европейските чиновници мъгляво рассъждаваха за проблемите с престъпността, недостатъчната демократичност, слабия контрол на националните граници, то сега главната претенция към двете страни се конкретизира: ромите. Според Брюксел, правителствата на България и Румъния не се стремят социално да интегрират местните роми в обществения живот, въпреки че за тези цели вече са предоставени „милиарди евро”.
- Антибрюкселски фронт в Източна Европа ли?
Що се отнася до милиардите на Брюксел, то по този въпрос побърза да отговори министърът на външните работи на Румъния Титус Корлецян. На специално свикана пресконференция той нарече подобни твърдения „приказки”. Освен това, според него, на просторите на ЕС живеят около 15 млн. роми, които не са граждани на Румъния, и с които никой реално не се занимава. А претенции предявяват единствено към София и Букурещ.
България също вижда политическа причина в забавянето на властите на ЕС по въпроса за присъединяването на тази балканска страна към Шенгенското споразумение. Според президента на страната Росен Плевнелиев, и София, и Букурещ „технически са готови” да работят в интересуващото ЕС направление. „Тук става дума не само за определена политика на една или друга страна, а за политика на Европейския съюз”, подчерта българският президент, като посочи отсъствието на „европейска солидарност”.
Което е вярно, вярно е – на солидарност в днешния ЕС, както се казва, и не мирише. И е напълно възможно, че скоро ще може да се говори за антибрюкселска солидарност на държави от Централна и Източна Европа и техни съмишленици извън границите на региона.