/Поглед.инфо/ В Душанбе се състоя среща между ръководителите на страните от ШОС и ОДКБ. Срещата се председателства от президента на Таджикистан Емомали Рахмон като държавен глава, председателстващ, както Шанхайската организация за сътрудничество, така и ОДКБ тази година. Комбинираната среща на върха на 16 и 17 септември привлече вниманието както на държавите от региона, така и на западната общност. На срещата на върха бяха взети доста важни стратегически решения, чието изпълнение ще засегне дълбоко регионалната сигурност и военно-политическото сътрудничество.

Голямо внимание беше обърнато на настоящата ситуация в Афганистан. Както отбеляза в речта си руският президент Владимир Путин, „поради исторически, социално-икономически, етнокултурни и географски причини тази страна обективно трябва да бъде неразделна част от евразийското пространство за сигурност и сътрудничество“.

Паралелно със срещата на върха на 11-25 септември, в региона на Оренбург се провеждат следващите съвместни учения на ШОС Мирна мисия 2021 с участието на Република Беларус.

ОДКБ се активизира

Дълги години ОДКБ беше структура от резервен формат. Въпреки насилствените „цветни революции“ на територията на страните членки на организацията, останалите участници не се намесиха в тези процеси.

Москва, която представлява основният инициатор и спонсор на организацията, подчерта фактора за борба с тероризма и външните заплахи. Кризата в Афганистан обаче предизвика преосмисляне на целите и задачите на организацията.

Известно е, че срещата е била трудна, тъй като гледните точки по регионалните проблеми не съвпадат. Въпреки това бяха подписани 14 документа, демонстриращи началото на по -дълбока интеграция.

Сред тях:

- споразумение за съвместна материална, техническа и медицинска подкрепа за колективните сили на ОДКБ;

- план за оборудването им със съвременни оръжия, военна и специална техника и специални средства;

- решение за схемата на защитена мултисервизна комуникационна мрежа на ОДКБ;

- решението за началника на Съвместния щаб;

- решение за състава на военните контингенти и формирането на специални сили на Колективните сили за бързо реагиране.

Важно е, че бе разработен механизъм за възможността за използване на войските на ОДКБ като миротворчески сили на ООН, което дава възможност за бързо разполагане на контингент под международна юрисдикция в Кавказ и Централна Азия.

Ще бъде предоставена помощ и на Таджикистан за опазването на границата в афганистанско направление. В тази страна ще се проведат редица допълнителни военни учения.

Новият етап в разширяването на ШОС

Всички участници в срещата на върха на ШОС, която се проведе в таджикската столица Душанбе, подписаха документ за сътрудничество, предлагащ началото на процеса по приемане на Иран в организацията.

По-рано ръководителите на Русия и Китай заявиха пълната си подкрепа за Ислямска република Иран. Сега ще започне подготовката на съответните документи и процедурата за тяхното изпълнение.

Също така трябва да се осъществи ратифицирането на споразумението в Меджлиса (парламента) на Иран. Очевидно това няма да е проблем.

С Иран ШОС ще приеме малко по-различна конфигурация, тъй като тази страна е една от крепостите на контрахегемонията и опозицията на атлантизма. От една страна, Иран ще има дълбок тил, а от друга Техеран ще участва активно в реорганизацията на системата за сигурност на Евразия: поне в зоната си на отговорност, която се намира на кръстовището на Хартленда и Римланда.

Логично е да се предположи, че експанзията на Запада ще продължи.

Наскоро експертите обсъдиха и преразглеждането на собствената позиция на Китай по своя проект. Беше изразено становището, че Пекин вече не разглежда ШОС като стълб, който е в началния етап на създаването си.

Китай значително модернизира и укрепи въоръжените си сили, а чрез инициативата „Един път, Един пояс“ успешно продължава икономическата си експанзия. Китай обаче ще се нуждае от ШОС, за да легитимира дейността си и да запази статута на колективната солидарност в конфронтацията си със Запада. Следователно е твърде рано да се говори за загубата на китайския интерес към ШОС.

В допълнение към статута на членове на организацията, ШОС има институция от наблюдатели и партньори. Страните наблюдатели от ШОС са Афганистан, Беларус и Монголия, а страните партньори са Азербайджан, Армения, Камбоджа, Непал, Турция и Шри Ланка.

Наблюдателите вероятно са кандидати за пълноправно членство, а Беларус може да се присъедини към Шанхайската организация за сътрудничество след известно време.

Афганистан ще бъде изцяло заобиколен от страните от ШОС - и е съвсем логично, че след уреждането на въпроси с легитимността на новото правителство и след преходен период и стабилизиране, тази страна също ще влезе в организацията.

След известно време ще възникне въпросът за присъединяване към организацията на Азербайджан, Армения и Турция. Прецедентът с приемането на Индия и Пакистан през 2017 г. показва, че териториалните спорове не са проблем за участие в организацията.

Въпреки че въпросът за участието на Турция ще бъде труден, изискващ трудно решение, тъй като говорим и за членството на тази страна в НАТО. Изглежда, че Анкара ще се опита да намери баланс между блоковете, както успешно прави в отношенията между западните и евразийските страни. Възможно е проблемите в рамките на НАТО да накарат Турция да определи бъдещата си позиция.

Предизвикателство пред Запада

И двете регионални асоциации не са създадени, за да противодействат на други държави, но е очевидно, че амбициите на Запада към Централна Евразия и дейността на НАТО се възприемат като определени предизвикателства и дори заплахи.

В стратегическите документи на Русия разширяването на НАТО и дейностите на алианса, заедно с интересите на САЩ, се разглеждат като заплахи. Това означава, че ОДКБ също предполага същата позиция, дори ако това не е казано открито.

ШОС е по -тежък играч с четири ядрени сили в себе си. Въпреки че Индия напоследък има тенденция да взаимодейства със САЩ, подкрепяйки присъствието на атлантически сили в Индийския океан и като член на Четиристранния диалог, все пак засега Ню Делхи не е готов да скъса с колегите си от Шанхайската организация, тъй като индийците разбират важността на географска близост, отразяваща геополитическата съдба на региона.

По един или друг начин Съединените американски щати са далеч, а Китай, Пакистан, Русия и Иран са наблизо.

Като се има предвид ролята на Иран в сирийския мироопазващ процес, както и връзките с съпротивата в Ливан и Палестина, новият му статут ще засегне и политиката в Близкия изток.

А координираните решения на ОДКБ и ШОС могат значително да ограничат опитите на всякакви външни държави да водят деструктивна политика (тоест всяка дългосрочна стратегия, която застрашава нашите интереси) в региона.

Превод: СМ