/Поглед.инфо/ Изключителната черта на мъченика Сюлеймани беше способността му да „създава възможности“ и това, което видяхме по време на безпрецедентното погребение на най-чистото му тяло, беше проява на тази способност. Пътят на Касем Сюлеймани от командир на батальон до момента на неговата мъченическа смърт говори много за способността на един мъченик да бъде проява на Ислямската революция, а също така свидетелства за нейното мъдро ръководство.
Ислямската революция триумфира, без да формира различните необходими организации, но като беше на крачка от победата, тя създаде необходимите институции и много възможности сред тях. И днес можем да видим резултатите и благословиите на тези институции и организации. Ислямските революционни комитети, Корпусът на стражите на Ислямската революция, Съзидателния джихад, Движението за грамотност, Университетският джихад, Жилищният фонд на Ислямската революция, Комитетът за помощ “Имам Хомейни” и т.н., се превърнаха в огромен скок напред, за да компенсират тежката изостаналост на дългия период “Тагут”. Негова светлост имам Хомейни и върховният лидер на ислямската революция също имаха способността да „създават възможности“. Преглед на живота на тези двама великодушни многократно показва проявата на тази характеристика. Ако разгледаме събитията от последните две десетилетия, ще открием, че в много случаи лидерството е изправено пред чувствителни предизвикателства при създаването на възможности. Един такъв пример е планът „Икономика на съпротивата“ пред най-строгите санкции на Запада срещу Иран. Ако той бъде изпълнен, Иран ще превъзмогне тези санкции и проблемите на Иран през последните 80-70 години ще бъдат решени.
Генерал Сюлеймани създаваше възможности във всяка ситуация. Днес няма Сюлеймани, но, разбира се, резултатите от неговата стратегическа работа ще останат в продължение на десетилетия, а може би дори векове, и наистина „Сюлеймани“ съществува, но не в смисъл, че всеки човек по отношение на възможностите е непременно „Касем Сюлеймани ". Навремето Ирак беше напълно окупиран от американската армия. Триста хиляди военни сили и сили за сигурност с разнообразна военна техника влязоха в Ирак и тъй като бяха решени да премахнат военните, силите за сигурност и политическите структури на страната, нямаше пречки по пътя им. А някои изтъкнати американски политици, като Хенри Кисинджър, заявиха, че американците ще управляват директно Ирак поне 100 години, което в известен смисъл би означавало нищо повече от „спонсорирана територия“. Джей Гарнър и Пол Бремер също формулираха съответно американската военна програма в Ирак и, разбира се, те имаха предвид не просто да доминират в Ирак, да доминират в региона, сякаш тази политика на доминиране на региона чрез Ирак, е всичко на дневен ред за американските служители. Доналд Тръмп от своя страна заяви по време на последното си посещение в Ирак, преди около две години, че САЩ контролират поведението на Ислямската република в Сирия чрез Ирак. В същото време тогавашният британски премиер Тони Блеър обяви в Басра, че това е послание към Иран да направи основни промени в политиката си. При тези обстоятелства генерал Сюлеймани трябваше първо да спре заплахата и след това да я премахне напълно, което означаваше изтегляне на американските войски от Ирак. Това беше много трудна задача. Защото, от една страна, Иран нямаше власт в Ирак, а от друга, Иран не биваше да провежда директни операции срещу САЩ. В тази връзка управлението на изтеглянето на въоръжените сили на САЩ от Ирак, въпреки че беше много трудно и беше на ръба на невъзможното, изискваше специално и изключително разузнаване. Генерал Сюлеймани се справи с тази мисия разумно и за относително кратко време. Ирак беше окупиран от Съединените щати през 2003 г., а през 2005 г. американският план напълно спря и след две години те бяха принудени да подпишат споразумение за сигурност, основано на пълно изтегляне от Ирак. Това излизане започна през 2008 г. и завърши през 2011 г. На тази арена имам Хаменей (Аллах да го благослови), въпреки че беше инициатор за изгонването на Съединените щати от Ирак, то генерал Сюлеймани беше отговорен за тази операция, която беше извършена и завършена с неговата изключителна проницателност. Изтеглянето на американските войски от Ирак след поражението във Виетнам през 1975 г. се превърна в най-горчивия спомен за САЩ от четиридесет и пет години насам. Американците все още не са успели да оправдаят адекватно оттеглянето си и през последните осем години сериозно се стремят към военно завръщане в Ирак, което разкрива тайната на създаването и формирането на “Ислямска държава” от американците. Формирането на “Ислямска държава” се основава на сложен дневен ред и започва веднага след завършването на изтеглянето на САЩ от Ирак.
Генерал Сюлеймани всъщност формира "ислямска армия" в разгара на американския дебат за военна коалиция в региона, която политическите анализатори нарекоха "сериозна заплаха" и която имаше различни прояви, включително военната коалиция на страните членки на НАТО, коалицията на приятелите на Сирия, коалицията срещу “Ислямска държава”, формирането на арабско НАТО. Ако преминем през проблемите от последното десетилетие в региона, ще открием, че коалиционните и колективните планове, както и западните военни инициативи на Запада в региона са се провалили и провалът на всяка от тях е причинила голямо разочарование сред членовете на този фронт и ги е направил неефективни. През това десетилетие генерал Сюлеймани, демонстрирайки рационалност и проследявайки военните събития на западния израелски фронт, тихо създаде групи бойци и днес тези части се превърнаха в цяла мрежа. Всъщност генерал Сюлеймани използва заплахите на враговете си и превърна кризата в възможност. Междувременно дейността на Сюлеймани беше и остава заплаха за Запада и неговите регионални агенти и неговата силна логика предопределя сериозните проблеми при изпълнението на техните планове. Например, той е работил с голям брой млади афганистански муджихадини, за да защити Сирия и нейния народ. Те се събраха под свещеното име на „Покровителите на храма“, обучиха и основаха собствена организация, която днес познаваме като „Фатимидите“. Те изиграха много важна роля за предотвратяване на сътресенията на “Ислямска държава” и в същото време се превърнаха в потенциална сила за сигурност за своята страна. Съответно, имаше много преговори между генерал Сюлеймани и афганистанското правителство за приемането им като афганистански отбранителни сили. Това е независимо от факта, че правителството на Кабул първоначално критикува тази стъпка и приемането ѝ беше много трудно за него. Същото е и с Ирак. Мъченикът Сюлеймани, след навлизането на “Ислямска държава” Ирак, използвайки фетвата на аятолах Систани, събра голям брой иракски младежи под същото име „Защитници на храма“ и след обучението им ги организира и превърна в голяма армия. Днес около 120 000 души участват в тези „милиции“ и изпълняват различни функции за защита на независимостта, териториалната цялост и политическата система на Ирак, така че кризи като тази с “Ислямска държава” в Ирак между 2013 и 2017 г., когато хиляди загинаха мъченически, в много отношения изчезна. Така предвид наличието на такава армия на съпротива, възможността за преврат срещу правителството от иракската армия също до голяма степен изчезна.
Генерал Сюлеймани никога не е говорил за Ислямската армия и не е претендирал за нея, но днес тя, Ислямската армия, по същество съществува и ако някой ъгъл на ислямския свят е изправен пред криза в сигурността от Запада и неговите агенти, тя може да действа бързо и да реши проблема на много ниска цена. Изглежда, че това е нещото, което направи генерал Сюлеймани голяма заплаха за Запада. Затова и той дръзна да поеме "много високата цена" на неговото терористично убийство. Заради способността на Сюлеймани да създава възможности. Сближаването на хора, ревностни по пътя на Аллах в Йемен, Палестина, Ливан, Сирия, Ирак, Иран, Афганистан и Пакистан, се превърна в тревожен сигнал за Запада и неговите агенти, но мъченичеството на генерал Сюлеймани по принцип не изключва прилагането на тази тема.
Превод: В. Сергеев