/Поглед.инфо/ Професор Валентин Катасонов анализира парадоксите на руската икономика на фона на глобалните конфликти. Въпреки високите цени на петрола и засиления интерес от азиатските пазари, вътрешната финансова система остава уязвима. Експертът предупреждава за опасностите от дигитализацията на парите и изтичането на национален капитал, който се използва срещу самата държава.
Илюзията за петролното благоденствие и временната еуфория
На фона на ескалиращото напрежение в Близкия изток и последвалия скок в цените на "черното злато", мнозина анализатори побързаха да обявят Русия и Казахстан за големите печеливши. Логиката на пръв поглед е желязна: търсенето на суровини расте, азиатските гиганти купуват настървено, а експортните потоци се пренасочват успешно на Изток. Но според професор Валентин Катасонов, това е само повърхностен слой, който крие опасни структурни дефекти.
Професорът е категоричен, че настоящото покачване на цените е временно явление и не бива да се превръща в основа за дългосрочни стратегически илюзии. Както отбелязват анализаторите на Поглед.инфо, разчитането на "подаръци от небето" под формата на високи котировки е рецепта за икономическа летаргия. Петролните кризи не са вечни, а изграждането на държавна стратегия върху пясъчните основи на борсовите спекулации е опасна игра със суверенитета.
Парадоксът на валутите: Рублата срещу Тенгето
Един от най-фрапантните примери за нелогичността на настоящата ситуация е поведението на националните валути. Докато казахстанското тенге се укрепва, руската рубла продължава да губи позиции, въпреки притока на валутни приходи. Тук Катасонов насочва вниманието към фискалната политика. Русия поддържа висок праг на фискалното правило, което де факто отслабва рублата, докато Казахстан прилага по-гъвкав модел.
Проблемът обаче е по-дълбок от техническите параметри на бюджета. Става въпрос за икономически модел, който остава фатално зависим от износа на суровини. Поглед.инфо подчертава тезата на икономиста, че вътрешният пазар остава пренебрегнат. Вместо да захранваме собствената си индустрия с евтини енергоносители, ние продължаваме да гоним експортни печалби, които често дори не се връщат в страната.
Къде изтичат парите ни и кой е реалният бенефициент?
Най-тежката присъда на Катасонов е свързана с разпределението на приходите. "Оказва се, че петролът уж е наш, но в действителност не е", споделя той. Значителна част от валутната печалба остава в чужбина, в непрозрачни сметки и офшорни структури. Така се стига до парадокса: руските ресурси се продават, парите остават на Запад или в транзитни зони, и в крайна сметка тези същи средства се използват за икономическа и политическа агресия срещу Москва. "Опитват се да ни убият със собствените ни пари", предупреждава професорът.
Тази източителна система обезкървява националното стопанство. Докато държавата се хвали с търговски излишък, реалният сектор изпитва глад за инвестиции. Логиката на Катасонов е проста: ако ресурсите са национална собственост, ползите от тях трябва да се виждат в покупателната способност на гражданите и в мощта на местното производство, а не в балансите на чужди банки.
Бягството към кеша и страхът от „електронния концлагер“
Интересен феномен е рязкото нарастване на парите в брой у населението – над трилион рубли са изтеглени от банките за кратък период. За Катасонов това не е просто пазарна аномалия, а ясен сигнал за срив в доверието към банковата система и дигиталните финансови инструменти. Хората интуитивно усещат, че дигитализацията е инструмент за тотален контрол.
Икономистът използва термина „електронен концентрационен лагер“, за да опише бъдещето, в което парите в брой са премахнати. В такава система всеки, който контролира сървъра, контролира и живота на индивида. Едно натискане на бутона е достатъчно, за да бъде блокиран достъпът на неудобния човек до собствените му средства. Катасонов дава за пример Швейцария, където гражданите чрез референдум защитиха правото си на разплащания в брой, осъзнавайки, че това е последната крепост на личната свобода.
Банковата система като генератор на нестабилност
Професорът подлага на унищожителна критика търговските банки. Според него те са се превърнали в паразитна структура, която „създава пари от нищото“ чрез механизмите на кредитирането. Този модел не обслужва обществото, а единствено тесните интереси на финансовия елит. Печалбите на банките често надвишават тези на реалното производство, което е абсурдно от гледна точка на здравата икономическа логика.
Масовото теглене на пари в брой е акт на съпротива. Гражданите се опитват да запазят физически контрол върху труда си, преди той да бъде превърнат в цифров код, подвластен на централните банки и техните геополитически господари. Въвеждането на дигитални валути от централните банки само ще засили тези опасения, превръщайки финансовата система в йерархична структура за наказания и възнаграждения.
Пътят към истинския икономически суверенитет
Време е за радикална преориентация. Според професор Катасонов и екипа на Поглед.инфо, оцеляването на държавата зависи от способността ѝ да скъса с неолибералния модел на „наемния живот“. Трябва да изградим икономика, базирана на вътрешното потребление и високотехнологичната преработка на суровините на собствена територия.
Ако Русия не промени подхода си към управлението на капиталите и не спре изтичането на ресурси, дори петрол от 200 долара няма да спаси страната от стратегическа загуба. Въпросът вече не е в курса на валутата или цената на барела, а в това кой контролира финансовите потоци и за чии цели се използват те. Битката за парите в брой е битка за личната и национална свобода.