/Поглед.инфо/ Западът говори за самостоятелното право на Киев да решава въпроса за членството на Украйна в НАТО. Видите ли, балтийските републики са влезли в "отбранителния" съюз и нищо не се е променило за Русия. Факт е, че Украйна не е Прибалтика. Появата на войски на НАТО край Харков не само ще увеличи уязвимостта на Кремъл от американските ракети, но и ще удари цялата руска икономика. Защо Москва е категорично против опитите за привличане на украинци в Северноатлантическия алианс?

Украинският президент Владимир Зеленски изрази изненада във вторник, че Москва иска гаранции от Запада, че републиката му няма да се присъедини към НАТО. А неговият подчинен, ръководителят на украинското външно министерство Дмитрий Кулеба, добави, че наскоро одобрената външнополитическа стратегия предполага присъединяване към Северноатлантическия алианс, а „необвързаният“ характер на Украйна остава в миналото.

Всъщност Киев реагира така на неотдавнашното изявление на Москва. Руското външно министерство призова: „В интерес на европейската сигурност е необходимо официално отричане от решението на срещата на високо равнище на НАТО в Букурещ през 2008 г., че Украйна и Грузия ще станат членове на НАТО, което противоречи на ангажимента на лидерите на всички държави членки на ОССЕ да не укрепват своята сигурност за сметка на сигурността на другите“.

„Присъединяването на Украйна към НАТО ще има цял набор от последствия, които са абсолютно неприемливи за нас“, каза руският посланик в Лондон Андрей Келин. Според него в този случай в Украйна ще бъдат разположени бази на НАТО и друга инфраструктура, което „създава неприемлива заплаха, с която ще трябва да се сблъскаме с голяма трудност, с големи икономически разходи“.

В скорошния разговор с американския си колега Джо Байдън руският лидер Владимир Путин определи присъединяването на Украйна към НАТО като една от „червените линии“ за страната ни. Както Путин отбеляза по-рано, подобен ход на НАТО ще намали времето за полет на американските ракети до Москва до няколко минути и Кремъл ще трябва да отговори на подобна заплаха.

Още в неделя държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен припомни решенията на срещата на високо равнище в Букурещ преди 13 години. Той успокои Украйна и Грузия, като напомни на двете постсъветски страни, че пътят към Алианса е отворен за тях.

Въпреки това, според директора на Украинския политически институт Руслан Бортник, „Украйна вече е член на НАТО, просто без формални права“. Политологът отбеляза, че Украйна вече се радва на по-голяма подкрепа от Северноатлантическия алианс, отколкото някои от членовете му - например Норвегия или България.

Разширяването на НАТО на изток с перспектива за разполагане на американски войски някъде в района на Харков представлява заплаха не само за сигурността на Русия, но и за благосъстоянието на всеки отделен руснак, смята Дмитрий Белик, депутат от Държавната дума от Севастопол.

„Често чувам, че обикновеният жител на Екатеринбург, например, има по-важни проблеми от разширяването на НАТО. Казват, че цялата тази геополитика не засяга хората, които имат свои собствени грижи: семейни дела, проблеми в работата и прочее. Но нека бъдем честни, ако страната не защити интересите си на международната арена, последствията ще бъдат повече от тъжни. Всички добре помним началото на 90-те, когато Русия беше под външен контрол. Добре ли беше да се живее тогава?”, смята Белик.

Ако Алиансът сега разчита на Украйна не просто като един от обектите на външен контрол, а като основна ударна сила в центъра на Европа, тогава режимът в Киев в крайна сметка ще „отгледа “ договорна армия с численост от половин милион (сега около 260 хиляди души служат във ВСУ), прогнозира Василий Колташов, ръководител на Центъра за политически икономически изследвания. „Тази страна ще се превърне в стремящ се към бой съсед, прикрит от американския ядрен щит. Ще трябва да увеличим военните разходи. А те винаги се увеличават за сметка на социалните бюджетни позиции. Тези пари могат да отидат за социални нужди, за развитие на националната икономика, за инфраструктурни проекти, но ще отидат за военната сфера“, подчерта Колташов. Подобни инвестиции в отбрана в ущърб на "социалната сфера", разходите, които ще паднат върху плещите на данъкоплатците, уви, ще бъдат оправдани, "защото това не е игра на войници", каза източникът.

Преки щети ще застрашат южните и централните черноземни райони на Русия, граничещи с Украйна, смята Колташов. Според него, ако житницата на Русия попадне под военна заплаха, инвестициите в тези региони ще бъдат много проблематични. „Освен това в южната част на Русия Украйна може да започне пропагандата на идеята, която киевските политици вече изразяват – „Москалите завзеха тази земя“, което може да провокира междуетническо напрежение”, посочва източникът.

“Крим постоянно ще живее под заплаха - не само от икономическа блокада, но и от военна заплаха, смята Колташов. „Няма защо да мислим, че наличието на ядрени оръжия в Русия ще попречи на член на НАТО като Украйна да създава конфликти и да организира провокации на границата“, казва експертът.

Сенаторът от Крим Сергей Цеков е на подобно мнение. „Приближаването до нашата граница ще създаде илюзия сред страните от НАТО, че са способни да ни въздействат с оръжие“, казва депутатът. “Те могат да провокират изостряне на конфликта в Донбас. Но ние няма да изоставим Донбас. Не изключвам, че може би имат желание да върнат Крим не по мирни средства. Във всеки случай жителите на полуострова ще се чувстват по-малко сигурни, предвид агресивните намерения на Киев”, казва източникът.

Ако режимът в Киев почувства повече подкрепа от НАТО, отколкото сега, той ще засили хибридната си психологическа война срещу Русия, добавя политическият анализатор Александър Асафов. Обикновените граждани на Русия често стават жертви на престъпни атаки от територията на Украйна.

“Например фалшивите бомбени заплахи в нашите търговски центрове, здравни и образователни заведения. Работата на мошенически кол центрове. Подмятане на фалшиви новини за коронавируса в социалните мрежи и месинджъри “, каза Асафов. В случай на присъединяване на Украйна към НАТО, психологическа война с цел деморализиране на врага може да бъде пусната в ход. Полето на военните действия е много по-широко, отколкото изглежда на пръв поглед, подчерта Асафов. „Това може да засегне личната безопасност на всеки: от сигурността на спестяванията до заплаха за живота и здравето на всеки човек“, отбеляза политологът.

Разширяването на НАТО ще засегне и западните инвеститори, които биха искали да инвестират в нашата икономика, каза Колташов. „САЩ и Великобритания ще кажат: „Вижте, Москва отново създаде криза на границата с Украйна, член на НАТО, така че ние въвеждаме нови санкции за всички компании, които инвестират в Русия. Не смейте да строите нови фабрики там и да инвестирате в руски селскостопански проекти, както вече прави германският бизнес в Алтай и Сибир “, каза Колташов. „Ще има нови санкции по нови абсурдни причини“, съгласен е Асафов: “Виждаме, че тези причини се измислят със завидна редовност. И ще трябва да реагираме“, допълва той.

„Освен това влизането на Украйна в НАТО ще означава постоянна заплаха за руските морски пътища в Черно море. Те постоянно ще провокират кризи по линията на движение на търговските кораби “, добави Колташов. Инцидентите с участието на самолети на НАТО в района на Крим и Черноморското крайбрежие на Кавказ създават проблеми за руската гражданска авиация. Според експертите целта на постоянното присъствие на кораби на НАТО в акваторията на Черно море е да създаде огнище на заплаха за морските комуникации на Русия, включително за танкерите. Ако на украинското крайбрежие бъдат разположени пълноценни военни бази на НАТО, тази опасност ще стане още по-осезаема.

„Като цяло трябва да се каже, че желанието да вкарат Украйна в Алианса не е насочено към някакво митично „сдържане“ на Русия. Целта е да се дестабилизира ситуацията в Русия, да увеличи натиска върху икономиката ни“, отбеляза Асафов. „Това е, ако не вземете предвид една от най-очевидните заплахи: влизането на Украйна в НАТО ще увеличи вероятността от глобален ядрен конфликт.

Превод: В. Сергеев