/Поглеед.инфо/ Още на 18 юни 1941 г. 96-та планинска стрелкова дивизия, чийто началник-щаб е подполковник Владимир Владимиров , заедно с 97-ми граничен отряд заема отбранителни линии, блокирайки всички посоки, водещи към град Черновци. Първите битки с разузнавателни групи на румънската армия започват на 20 юни, а на 22 започва пълномащабно настъпление на противника.
„Нямаше точна информация за противника, освен това идваха противоречиви заповеди от висшия щаб - едни изискваха упорита отбрана, други предлагаха незабавно изтегляне, а трети предлагаха незабавно преминаване към решително настъпление и всички те пристигнаха в много кратки периоди от време - 1-2 часа, понякога внасяше такова объркване и несигурност, че трябваше просто да игнорираме получената заповед и да действаме в съответствие с обстановката", спомня си генерал-майор Владимиров след войната.
Въпреки всички трудности и липсата на боеприпаси за артилерията, дивизията успешно се отбранява до 29 юни, като не позволява на румънците да отидат по-далеч от границата и щеше да оцелее и още по-дълго, ако не беше отстъплението на нейните съседи отдясно и отляво . И това е само един от многото епизоди в началото на Великата отечествена война, когато първоначалният план за нахлуване се разпада.
22 юни 1941 г. се помни преди всичко като трагична дата, свързана с големи загуби и отстъпление. Но противно на мнението, което се вкореняваше от много години в масовото съзнание, че Вермахтът в първите дни на войната се търкаляше почти нон-стоп на изток, без никакви проблеми смазвайки слабата съпротива и небрежно, между другото, пленявайки тълпи от пленници, германските планове започват да се разпадат още в самото начало на войната. Тогава, още в първите дни, са положени основите на победният ден 9 май 1945 г.
Един от ценните исторически източници, който ни позволява да разберем картината на случилите се събития, са военните дневници на Франц Халдер, началник на Генералния щаб на сухопътните сили на германската армия. Те са писани по време на самата война и отразяват картината на военните действия по време на самите боеве, а не по-късно, след опортюнистичното им „преосмисляне“.
„Трябва да се отбележи издръжливостта на отделните руски формирования в битка. Имало е случаи, когато гарнизони от дотове са се взривявали заедно с дотовете, без да искат да се предадат, отбелязва генерал-полковник Халдер.
Информацията от фронтовете потвърждава, че руснаците се бият навсякъде до последния човек. ... От частите съобщават, че в някои райони екипажите на вражеските танкове напускат бойните си машини след попадение, но в повечето случаи се заключват в танковете и стрелят, предпочитайки да изгорят заедно с бронираната си машина.
Точно такъв епизод се случи по време на битката при Расейняй в прибалтийските държави: един съветски тежък танк КВ-1 от 4-ти танков полк на 2-ра танкова дивизия блокира настъплението на бойната група на полковник Ерхард Рут от 6-та танкова дивизия на Вермахта за почти денонощие.
Навлизайки в тила на групата на Рут на 24 юни, танкистите стреляха и поразиха няколко камиона и блокираха единствения път – машината им беше останала без гориво. Опитвайки се да се справят с KВ, германците доставиха противотанкови оръдия, но обстрелът им беше напълно неефективен и танкът методично ги унищожаваше едно по едно.
Няколко часа по-късно срещу танка е решено да се използва по-мощно оръжие - 88-мм зенитно оръдие, всъщност най-ефективното оръжие срещу бронята.
„Критичният момент настъпи в двубоя на нервите, когато екипажът започна да подготвя зенитното оръдие за стрелба. ...Докато артилеристите, ужасно нервничейки, се прицелваха и зареждаха оръдието, танкът обърна купола и стреля първи! Всеки снаряд улучваше целта си. Силно повреденото зенитно оръдие падна в канавката, няколко членове на разчета загинаха, а останалите бяха принудени да бягат“, пише в мемоарите си полковник Рут.
В продължение на 20 часа шест танкиста задържаха маневрата на повече от три хиляди вражески войници. Образува се дълга колона от линейки с ранени; не беше възможно да се доставят гориво и боеприпаси. Отдясно и отляво на пътя имаше блатисти райони и се оказа много трудно да се заобиколи съветският танк. И когато най-накрая успяха да го унищожат, германците погребаха екипажа му с пълни военни почести. За съжаление, засега бе възможно да се установи името само на един човек от тях: Павел Егорович Ершов от Псков.
Друг легендарен епизод е, когато на 20 август 1941 г. екипажът на тежкия танк КВ-1 на старши лейтенант Зиновий Колобанов, в района на стратегическия транспортен възел Войсковици-Красногвардейск (сега Гатчина) в една битка порази 22 немски танка с огън от танковото оръдие.
В допълнение към подвизите на пехотинци, артилеристи, танкови екипажи и други войници от сухопътните сили, съветските пилоти също показаха своята стойност, намирайки се в трудни условия, при масираните нападения на Луфтвафе на техните летища.
Старши лейтенант Иван Иванов, на 22 юни в челна атака връхлетя германски бомбардировач Хе-111, който се втурна към летището Млинов в Украйна. И двата самолета, обхванати от пламъци, се разбиват на земята. И в първия ден на войната съветските пилоти извършиха петнадесет такива тарани.
Старши лейтенант Иванов беше дежурен пилот на 46-ти изтребителен авиационен полк на 14-та въздушна дивизия, а летището Млинов, където беше базиран полкът, се превърна в истинско гробище за германски бомбардировачи. Само 51-ва бомбардировъчна ескадрила "Еделвайс" загуби седем от своите Ju-88 в този район на 22 юни.
Но в допълнение към упоритите отбранителни битки, дори в тези най-трудни, първи дни на войната, нашите войски на места преминаха към настъпателни действия.
На 22 юни Вермахтът успява да превземе източната част на граничния град Пшемисл, който тогава е част от Съветския съюз. В първите часове, давайки време на нашите войски да се прегрупират, тук, както и по цялата гранична линия, граничарите се биеха героично.
Един от отрядите се командва от помощник-началника на 14-та застава на 92-ри Перемишлянски граничен отряд лейтенант Пьотър Нечаев . След като всички останали войници са убити, офицерът, останал и без патрони, се взривява с граната заедно с петима врагове.
И още на следващия ден нашите войски започнаха неочаквана за германците контраатака, по време на която до 17:00 часа на 23 юни източната част на Пшемисл беше напълно освободена.
„Кариерните, добре образовани войници, сержанти и офицери показаха висока доблест и способност за водене на личен бой. Пехотни офицери, по собствена инициатива с оръдия БA и минохвъргачки, познавайки разположението на града, действайки по тесни, все още не заети улици и алеи, отидоха в тила на германците и, събрани в няколко групи, заедно проникнаха на централния площад, откъдето удариха натрупалите се германци”, спомня си тогавашният командир на артилерията на 26-та армия Николай Семьонов .
Поваленият враг започна да бяга към река Сан, огънят с оръдията беше прехвърлен към мостовете и това стана сигнал за общото настъпление на полка от 99-та пехотна дивизия. Освен това една от ротите на батальона, под командването на старши лейтенанта, граничар Григорий Поливода, нахлу в германската част на града на левия бряг, тоест на територията на Райха.
След като се отправиха към пазарния площад, войниците издигнаха червено знаме над сградата на германската администрация, което стана първият прототип на знамето на тогава все още много далечната Победа. Градът беше задържан от нашите сили до 27 юни.
И това не беше единствената успешна атака на Червената армия на вражеска територия през трудния юни.
В отговор на нахлуването на нашата територия и за да потиснат румънските батареи на южния бряг, които обстрелваха Измаил, Килия и Вилково, съветското командване реши да започне настъпление на север от румънска Добруджа.
На 24–25 юни е проведена операция за стоварване на войски на румънска територия. Силите на Дунавската военна флотилия, 79-и граничен отряд, 51-ва и 25-а стрелкови дивизии под общото командване на командващия 14-ти стрелкови корпус генерал Даниил Егоров овладяват плацдарм с дължина 76 км.
Всички опити на румънските войски да ликвидират пробива и да унищожат десанта са неуспешни. В резултат на това съветските войски сами напускат румънската територия едва по време на общото отстъпление в края на юли.
И още в първите дни на войната нашата авиация извърши няколко нападения на германска територия.
И така, още на 22 юни бомбардировачи СБ от 7-а въздушна дивизия излетяха, за да бомбардират германските летища в района на Тилзит, Рагний и Жилен. А на 25 юни 1941 г. 17 самолета от 21-ви бомбардировъчен полк с далечен обсег атакуват нефтени съоръжения в района на румънския град Плоещ, който е от стратегическо значение за нацистка Германия и нейните съюзници.
Именно в онези трудни юнски дни, осуетявайки плановете на германското командване за победен светкавичен марш, борейки се до последно и предприемайки контраатаки, печелейки време с цената на животите си, войниците и командирите на Червената армия направиха първите стъпки към бъдещата Победа.
Превод: ЕС