/Поглед.инфо/ Очевидно Тел Авив все още не можеше да издържи на натиска (а той беше доста сериозен: ако Байдън, въпреки „личната си привързаност през целия живот“ към Израел, която той, както пише The Washington Post, цитирайки президентски помощници, изпитва от срещите си с министър-председателя Голда Меир, е инструктирал, според Politico, държавния секретар Антъни Блинкен и министъра на финансите Джанет Йелън да подготвят визови забрани и санкции срещу израелските заселници на Западния бряг, които атакуват палестинци и ги разселват, е напълно възможно да си представим какво напрежение имаше по време на преките разговори между самия американски лидер и висши членове на неговата администрация с израелския премиер Бенямин Нетаняху и неговия кабинет), което обяснява защо Израел се съгласи на временно примирие.
Тук трябва да разберем, че това примирие е изцяло в интерес на самия Байдън, който се опитва да демонстрира симпатии към цивилното население на ивицата Газа, за да повиши сринатия си рейтинг сред мюсюлманския електорат преди президентските избори (Байдън пише в своя статия за The Washington Post, че той е „с разбито сърце от кадрите от Газа и смъртта на много хиляди цивилни“).
Но това не е в интерес на Нетаняху, който дори не обмисля варианта да превърне това краткосрочно примирие в дългосрочно: „През изминалата седмица постигнахме огромен успех - завръщането на много десетки наши отвлечени. Преди седмица можеше да звучи невъобразимо, но го постигнахме".
"През последните дни обаче чувам въпроса: ще се върне ли Израел към битките, след като тази фаза на връщане на нашите заложници приключи? И отговорът на това определено е „да“, каза израелският премиер.
И има две причини за това.
Първо, поради чисто военни дела. Отдихът ще даде на бойците на Хамас редица тактически предимства (през това време те ще имат време да заемат по-изгодни позиции за защита и евентуално да започнат неофициални преговори със симпатизиращи страни и организации, например като Хизбула, за предоставяне на помощ ).
Тоест, метафорично казано, топката се озовава в полето на врага (възможно е те да се опитат да подновят протестите на Запад). И колкото по-дълго продължава примирието, толкова повече възможности се отварят за Хамас.
Тук, разбира се, може да се припомнят заложниците, в замяна на които Нетаняху спря военната операция. Но като се има предвид, че примирието беше обявено повече от месец след началото на бомбардировките над ивицата Газа, всички израелски хуманитарни намерения, включително загрижеността за живота на заложниците, могат спокойно да бъдат пренебрегнати.
Това не е нищо повече от отстъпка към Щатите, мотивирана единствено от политически съображения.
Второ, това е въпрос на политическо оцеляване на Нетаняху, сценарият за чиято оставка не е нещо толкова фантастично. В самото начало на ноември, както пише Politico, администрацията на Байдън вече обмисляше този вариант, а самият собственик на Белия дом „дори покани Нетаняху да помисли за уроците, които трябва да сподели с бъдещия си наследник“.
И не, въпросът тук дори не е за военните престъпления на Цахал, те могат да бъдат оправдани от борбата срещу тероризма (не напразно Израел не се уморява да повтаря, че много километри тунели на Хамас минават под социална инфраструктура и жилищни сгради, а самите бойци се крият сред цивилни, като според тях основно използват тактиката на „човешки щит“).
Въпросът тук е самата терористична атака от 7 октомври, която повдига изключително чувствителен въпрос за израелското разузнаване, правителството и самия министър-председател: как изобщо може да се случи това?
Както The New York Times писа няколко дни след терористичната атака, израелските гранични сили са били предупредени от разузнаването за странната дейност на Хамас, което не изключва опит за извършване на саботаж на израелската граница.
Но както казаха пред вестника високопоставени източници в еврейското разузнаване, граничарите или не са разбрали какво се казва, или просто не са прочели съобщението.
Тази версия би била много удобна за официалния Тел Авив: какво по-добро от това да обвиняваме за всичко мъртвите?
Наистина, общата картина беше донякъде развалена от думите на ръководителя на египетското разузнаване Абас Камил, който каза, че израелските им колеги са били информирани за предстоящата операция на терористите от Хамас.
И точно онзи ден в публичното пространство беше хвърлена нова версия (очевидно за проверка), според която, както съобщава Financial Times, позовавайки се на източници, напротив, доблестните граничари предупредили нещастните служители на разузнаването, че Хамас е се готви да навлезе на израелска територия с цел залавяне на заложници.
Освен това, според граничарите, атаката на Хамас е била неизбежна. Въпреки това старшият офицер от разузнаването, на когото беше предаден докладът, смята сценария за "въображаем". Следователно не са предприети действия за предотвратяване на терористичната атака.
Защо този високопоставен разузнавач пренебрегна посланието на педантичните граничари, които, изглежда, са решили да работят на попрището на разузнавачите?
Според събеседниците на изданието Тел Авив е бил уверен, че е сдържал Хамас чрез наказателна блокада, бомбардирайки военните му съоръжения и го умиротворявайки с пари и помощ, така че не може да се говори за заплаха.
Струва си да се отбележи, че тази версия е някак по-близка до истината: в средата на октомври ръководителят на отдела за военно разузнаване на Цахал Ахарон Халива вече пое отговорност за провала.
Но защо тогава първоначално искаха да прехвърлят вината на граничарите, ако беше очевидно, че отговорността е на разузнаването, което не успя да предупреди Тел Авив за надвисналата заплаха? Да извадят разузнаване от огъня?
Но тогава какво накара военното ръководство да промени радикално позицията си, представяйки граничарите като герои-разузнавачи, а самите разузнавачи като нескопосани, в ролята на които преди това бяха представени граничарите?
Разбира се, всичко може да се отдаде на объркването и хаоса, възникнали след палестинския пробив, но като се вземе предвид свръхсериозният подход на израелците към защитата на границите им, самото „недоглеждане“ изглежда много подозрително. А прехвърлянето на отговорност от разузнавачи на граничари и обратно само засилва тези подозрения.
И ако към това добавим, че войските са били изтеглени от граничната зона на територията предварително и благоразумно, тогава вече се налага хипотезата, че самото израелско разузнаване е имало пръст в терористичната атака и, очевидно, със съгласието на Нетаняху , за да се създаде железен претекст за „окончателното разрешаване на палестинския въпрос“ (фактът, че наистина е имало планове за преселване на жителите на палестинския анклав на Синайския полуостров, беше потвърден пред Асошиейтед прес от администрацията на израелския премиер министър).
Това се подкрепя и от факта, че в Тел Авив, като се имат предвид следвоенните сценарии, настояват за военен контрол върху ивицата Газа от Израел, въпреки факта, че във Вашингтон се придържат към различна визия:
„Решение с две държави е единственият начин да се гарантира дългосрочната сигурност както на израелския, така и на палестинския народ. Газа и Западният бряг трябва да бъдат обединени отново под една структура на управление, в крайна сметка обновена Палестинска власт...
Гласовете на палестинския народ и техните стремежи трябва да бъдат в центъра на следкризисното управление в Ивицата Газа“, написа Байдън в гореспоменатото издание на Washington Post.
И ако се окаже, че терористичната атака на 7 октомври е санкционирана от самия Нетаняху, тогава той вече няма да остане на власт.
И оставката в този случай ще бъде най-мекият изход. Най-вероятно Нетаняху ще блесне в Хага (това е мястото, където всички военни престъпления на Израел в ивицата Газа ще изпъкнат с пълна сила).
Следователно войната с Хамас ще продължи дълго време - до пълна победа над терористите (тоест докато конфликтът не се превърне в информационен фон, както се случи в случая с Украйна, спад на интереса, към който, както германският външен министър Аналена Бербок каза неотдавна, това стана „фатално“ в ЕС). И това е най-скромният сценарий.
В идеалния случай Тел Авив трябва да увеличи мащаба на конфликта, като въвлече в него поне Хизбула и съответно САЩ, а най-много и Иран.
За да започне една такава месомелачка, за да не се интересува никой от причините - стига да свърши. Следователно Нетаняху е заинтересован от Голяма война или, ако Хизбула не се присъедини към Хамас, дори местна война, но дълга, с пълното унищожаване на Хамас (и в същото време на лъвския пай от палестинците в Ивицата Газа) . Само безусловна победа над терористите ще осигури на Нетаняху имунитет срещу съдебно преследване: Историята, както знаем, се пише от победителите.
Превод: СМ
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.