/Поглед.инфо/ Русия и САЩ са два млади фланга на европейската цивилизация.

Президентът Доналд Тръмп написа в август в Туитър, че отношенията между Русия и САЩ са стигнали „рекордно ниско и много опасно ниво“. Затова има няколко обяснения, но, най-важното се състои в това, че Русия, която по същество е европейска страна, не може да свикне с мисълта, че Западът я изключва от своята сфера.

Днешната конфронтация, която носи отпечатъка на Студената война, може да бъде спряна само по един начин: да се промени езикът на сътрудничеството. Трябва по-малко да се говори за сътрудничество в Сирия или в Донбас, и повече – за мащабен проект, насочен към окончателната интеграция на Русия в семейството на западните страни. Тук не става дума за членството на Русия в Европейския съюз или дори в НАТО, а за нещо съвсем различно.

Ако погледнем историята на Запада, става ясно, че това е евроцентрична цивилизация, в основата на която влиза Европа. Колониите от преселници в американската периферия на Европа стават независими държави. Но е имало още един фланг или покрайнина на този евроцентричен свят. Това е Русия, която е колонизирала Сибир и Аляска, последната е продадена на САЩ през 1867 г. Именно по това време западните европейци са пробивали своя път към Калифорния и Ню Мексико.

През ХХ век Русия се е смятала за враг на Америка. Москва е искала да бъде смятана за равна на САЩ, а не на Запада. Но ако се откажем от мисленето с категориите на „Запада“, където Русия никога няма да бъде приета, и започнем да говорим за севера, тогава този въпрос може да получи съвсем друг характер.

Ако погледнем ситуацията в такъв план, тогава се получава, че Русия и САЩ – това са две континентални държави, създадени за сметка на колонизацията на територии от европейски преселници. Това са два по-млади фланга на европейската цивилизация, чието историческа мисия се състои в създаването на „северен пояс“ и в превръщането на Тихия океан в център на европейското само възприятие, какъвто в течение на столетия е Атлантическият океан.

Днес руските политици говорят за „обръщане на Изток“, опитвайки се да се откъснат от Запада, към който те все повече не изпитват доверие. Но тези стратези забранят, че руският Изток едновременно се явява Запад. Ако тръгнете на изток от Москва, ще ви се наложи да преминете през Новосибирск, Камчатка, южната част на Аляска, Северен Квебек, Ирландия, Великобритания и Дания, а не Пекин или Шанхай, които тези политици смятат за пътеводни светлини на източната политика на Русия. Ако руският народ почувства, че неговото място – не е на Изток, а на Север, това ще има преобразуващ ефект.

По данни за 2016 г. страните от този „северен пояс“, сред които САЩ, Канада, държавите от Евросъюза и Русия, контролират 26% от световните запаси на природен газ и 20% от запасите на петрол. Те притежават изключителните права върху морските арктически находища. Освен това, тези страни притежават 96% от световния ядрен арсенал и на тях се падат 61% от световните разходи за отбрана. Те произвеждат около 48% от световния БВП, на тях се падат около две трети от регистрираните патенти.

Общият брой на населението на тези държави надхвърля 1 милиард души, а тяхната територия заема 27% от световната суша. Новият грандиозен проект, ориентиран към Севера, може да привлече дори днешният националистически настроен руски елит – не на последно място, защото той е дълбоко обезпокоен от настоящите различия със Запада и се страхува от нарастващия икономически и демографски натиск от Юг.

Днес Русия е слаба. Но при наличие на необходимото сътрудничество конфигурацията на „голямата шахматна дъска“, както се изразяваше покойният американски стратег Збигнев Бжежински, може да се промени.

Представете си, че Русия влиза в зоната за свободна търговия и влиза във военен съюз, давайки на своите граждани възможността да бъдат равни с жителите на Запада, а на своя елит – шансът да стане част от северната политическа и делова общност. Това ще помогне на Запада да се помири със своя отдавнашен противник и да осигури създаването на нова и стабилна геополитическа архитектура през ХХI век.

-----------------

Владислав Иноземцев, директор на Центъра за изследване на постиндустриалното общество и научен сътрудник на Полския институт за перспективни изследвания. Анализът е публикуван във „Файненшъл таймс“.

Берлин / Германия