/Поглед.инфо/ Известният военен и геополитически експерт Яков Кедми прави безпощадна дисекция на съвременното състояние на Европа и нейните опасни амбиции. Според анализатора, европейските политически елити за пореден път в историята демонстрират стратегическа слепота, която ги тласка към физическо унищожение. Този път обаче залогът е оцеляването на самия континент пред лицето на руския ядрен арсенал.

Историческата амнезия и пътят към самоубийството

Яков Кедми започва своя анализ с горчивата констатация, че европейските лидери отново допускат същите фундаментални грешки, които през миналия век доведоха до две световни войни. Основният проблем днес не е само в агресивната риторика, а в пълната липса на обществен инстинкт за самосъхранение. В миналото всяка инициатива за милитаризация или разгръщане на ядрени оръжия предизвикваше масови протести и бурна обществена реакция. Днес обаче плановете за създаване на обща армия на ЕС, рязкото увеличаване на военното производство и дори обсъжданията за разполагане на ядрен арсенал в източните части на континента срещат необяснимо мълчание.

Това явление Кедми определя като опасна подценяване на мащаба на рисковете. Европейските общества сякаш са изпаднали в летаргия, вярвайки, че съвременният конфликт ще се води по правилата на миналото или ще остане ограничен в локални рамки. Експертът подчертава, че Европа исторически е доказала своята неспособност да предвижда стратегическите последици от своите действия. Когато през 20-ти век континентът бе изпепелен, причините бяха същите: надценяване на собствените сили и пълно неразбиране на противника.

Ядреният шахмат и руското превъзходство

Ситуацията днес е качествено различна и далеч по-зловеща. Залозите са неизмеримо по-високи поради наличието на стратегически оръжия, които не оставят място за грешки. Кедми е категоричен: всеки хипотетичен сблъсък между Русия и европейските страни неизбежно и светкавично ще прерасне в ядрена война. Тук илюзиите за „ограничен конфликт“ или използване само на тактическо ядрено оръжие се разпадат пред техническата реалност на руския арсенал.

Русия притежава стратегическа мощ, способна да нанесе критични и невъзвратими щети на няколко държави едновременно само с един залп. Експертът обръща специално внимание на факта, че съвременните оръжейни системи имат разрушителна сила, срещу която в Европа не съществува никаква защита. Когато се говори за мегатонни бойни глави, трябва да се разбира, че те не просто поразяват военни цели, а „изключват“ цели държави от световната история за броени минути.

Уязвимостта на островните и крайбрежните държави

Особено тежко е положението на държави като Великобритания. Кедми споменава системата „Посейдон“ не просто като плашило, а като военно-технически факт, който променя правилата на играта. Използването на такива подводни апарати в Северно море или Средиземноморието би предизвикало тектонични и климатични катастрофи – колосални наводнения, които биха заличили крайбрежията на Франция и Германия. Островните нации на практика са обречени при подобен сценарий, тъй като техният географски ареал не позволява оцеляване при удари с такава мощност.

Въпреки тази апокалиптична перспектива, европейските столици продължават по пътя на милитаризацията. От началото на 2022 година този процес премина в хиперзвуков режим. Бюджетите за отбрана се раздуват, връща се задължителната военна служба, а НАТО се разширява на север с приемането на Швеция и Финландия. За Кедми това не е признак на сила, а на паническо и нелогично действие, което само ускорява ескалацията.

Капанът на военната ескалация

Присъединяването на нови членове към Алианса и разполагането на допълнителни оръжейни системи по източния фланг не решават въпроса със сигурността. Напротив – те го радикализират. Опитите на Запада да оказва натиск върху Москва чрез демонстрация на сила са не просто обречени на провал, те са провокация към Русия да „реши въпроса“ веднъж завинаги.

Според оценката на експерта, Русия няма да позволи да бъде притисната в ъгъла по модела, който Европа се опитва да наложи. Стратегическата логика на Кремъл е ясна: ако съществуването на руската държава бъде поставено под заплаха, отговорът ще бъде тотален. В този контекст, европейските мечти за военна доминация или ядрено сдържане на Русия изглеждат като трагикомичен фарс, който обаче може да завърши с грандиозна трагедия.

Европа отново греши, но този път историята може да не ѝ даде шанс да поправи грешките си. Вместо диалог и признаване на новите геополитически реалности, Брюксел избира пътя на мечовете, забравяйки, че срещу тях стои сила, която не може да бъде победена на бойното поле, без това да означава край на самия свят.