/Поглед.инфо/ Интервю на Сергей Лавров за политическата обстановка в света днес, за ядрената заплаха, за съвременните оръжия на Русия, за отношенията със Запада, за доставките на газ и петрол и др. пред италианската телекомпания “Медиасет” .

След вашето изказване за възможността за ядрена, трета световна война, целият свят си задава въпроса: това реален риск ли е?

Явно под целия свят имате предвид западните медии и политици. Не за първи път обръщам внимание на това колко умело Западът изкривява думите на руските представители. Попитаха ме за заплахите, които се натрупват в момента, колко реална е третата световна война. Отговорих буквално следното: Русия никога не е спирала усилията си за постигане на споразумения, които да гарантират неотприщването на ядрена война. През последните години ние упорито предлагахме на нашите американски колеги да повторят това, което направиха Горбачов и Рейгън през 1987 г.: да приемат изявление и потвърдят, че в ядрена война не може да има победители, следователно тя никога не трябва да бъде отприщена .

Не успяхме да убедим администрацията на Тръмп, тя имаше свои собствени мисли по този въпрос. Но администрацията на Байдън се съгласи с нашето предложение. През юни 2021 г. в Женева на срещата на президентите на Руската федерация Владимир Путин и на САЩ Джон Байдън беше прието изявление за недопустимост на ядрена война. Подчертавам, по наша инициатива.

През януари тази година също по наша инициатива петимата постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН на най-високо ниво приеха подобно споразумение: не може да има победители в ядрена война. Никога не трябва да се отприщва. Предложението на президента Владимир Путин за свикване на среща нависоко равнище на петте постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН е насочено към постигане на тази цел. Ние сме подкрепени от нашите китайски колеги, Франция. САЩ и Великобритания, която ги слуша навсякъде, засега задържат това важно събитие.

След като казах това, призовах хората да бъдат максимално внимателни и да не раздуват съществуващите рискове. Имах предвид изявлението на президента Зеленски през февруари тази година, че Украйна направи грешка, като се отказа от ядрени оръжия и е необходимо да ги придобие отново. Има и изявление на лидерите на Полша за готовността им да разположат американско ядрено оръжие на своя територия. И още много.

По някаква причина нито в случая с изявлението на Зеленски, нито в случая с изявлението на Полша нямаше въпроси от западните медии. Точно както по думите на министъра на външните работи на ФранцияЛьо Дриан. Той веднъж каза: не трябва да забравяме, че Франция също има ядрени оръжия. Ето за какво говорех. Когато измъкнат и изкривят казаното от мен и другите наши представители, това не прави чест на западната преса.

Руският президент Владимир Путин каза преди няколко дни, че разполагате с „безпрецедентни оръжия“. какво има предвид ?

Това е добре известно на всички. Преди три години президентът Владимир Путин представи нови разработки по време на редовното си обръщение към Федералното събрание на Русия. На първо място, хиперзвукови. Както той обясни откровено и подробно, ние започнахме да се занимаваме с тях, след като САЩ се оттеглиха от Договора за противоракетна отбрана. Тогава президентът Джордж Буш-младши, отговаряйки на въпроса защо унищожават този най-важен документ, който до голяма степен осигурява глобална стабилност, каза на руския президент, че това ще бъде тяхната противоракетна система, която не е насочена към Русия. Например, те се притесняват от Северна Корея и Иран, а ние „да правим нужното в отговор“. Те също така ще считат, че това не е насочено срещу САЩ.

Бяхме принудени да се занимаваме с хиперзвукови оръжия. Знаеше се отлично, че американската система за ПРО ще бъде насочена не срещу КНДР и Иран, а срещу Руската федерация и впоследствие КНР. Имахме нужда от оръжия, които гарантирано ще могат да преодолеят противоракетната отбрана. В противен случай страна с противоракетна отбрана и нападателни оръжия може да се изкуши да нанесе първи удар с надеждата, че отговорът ще бъде потиснат от системите ѝ.

Ето как се появиха тези оръжия. Те са подробно описани в специализираната преса. Не крием присъствието им. Ние дори бяхме готови да говорим със САЩ, че договорът за стратегическа стабилност, който ще замени сегашния Договор за стратегически оръжия, ще включва и дискусия за новите системи, които се появиха, тепърва ще се появяват и могат да станат предмет на обсъждане. Сега американците спряха всички тези преговори. Ще разчитаме на себе си.

Въпрос: По време на посещението на генералния секретар на ООН Гутереш в Киев имаше ракетни удари. Какво бихте могли да кажете на западните медии и президента Зеленски, които разглеждат тези ракети като провокация срещу ООН?

Ние постоянно предупреждавахме. Президентът Владимир Путин, обявявайки началото на специална военна операция, заяви, че нейните цели ще бъдат военната инфраструктура, разположена в Украйна и използвана за потискане на цивилното население в източната част на страната и създаване на заплахи за сигурността на Руската федерация. Много добре знаят, че атакуваме военни обекти, за да лишим украинските радикали и киевския режим от възможността да получават подкрепления под формата на оръжие и боеприпаси.

От друга страна, не съм чул президента Зеленски да каже и дума за ситуация, която по никакъв начин не е свързана нито с военни заводи, нито с нещо друго, свързано с военната инфраструктура. Имам предвид откровените атаки с ракети „Точка-У“, които бяха нанесени през последните седмици по центъра на Донецк, по гарата в Краматорск и по редица други населени места, включително в Херсон (буквално завчера). Тези атаки са ясно насочени към тероризиране на цивилното население и предотвратяване на ситуация, при която жителите на тези региони сами ще определят съдбата си. На по-голямата част от хората там им е омръзнало от потисничеството, което са изпитвали през всичките тези години от режима в Киев, който става все повече и повече инструмент в ръцете на неонацистите, САЩ и техните най-близки съюзници.

Тези, които дойдоха на власт в резултат на кървавия антиконституционен преврат, започнаха война срещу собствения си народ, срещу всички руснаци, забранявайки руския език, образование и медии. Те приеха закони, насърчаващи нацистката теория и практика. Предупредихме. Всички наши предупреждения се разбиха в стената на мълчанието. Както сега разбираме, Западът, воден от САЩ, още тогава се зае да угажда на украинските лидери (Порошенко и Зеленски, който го смени) по всякакъв начин в желанието им да създават заплахи за Русия.

Нашите редовни предупреждения, прозвучали през ноември и декември миналата година, за необходимостта да се спре безогледното разширяване на НАТО на Изток и да се договорят гаранции за сигурност, които няма да бъдат свързани с присъединяването на нови страни към военно-политическия блок, бяха отхвърлени. Дори бих казал, че не много учтиво, те ни отговориха: „не е ваша работа“, „ще разширяваме НАТО, както искаме“, „няма да ви питаме“.

В същото време украинският режим събра около 100 000 войници по линията на съприкосновение с Донбас и в нарушение на Минските споразумения и рязко засили обстрела. Нямаме друг избор, освен да признаем тези две републики, да сключим споразумение с тях за взаимопомощ и в отговор на тяхното искане да застанем в защита срещу милитаристите и нацистите, виреещи на територията на съвременна Украйна.

Това е вашето виждане, докато Зеленски казва нещо съвсем различно. Той смята, че денацификацията е безсмислена. Той също е евреин. Нацистите, "Азов" - те са малко (няколко хиляди). Владимир Зеленски опровергава вашето разбиране за случващото се. Смятате ли, че Владимир Зеленски е пречка по пътя към мира?

За мен няма абсолютно никакво значение какво отрича или не президентът Зеленски. Той има „седем петъка в седмицата“, както казваме ние. За един ден може да смени позицията си няколко пъти.

Чух го да казва, че дори няма да обсъждаме демилитаризацията и денацификацията в преговорите. Първо, те саботират тези преговори, точно както осем години Минските споразумения. Второ, има нацификация: пленените бойци и батальони на “Азов”, “Айдар” и други части носят открито символи и татуировки със свастика на нацистките батальони на “Вафен-СС”, открито четат и пропагандират “Моята борба”. Той изтъква аргумент: какъв нацизъм могат да имат, ако той е евреин. Може и да греша, но Хитлер също има еврейска кръв. Това не означава абсолютно нищо. Мъдрият еврейски народ казва, че най-запалените антисемити обикновено са евреи. „Семейството си има черна овца“, както казваме ние.

Що се отнася до “Азов”, сега се публикуват материали, които потвърждават, че американците и особено канадците са играли водеща роля в обучението на радикалните, открито неонацистки части в Украйна. През всичките тези години целта е неонацистите да се влеят в редовните въоръжени сили на Украйна. Така във всяка част (батальон, полк) хората от “Азов” да играят водеща роля. Четох такива материали в западната преса. Фактът, че “Азов” е открито неонацистко сдружение, беше признат на Запад без никакво колебание до ситуацията в началото на 2022 г., когато започнаха като по команда да сменят позицията си. Наскоро Япония дори се извини на “Азов”, че го обяви за терористична организация преди няколко години заради нейните неонацистки пристрастия.

Някои западни медии интервюираха Зеленски, попитаха го как се отнася към “Азов” и идеите, които “Азов” проповядва и прилага на практика. Той каза, че има много такива батальони, „те са си такива”. Искам да ви кажа, че тази фраза - "те са си такива" - беше изрязана от журналиста, който интервюира Зеленски и не беше излъчена. Тоест журналистът разбира какво казва и мисли този човек. И той мисли как да използва неонацистите за борба с Руската федерация.

Няколко хиляди, може би десетки хиляди военни неонацисти. Може ли тяхното присъствие да оправдае денацификацията на държава с четиридесет милиона жители? Сред руските войски има батальони, като Вагнер, с неонацистко вдъхновение.

Говорихме няколко пъти за “Вагнер” с тези, които се интересуваха от тази тема. “Вагнер” е частна военна компания, която няма нищо общо с руската държава. Обяснихме това и на нашите френски колеги, когато те се изнервяха, защото “Вагнер” се беше договорил с правителството на Мали да му предостави услуги за сигурност. Моят уважаван колега Льо Дриан, както и Борел още през септември 2021 г., ми казаха директно, че Русия няма нищо общо в Африка нито чрез държавната линия, нито чрез частни военни компании, защото Африка е зона на ЕС и Франция. Предавам почти дословно това, което ми казаха.

Те обясниха и ситуацията, която се е развила в Либия, където тази частна военна компания е била поканена от властите в град Тобрук, където се намира либийският парламент. Италия е наясно с либийските реалности. Там са на търговски условия, както и в Мали. Нищо подобно не се наблюдава в Украйна, само огромен брой наемници от западните страни. Мисля, че приказките за присъствието на Вагнер в Украйна се дължат именно на желанието да се отклони вниманието от това, което правят западните ни колеги. Ситуацията с конфронтацията в завода “Азовстал” в Мариупол и упоритото, дори истерично желание на Зеленски, неговия екип и западните покровители да постигнат извеждането на тези хора и изпращането им на територията на Украйна се обяснява с това, че там има много лица, които ще потвърдят наличието и на наемници, може би и на действащи офицери от западните армии на страната на украинските радикали.

Зададохте въпроса: елиминирането на влиянието на няколко десетки (дори хиляди) нацисти заслужава ли да изложи на риск една четиридесет милионна страна? Това не е напълно правилен въпрос. Това е въпрос, който засяга основните интереси на сигурността на Руската федерация. Говорим за това от десетилетия. Много преди държавния преврат Западът се приближи към Украйна (това беше преди двадесет години) и започна да им казва в навечерието на всеки избор, че те трябва да решат с кого са: с Европа или с Русия. Тогава те започнаха да насърчават онези инициативи, които украинското ръководство насърчаваше, за да приличат възможно най-малко на Руската федерация. Споменах преследването на руския език, руските медии, затварянето на канали на руски език, спирането на продажбата на всякакви печатни издания на руски (както от Русия, така и които се издават в Украйна), срещу Руската православна църква, която е свещена институция в нашата държава и общество, приемането на закони за насърчаване на нацистката теория и практика. Закони се приемат не за няколко десетки хиляди бойци от радикални батальони, а за цялата страна.

В Западна Украйна спряха да празнуват Деня на победата във Великата отечествена война. Случи се много отдавна. Текущите събития нямат нищо общо с това. Започнаха да разрушават паметници на онези, които освободиха Украйна от нацистите, когато започнаха да празнуват като национални празници рождените дни на тези, които помагаха на Хитлер: Шухевич, Бандера и други колаборационисти, бойци на “Вафен-СС”. Започнаха да празнуват като национален празник деня на създаването на Украинската въстаническа армия, която в Нюрнбергския трибунал е призната за виновна в подпомагане на нацистите. Това не е нещо от последните два-три месеца. Всичко започна преди много години. Още преди преврата.

Превратът се състоя ден след като французите и поляците, на ниво външни министри, гарантираха мирно разрешаване на тази ситуация през февруари 2014 г. На следващата сутрин, когато опозицията свали правителството, обяви лов за президента, окупира административната сграда, ги попитахме защо не могат да използват властта си, влиянието и авторитета на ЕС, не могат да принудят опозицията да сътрудничи. Те ни казаха някои неясни неща: Янукович напусна Киев. Много хора напуснаха столицата. През същата година (2014) има преврат в Йемен. Президентът Хади също напусна столицата. Само че Янукович замина за друг град, а Хади избяга в Саудитска Арабия. Оттогава, доскоро, в продължение на осем дълги години, цялото прогресивно човечество, водено от европейските либерали, изискваше президентът Хади да се върне като легитимен лидер на Йемен. А в Украйна президентът замина за друг град и нищо друго не трябва да се прави. Забелязахме, че първото изявление на тези, които направиха преврата, се отнасяше за премахването на регионалния статут на руския език и призива за изпращане на бойци от въоръжени групировки (също радикали) за щурмуване на Върховния съвет на Крим. Така започна всичко. Никой не иска да си спомня това сега. ЕС беше унизен от бандитите, които завзеха властта в Киев с държавен преврат, точно както ЕС сега е унизен от неуспеха си да наложи решението за създаване на Общността на сръбските общини в Косово. С посредничеството на ЕС, Прищина и Белград се договориха за това през 2013 г., ЕС отново показа своя провал.

Въпрос: Каква според вас е ролята на Италия сега?

Италия е в челните редици на онези, които не само приемат антируските санкции, но и по всякакъв начин излагат инициативи. Наистина ми беше странно да го видя, но сега вече свикнахме, че Италия може да бъде такава. Струваше ми се, че Италия и италианският народ имат малко по-различно отношение към своята история, към справедливостта в света и могат да различават черното от бялото. Не искам да се лъжа, но във всеки случай някои изявления на политически фигури, да не говорим за публикации в пресата, надхвърлят всякаква дипломатическа, политическа коректност, далеч отвъд рамките на журналистическата етика.

Какво или кого имате предвид, можете ли да кажете?

Нашето посолство изпрати съответните материали и дори заведе дело във връзка с нарушаването на италианското законодателство. Не искам да навлизам в тази тема сега, не искам да повтарям гадните неща, които се обсъждат. Поне аз не го свързвам с италианците, към които изпитвам най-топли чувства.

Да поговорим за ролята на САЩ. Байдън продължава открито да подкрепя украинската страна, да доставя пари и оръжия, казва, че има агресор и че Украйна е атакувана.

Четох много в американската и европейската преса за това какво свързва семейството на Джо Байдън с Украйна, така че не е изненадващо, че той обръща такова внимание на настоящата ситуация. Но освен личния интерес, не изключвам, че тук говорим за разбирането на Вашингтон за провала на неговата дългосрочна стратегия да превърне Украйна в реална заплаха за Руската федерация, за да се увери, че Украйна и Русия никога няма да бъдат заедно и няма да бъдат в добри отношения.

И не само Байдън. Когато Съветският съюз се разпадна, целият американски елит се ръководеше от „завещанието“ на Бжежински, който каза, че Русия без Украйна е регионална,държава която не е нищо сериозно. Те се ръководеха от тази логика, изпомпвайки Украйна с нападателни оръжия, по всякакъв начин насърчавайки милитаризацията ѝ с откровена антируска пристрастност, привличайки тази страна в десетки годишни военни учения под егидата на НАТО. Много учения бяха проведени на територията на Украйна. Легендата за тези учения в 90% от случаите беше антируска. Ние също виждаме, че САЩ сега искат да завършат своя проект за „анти-Русия“ (както се изрази руският президент Владимир Путин) докрай. Започнаха да се чуват твърденията „Русия трябва да бъде победена“, „трябва да победим Русия“, „Украйна трябва да спечели“, „Русия трябва да загуби“.

По искане на Владимир Зеленски се съгласихме на преговори, те започнаха да се развиват. През март, на среща на преговарящите в Истанбул, бяха очертани някои очертания на споразуменията въз основа на това, което Зеленски каза публично. Той каза, че Украйна е готова да бъде неутрална, неблокова, неядрена страна с разбирането, че ще ѝ бъдат предоставени гаранции за сигурност. Бяхме готови да работим на тази основа с разбирането, че, както предполагаха самите украинци, споразумението ще гласи, че гаранциите за сигурност не важат за Крим и Донбас. Веднага след това тяхно предложение, което ни беше предадено на хартия с подписи, те смениха позицията си. Сега те се опитват да водят преговорите по различен начин. По-специално те искат първо да получат гаранции за сигурност от Запада, въпреки че първоначално тези гаранции трябваше да бъдат договорени от всички заедно, включително и от Русия.

Когато Зеленски обяви, че е готов за неутрален извънблоков статут на Украйна, той направи сериозна стъпка, ние приветствахме това. Но след това неговите министри, председателят на украинския парламент започнаха да говорят, че ще получат гаранции за сигурност, но ще запазят целта да се присъединят към НАТО (както е записано в тяхната конституция). Веднага генералният секретар на Алианса Столтенберг и британците започнаха да казват, че ако украинците искат да се откажат тази цел, тогава имат право. За това става дума.

Сега дори НАТО не устройва американците. Те проведоха последните срещи не в рамките на НАТО (среща, посветена на подкрепата на Украйна), а просто събраха делегации, защото все още има консенсус в НАТО. И те трябва бързо и еднолично да разрешат всички проблеми.

Може би това поведение е повлияно от случилото се в Мариупол и Буча? И в двата случая говорите за постановка. Но, например, преди няколко дни Си-Ен-Ен показа видео, записано от дрон на 13 март, което показва, че руските военни са били по тези улици с труповете. Може би това е повлияло на промяната в подхода? Каква е истината в тези военни престъпления?

Тук има само една истина. 30 март тази година руските военнослужещи напуснаха Буча. На следващия ден, 31 март, кметът на Буча Фьодорук обяви победа пред телевизионни камери, заявявайки, че градът се е върнал към нормалния живот. Едва три дни по-късно започнаха да показват снимки с тези трупове. Дори не искам да навлизам в тази тема, защото е толкова очевидно фалшива, че всеки сериозен наблюдател може да го разбере с един поглед.

Не знам какво е повлияло на САЩ. Когато САЩ тържествено и патетично заявяват, че е невъзможно да издържат „всичко това“, никой дори не си спомня как Съединените щати изведнъж решиха, че има заплаха за тяхната сигурност на десет хиляди километра от САЩ: Ирак, Афганистан, Либия , Югославия през 1999 г. Никой дори нямаше съмнение, че САЩ имат право да неутрализират тези измислени, "изсмукани от пръста" заплахи (Ирак се оказа пълен фалшификат) по какъвто и да е начин.

Ние от много години предупреждаваме, че заплахата по границите на Руската федерация е „червена линия“, това се обсъжда от много години. Всички кимаха. Но те вярваха, както сега съм убеден, че светът трябва да се подчинява само на Съединените щати. Защото и НАТО, и целият Европейски съюз се примириха с факта, че техният „господар” е във Вашингтон. И Вашингтон реши, че светът трябва да бъде еднополюсен. Говорят директно за това - прочетете например изявленията на техния финансов министър.

Вашето министерство преди няколко дни публикува снимка от срещата между вашия предшественик Андрей Громико и папа Павел VI. Това призив към Франциск да служи като посредник ли е?

Мисля, че беше просто поредната годишнина от срещата. Сега публикуваме фотоматериали на нашия уебсайт на руското външно министерство и в профилите в социалните мрежи, които се отнасят до събития, случили се преди 20-30-40 години.

Кой може да донесе мир? Има ли такъв човек, институция или държава? Президентите на Турция и Франция .Ердоган и Макрон, както и министър-председателят на Италия Драги направиха всичко възможно. Кой може да започне мирен процес, така че Русия, Западът и Украйна да сключат споразумение?

Добър въпрос, но много закъснял. Всички проблеми можеха да бъдат решени по мирен начин от Порошенко, който беше избран през 2014 г. под лозунга „Мир в Донбас“. Тогава той започна война. Зеленски можеше да реши. По време на предизборната кампания той се представи и като „президент на мира“. През декември 2019 г. в Париж той подписа задължение за изпълнение на споразуменията от Минск и приемане на закон за предоставяне на специален статут на Донбас в рамките на единната териториална цялост на Украйна. Той имаше всички шансове. Всички „карти“ и „козове“ бяха в ръцете му.

Зеленски предпочита публично и арогантно да говори, че никога няма да изпълни Минските споразумения. Твърди се, че това ще означава крах на украинските народ и държавност. Всички, които написаха и одобриха Минските споразумения в Съвета за сигурност на ООН, мълчаха. Видите ли, ако не искат, нека не ги изпълняват. СегаЗеленски също може да донесе мир, ако спре да дава престъпни заповеди на своите неонацистки батальони, да ги принуди да освободят всички цивилни и да спрат съпротивата.

Искате Владимир Зеленски да се предаде? Това условие ли е за мир?

Ние не изискваме той да се предаде. Настояваме той да даде заповед за освобождаване на всички цивилни и спиране на съпротивата. Нашата цел не включва смяна на режима в Украйна. Това е американски специалитет. Правят го по целия свят.

Искаме да гарантираме безопасността на хората в Източна Украйна, така че да не бъдат застрашени нито от милитаризацията, нито от нацификацията на тази страна и да няма заплахи за сигурността на Руската федерация от територията на Украйна.

Италия е загрижена, че Русия прекъсва доставките на газ. Какво се случва?

Случва се просто нещо, за което критиците на нашите действия, всички онези, които ни осъждат през последните дни, по някаква причина не искат да говорят. Откраднаха ни пари (повече от 300 милиарда долара). Взети и откраднаха. По-голямата част от сумата, получена за доставка на газ и петрол. Това стана възможно, защото “Газпром” беше принуден да държи пари в сметките си в западни банки (според вашите правила). Искаха да "накажат" Русия - окрадоха я.

Сега ни се предлага да продължим да търгуваме както преди, а парите ще останат при тях. Когато поискат, пак ще ги приберат в джоба. Ето я причината. По някаква причина никой не говори за това. Къде е честната журналистика?

Сега ние предложихме доставките да се считат за платени не когато еврото или доларите пристигнат в “Газпромбанк”, а когато се конвертират в рубли, които вече не могат да бъдат откраднати. Това е цялата история. Нашите партньори са наясно с това. Важно е нищо да не се промени за купувачите. Те ще плащат в евро и долари сумите, посочени в договора. Преобразуването се извършва след това.

Ние нямаме право пред собствения си народ да позволяваме на Запада да продължи крадливите си навици.

На Запад има много хипотези за здравословното състояние на руския президент Владимир Путин.

Попитайте чуждестранните лидери, които наскоро разговаряха с руския президент Владимир Путин, включително генералния секретар на ООН Антонио Гутереш. Мисля, че ще разберете за какво става дума.

9 май идва скоро. Празнувате освобождението от нацизма през 1945 г. В Москва има парад. Какво ще се случи до този момент? Наближава ли краят на „войната“?

В Съветския съюз имаше традиция да се прави нещо голямо и шумно за някакъв празник. Ние концентрираме нашите действия в Украйна изключително върху задачите, които споменах. Те бяха обявени от президента на Русия Путин - защитата и сигурността на цивилното население, липсата на територията на Украйна за тях и за Руската федерация на всякакви заплахи, свързани с настъпателни оръжия и нацизъм, които Западът активно опитва да омаловажава.

Гледах репортажи по Ен-Би-Си и четох американското списание “Нешънъл Интерест” Там започват да се появяват сериозни статии, които предупреждават и увещават да не се флиртува с нацистите, както през 1935-1938 г.

Ще приключи ли конфликтът до 9 май? Каква надежда може да има?

Нашите военни няма да коригират изкуствено действията си към нито една дата, включително Деня на победата.

Ще празнуваме 9 май тържествено, както винаги правим. Ще си спомним онези, които паднаха за освобождението на Русия и други републики от бившия СССР, за освобождението на Европа от нацистката чума.

Темпът на операцията в Украйна зависи преди всичко от необходимостта от минимизиране на всякакви рискове за цивилното население и руските военнослужещи.

Превод: В. Сергеев