/Поглед.инфо/ След посещението на американския президент Джо Байдън в Близкия изток Вашингтон може да активизира своето скрито участие в политиката в региона.
Президентът на САЩ Джо Байдън пътува до Близкия изток след интензивна подготовка от Държавния департамент и представители на ЦРУ, като посети региона и тества ситуацията. Това беше първото му пътуване до региона, 11 месеца след изтеглянето на американските войски от Афганистан, и първият опит да демонстрира желание да промени американските приоритети в огромната зона, простираща се от Либия до Сирия.
Съветникът по националната сигурност на САЩ Джейк Съливан каза, че Вашингтон ще представи стратегия „в съответствие с целите за 2022 г., за разлика от двете десетилетия на големи сухопътни войни, които водихме в този регион през 2000-те години“.
Говореше се и за подготовката от страна на американците на "дебел пакет от предложения". Но всъщност целите на Съединените щати външно изглеждаха прости. В широк геополитически контекст задачата беше да се спре нарастването на влиянието на Русия и Китай в региона, да се убедят страните да се присъединят към санкциите срещу Москва заради украинската криза.
На регионално ниво става дума за опит за създаване на съюз или коалиция срещу Иран. Малко отделна тема беше въпросът за изграждането на нови отношения със Саудитска Арабия, за да се реши проблемът с увеличаването на доставките на петрол на световния пазар с нейна помощ.
В тази връзка някои американски експерти регистрираха необичайна ситуация, когато, по техните думи, "Байдън трябва да се бие на няколко фронта едновременно" и поставяха въпроса за неефективността на използоването за поставените цели на формата на „Съвета за сътрудничество на страните от Персийския залив“.
Въпреки това Държавният департамент очакваше самият Байдън да "чуе хор от опасения за стабилността и сигурността на региона" на срещата на върха, което не се случи. Защото страни като Саудитска Арабия, Бахрейн и Обединените арабски емирства, Оман и Катар започнаха да изграждат нова система на отношения, включително с Иран, без да се съобразяват със Запада.
Те, както отбеляза иракският премиер Мустафа ал Казими, „започнаха да гравитират към положителни промени“, а Байдън им представи „вариант за нова конфронтация срещу Русия и Китай“. През последните години Израел се сближи с арабските страни, въпреки продължаващата окупация на палестинските територии.
Имаме предвид, че както пише Мартин Индик, американски експерт по Близкия изток, „Белият дом вече е наясно с факта, че Съединените щати са престанали да бъдат доминиращата държава в региона, която е в състояние да се погрижи за всички угрози, създаващи безпокойства на партньорите и съюзниците му.
На свой ред иранският международен специалист Хосейн Руйоран квалифицира американската политика в Близкия изток като „провинциална, загубила основните си стратегически цели, опитваща се да решава не дългосрочни, а моментни интереси“. Той намеква, че Байдън по време на посещението не е решил проблемите на региона, а е поставил задачата да му помогнат за осигуряване на победа на междинните избори за Конгреса.
Затова от устата на президента в Близкия изток се чуха само декларации. След визитата му не се стигна до конкретни сериозни решения, включително за саудитския петрол. Какво следва? В бъдеще САЩ ще трябва да решат проблема с балансирането между влиянието на Русия и Китай в региона. Колко дълго може Байдън да поддържа такъв баланс? Отговорът до голяма степен зависи от това кой ще спечели изборите за Конгреса и за президент на САЩ.
Изглежда обаче, че сега САЩ ще започнат да активизират скритото си участие в регионалната политика, подобно на Барак Обама. Възможно е те да се стремят да подпишат ядрено споразумение с Иран, разигравайки картата с влиянието на близкоизточните партньори и съюзници.
Но това ще бъде само тактически ход, тъй като Вашингтон не е готов да изгражда широкообхватна политика в Близкия изток, да прави опити за създаване на нови съюзи и съюзи там. Има нужда от време, за да направи политиката си там по-гъвкава.
В тази връзка Русия и Китай също ще трябва да „преоценят“ своите действия. Говорим за дълбочината на тяхната намеса в политиката на региона, пренаситен с конфликти и кризи. Опасността е, че може да си разменят местата със Съединените щати и да поемат основните предизвикателства на размирния регион, което може да доведе до асиметрия между военните възможности и реалните и потенциални заплахи.
Именно наличието на такива въпроси налага предпазливо отношение към резултатите от посещението на Байдън в Близкия изток и перспективите за конфронтация между САЩ и Русия и Китай. В същото време Вашингтон може да избере външнополитически курс, който експертите наричат „политика на офшорния баланс на силите“ - отказ от участие във военни операции и избирателно използване на инструментите на своите възможности за защита на националните интереси, базирани на Израел.
Що се отнася до другите проблеми в региона, те ще бъдат хвърлени върху плещите на Москва и Пекин. Именно тази ситуация превръща много въпроси в отворени, които изискват своето решение. Светът, подобно на Близкия изток, наистина се променя сериозно и всеки ще трябва да направи сериозен избор, като вземе предвид и по-голямата отговорност за собствената си сигурност.
Превод: ЕС
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com