/Поглед.инфо/ С течение на времето чуждестранните историци ще дадат правилна оценка на постигнатото от Русия в Сирия, тъй като именно Москва сложи край на вътрешния конфликт, който лесно можеше да прерасне в дълга война с регионални и глобални последици. Според Truthdig, мирът в Сирия ще дойде главно благодарение на усилията на Москва, която умело преговаря, подсилвайки ги, ако е необходимо, с военна сила и създава условия, благоприятстващи политическото уреждане на сложните проблеми.
Днес, когато репутацията на САЩ като безпристрастна държава и надежден съюзник е напълно подкопана, Русия се превърна в онази мощна сила, чиято лоялност към съюзниците е несъмнена, а способността да действа като честен посредник между външно непримирими противници е несравнима. Според Truthdig, ако в Сирия бъде установен мир, това ще се случи главно благодарение на усилията на Москва, която умело води преговори, подсилвайки ги, ако е необходимо, с военна сила и създава условия, благоприятстващи за политическо разрешаване на сложните проблеми.
Както пише авторът на статията, когато започнаха масовите протести срещу президента Башар Асад в Сирия, Русия започна да проявява по-голямо подозрение към действията на САЩ и НАТО в отговор на тези вълнения. Тя разкритикува правителството на Асад за бруталното потушаване на демонстрациите през пролетта на 2011 г., но също така блокира опитите на САЩ и Европа да наложат санкции на страна на ООН на сирийското правителство. Москва отказа да помогне на Запада в действията за промяна на режима, но не подкрепи безусловно запазването на властта на Асад. В същото време Русия допринесе за дипломатическото уреждане на сирийската криза, докато Съединените щати водеха секретна програма за доставка на оръжие и военна техника на противниците на Асад.
Продължавайки да призовава за политическо разрешаване на сирийската криза, което не изключи прогонването на Асад, Москва настояваше такова решение да бъде взето с участието на сирийското правителство, докато САЩ искаха на първо място оставката на Асад.
През юни 2013 г. обаче се стигна дотам, че САЩ, позовавайки се на обвинения срещу сирийското правителство за използване на нервно-паралитично отровно вещество, обмисляха създаването на зони, забранени за полети в Северна Сирия и по протежение на границата с Йордания. Те го нарекоха хуманитарна акция, но в действителност тези зони, забранени за полети имаха различна цел: да отделят големи участъци от сирийската територия, където опозицията може да се организира и да се подготви за война под защитата на американската авиация, без да се страхува от възмездието от сирийските власти.
Когато през август 2013 г. в Гута се случи сериозен инцидент с химическо оръжие, САЩ използваха идеята за прилагането на химическо оръжие в Сирия, за да оправдаят военните операции срещу Асад. Тогава изглеждаше, че Америка е на път да се намеси, но идеята за започване на голяма война в Сирия беше непопулярна в САЩ, защото споменът на Ирак беше все още пресен. И когато през септември 2013 г. Обама се срещна на срещата на «двадесетката» в Санкт Петербург с руския президент Владимир Путин, руснаците предложиха решение на проблема: да унищожат сирийското химическо оръжие под надзора на Организацията за забрана на химическото оръжие. Когато държавният секретар Джон Кери заяви, че това е възможно, Русия и Сирия веднага се възползваха от това, за което ОЗХО през 2013 г. получи Нобеловата награда за мир.
Ситуацията в Сирия през 2013 г. се усложни още повече, когато Ислямска държава* започна да създава така наречения халифат в неконтролираните територии на Източна Сирия и Западен Ирак. До 2015 г. сирийското правителство беше на прага на краха. Но руската намеса беше от решаващо значение. Руските ВВС почти веднага пречупиха ситуацията на бойното поле, давайки на сирийската армия възможност след няколко години поражение да започне офанзива срещу антиправителствената опозиция и силите на Ислямска държава. Благодарение на присъствието на руските войски, всички приказки за западна военна интервенция престанаха и бяха създадени условия за сирийските правителствени войски да си върнат значителна част от територията.
През януари 2017 г. Русия започна дипломатическа офанзива, инициира свой собствен процес на мирно регулиране. За целта тя проведе поредица от срещи в Астана. Този процес обедини Турция, сирийското правителство, Иран и Русия и се превърна в най-ефективният механизъм за осигуряване на мирно уреждане на сирийския конфликт.
Когато дойде време за изпълнение на дипломатическите решения, постигнати в Астана, Русия повери тази задача на военната си полиция. В края на 2016 г., когато сирийската армия се готвеше да освободи град Алепо от бунтовнически сили, Русия изпрати батальон на военната полиция в Сирия, който много бързо придоби репутацията на справедлив арбитър по много споразумения за прекратяване на огъня, сключени благодарение на процеса в Астана.
Както заключава авторът на материала, днес в северната част на Сирия се разиграва приключването на сирийския конфликт. Убеждавайки Турция да обърне гръб на САЩ, Русия започна да диктува условията в Сирия. Тя даде зелена светлина за турската инвазия, но в същото време американските войски, разположени на север, бяха в безнадеждно положение и бяха принудени да се евакуират. Въпреки че САЩ все още поддържат военно присъствие в Сирия, способността на САЩ да осигуряват тилово снабдяване за тези войски е съмнителна, поради което изтеглянето им от Сирия след известно време ще бъде просто неизбежно.
Според автора на статията с течение на времето чуждестранните историци ще дадат правилна оценка на постигнатото от Русия в Сирия, тъй като Москва сложи край на вътрешния конфликт, който лесно можеше да ескалира в дълга война с регионални и глобални последици.
„Дали американските историци могат да направят това е голям въпрос. Фактът обаче остава: в следващите години ще се раждат деца, чиито родители са оцелели в конфликта в Сирия само благодарение на честните посреднически служби на Русия. Умишлено или не, руската дипломация попречи на Америка да поеме по катастрофален път във външната политика. Силно съмнително е, че американците ще имат достатъчно морална смелост да заявят това открито. Но тези, които знаят истината, трябва да намерят време между обстрела на антируската пропаганда, за да прошепнат: "Благодаря, Путин." Независимо дали ни харесва или не, руснаците в Сирия ни спасиха от самите нас.“, заключава Truthdig.
* „Ислямска държава” (ИД) - организацията беше призната за терористична с решение на Върховния съд на Руската федерация от 29 декември 2014 г.
Превод: М.Желязкова