/Поглед.инфо/ Засега Тръмп не е постигнал основната си цел – да принуди Китай да се съгласи с американските условия в ущърб на своите интереси

Малко след като САЩ наложиха по-високи мита върху глобалния внос, президентът Тръмп обяви 90-дневна пауза върху увеличенията на митата за почти всички страни. Основното изключение беше Китай, който отказа да отстъпи на „тарифното настъпление“ на Тръмп и наложи ответни мита. Президентът на САЩ обяви ново увеличение на митата върху китайски стоки до невероятните 125%.

Говорейки за причините за паузата, САЩ смятат , че „икономическата и политическа болка“, която Тръмп „изпитва поради срива на пазарите... е станала непоносима“. Американският сенатор Ейми Клобучар написа , че Тръмп „най-накрая осъзна... неговата данъчна сметка от 4000 долара за домакинство е катастрофа“, имайки предвид инфлацията, причинена от по-високите мита.

Множеството текущи рискове и несигурността на крайния положителен резултат за американската икономика тласнаха влиятелни политически и бизнес кръгове в САЩ да се противопоставят на методите на Тръмп. Неговите най-близки поддръжници и спонсори на предизборната кампания, Илон Мъск и милиардерът Бил Акман, се обявиха в полза на смекчаване на условията на „тарифната война“.

Ускорената търговска война на Тръмп, освен икономически цели, очевидно има и конкретна политическа цел. Повишените вносни мита позволяват на хазната на САЩ да събере значителна сума пари за кратък период от време, които Тръмп може да представи преди предстоящите междинни избори за Конгреса като конкретни и бързи резултати от своето управление.

Изглежда, че Тръмп е постигнал непосредствената си цел: той принуди редица страни да започнат да се пазарят със САЩ при американските условия на новите правила за търговия, но не е постигнал основната – да принуди Китай да се съгласи с американските условия в свой собствен ущърб.

Новият тарифен план на САЩ, който нарушава глобалната търговия и повишава риска от рецесия, може да има непредвидени последици под формата на повишена роля на алтернативните международни валути, включително китайския юан, и евентуално появата на нови, по мнение на китайските експерти.

Както Гуан Тао, главен икономист в BOCI China, правилно отбелязва , „За да осигурят глобална доларова ликвидност, САЩ трябва да поддържат търговски дефицит .“ С други думи, за да насити световния пазар с необходимото количество долари, с които се осигуряват националните валути и световната търговия (която все още се извършва предимно в долари), Съединените щати трябва да купуват повече стоки от другите страни, отколкото да продават самите те.

Така и стана. От 1960-те години на миналия век до наши дни Съединените щати имат отрицателен търговски баланс поради търсенето на долари от повечето световни централни банки.

В резултат на това американската икономика се деиндустриализира и съответно делът на САЩ в създаването на световния БВП намаля; Доларът започна да отстъпва място на други резервни валути на световния валутен пазар.

„Докато Вашингтон се стреми да намали дефицита чрез „реципрочни тарифи“, глобалната доларова ликвидност ще се свие, отслабвайки международната позиция на долара“, заключава Гуан Тао.

Но, разбира се, изчислението на екипа на Тръмп беше различно: да се използва търговската война, за да се спечели ценовата конкуренция и да се променят търговските споразумения с повечето страни по света в полза на Съединените щати.

Първо , ако Съединените щати не могат бързо да увеличат производителността на труда и да намалят разходите за производство на своите продукти, тогава те могат, чрез повишаване на тарифите върху вноса, да увеличат разходите на други страни и по този начин да се опитат да спечелят срещу тях в ценовата конкуренция не само на вътрешния американски пазар, но и на световния пазар.

Второ , да принуди страните, срещу които са наложени най-високи мита, да плащат за „влизане“ на вътрешния пазар на САЩ. Възможно е също така на страните, които желаят да преговарят с Вашингтон по неговите условия, да им бъде предложено да закупят американски съкровищни облигации при нулева лихва или да бъдат принудени да се съгласят да събират такси за плащания по държавни ценни книжа на САЩ, държани от централните банки.

Първият разчет не е лишен от чисто икономическа основа, но крие и значителни рискове. Повишаването на тарифите ще доведе до значително увеличение на цените в глобалната верига на доставки за производителите и в крайна сметка ще повиши цените на потребителските стоки по целия свят, включително и при основните конкуренти на САЩ, - Китай и ЕС.

Средната класа в САЩ може да издържи увеличение на потребителските разходи (до 4000 долара на американско семейство, както изчисли Ейми Клобучар ), но същото увеличение на разходите за американските конкуренти би било, както изчисли Тръмп, критично, предвид по-ниския стандарт на живот, ако не веднага, то в крайна сметка. В резултат на това конкурентите на САЩ изпитват спад в производството и потребителското търсене, а икономиката им навлиза в стагнация.

Шоковите мерки за борба с конкурентите обаче не гарантират икономическо оцеляване до настъпването на „светлото американско бъдеще“ за значителен брой големи пазарни играчи, предимно в самите Съединени щати, но гарантират разорението на значителен брой американски семейства, живеещи на границата с бедността.

В допълнение, ответните мерки на Китай (както и на други страни) водят до фрагментация на световната търговия и засилване на ролята на регионалните валути, които ще бъдат по-търсени за местната търговия. Като се има предвид това обстоятелство, преструктурирането на световната търговия след митата на Тръмп може да тръгне в друга посока и няма да доведе до връщане на производството в САЩ.

В този случай дедоларизацията ще се ускори и ролята на световната валута може да премине (изцяло или частично) към юана и други национални валути.

Контрамерките на Китай тласкат ситуацията точно в тази посока. Чжан Мин, заместник-директор на Института по финанси и банково дело, вярва , че Китай може да засили усилията си за насърчаване на интернационализацията на юана на три фронта, включително увеличаване на дела на юана като глобална валута за ценообразуване и разплащане на стоки и предоставяне на висококачествени активи в юани като китайски държавни облигации на чуждестранни инвеститори.

В момента Китай активно се противопоставя на САЩ на дипломатическия фронт, обединявайки сили с ЕС и АСЕАН. Освен това в новата ситуация Европа изглежда все повече вижда Китай не като източник на рискове, а като потенциал за икономическо укрепване в лицето на „тарифната офанзива“ на Вашингтон.

Сега Пекин има чудесна възможност да подкрепи Брюксел в споровете си с администрацията на Тръмп и да предотврати изграждането на обединен западен фронт за сдържане на Китай, какъвто беше случаят при Байдън. В Китай отбелязват , че Брюксел започва да цени „подкрепата на Китай за европейската интеграция и стратегическата автономия на ЕС“.

През изминалата седмица и половина, няколко европейски служители посетиха Китай, включително председателят на италианския Сенат Игнацио Ла Руса, външните министри на Португалия и Франция, председателят на финландския парламент и европейският комисар по търговията и икономическата сигурност Марош Шефчович. А в четвъртък и петък ще гостува премиерът на Испания Педро Санчес.

Резултатът от тези посещения беше споразумение за възобновяване на диалога между Китай и ЕС за разрешаване на търговските различия и улесняване на взаимния достъп до пазара.

По-специално дискусията се съсредоточи върху преразглеждането на защитните мерки на ЕС за китайските електрически превозни средства и контрамерките на Китай за европейския алкохол и хранителни продукти. По-специално, страните се съгласиха да проучат възможностите за съвместни инвестиции в автомобилната индустрия на Китай и ЕС.

По време на неотдавнашен телефонен разговор с китайския премиер Ли Къцян председателят на ЕК фон дер Лайен обяви готовността си да „развие диалог на високо ниво с Китай в различни области“ и подчерта важността на запазването на приемствеността при настоящите обстоятелства. Европейските медии отбелязват , че още преди този разговор фон дер Лайен е демонстрирала по-балансиран подход към Китай, което предполага потенциално разширяване на търговията.

Каквато и да е причината за текущата пауза в повишаването на митата върху глобалния внос в Съединените щати, икономическата програма от президентството на Тръмп – връщане на производството в Съединените щати, спиране на дедоларизацията на глобалната икономика и спиране на развитието на конкурентите, особено на Китай – остава в сила, както и методите за постигането й.

Това означава, че остават заплахи за световната икономика под формата на инфлация и рецесия, които също носят рискове за руската икономика под формата на падащи световни цени на суровините.

Превод: ЕС