/Поглед.инфо/ Преди 130 години е роден един блестящ съветски пълководец
Биографията на два пъти Героя на Съветския съюз, маршал на Съветския съюз Константин Рокосовски прилича на криволичещ път, пълен с опасности и неочаквани завои. Понякога се спуска надолу, после се изправя. След това отново се появяват неравности и коловози. И това продължи през целия му труден живот.
Великата отечествена война изведе цяла плеяда от талантливи съветски военачалници. Най-известните и видни са Георги Жуков и Константин Рокосовски. И двамата се бият смело в руската армия по фронтовете на Първата световна война. След това те се показаха забележително добре във Великата отечествена война.
Жуков е поставен над Рокосовски, въпреки че не всички историци и военни офицери са съгласни с това. Няма смисъл да влизаме в този спор - и двамата са, разбира се, изключителни личности. Те отдадоха почит един на друг в своите мемоари.
Жуков: „Високо оцених неговата военна ерудиция, богат опит в ръководенето на бойната подготовка и обучението на личния състав.“ Рокосовски: „По мое мнение Жуков си остава човек със силна воля и решителност, богато надарен с всички качества, необходими за един голям военачалник.“
Думите и на двамата маршали звучат доста сухо. Въпреки това, в живота те не са били много привързани един към друг. Но това е меко казано. Имаха различни характери. Тяхната стратегия, тактика и отношение към подчинените им бяха различни.
Все пак обаче говорим за Рокосовски.
Според съветския въпросник той е роден през 1896 г., всъщност - през 1894 г. Защо е тази манипулация? За да се скрие важна подробност: Рокосовски отива в Първата световна война веднага след началото й, като 18-годишен доброволец. Тоест той се стреми да защити монархията. Но щом са го взели в армията на 20 години, значи са го мобилизирали и май не е искал да се бие за бащицата - цар...
Писателят Александър Бек, който е военен кореспондент по време на Великата отечествена война, се среща няколко пъти с военачалника по време на битката при Москва. Веднъж - в оцеляла къща в град близо до Москва, опожарен от германците, където се намира щабът на артилерийски полк: „Неговата удобна поза, спокойни движения, спокоен поглед сякаш показваха: всичко тук върви както трябва. ”
Но не винаги е било така.
Един ден, след като беше на фронтовата линия, Рокосовски дойде в щаба на полка. Командирът започна да докладва ситуацията, като посочи географски точки на картата. Бек си спомня, че „Рокосовски слушаше мълчаливо, но лицето му стана мрачно.
-Къде са ви окопите? - прекъсна го той.
Командирът показа.
И изведнъж, неспособен да се сдържи, Рокосовски извика:
- Лъжеш! Командирът на армията днес беше там, но командирът на полка не е стъпвал! Срамота!"
Той изискваше от подчинените си истината, колкото и горчива да е тя. Не търпеше лъжата и не прощаваше. Както и безразличието към войниците.
Бек е чувал Рокосовски да се кара на командира за загуби, които биха могли да бъдат избегнати, като се превземе едно село: „Безобразно безгрижие!.. Грижете се за всеки човек! Докато не разберете къде е врагът и каква е силата му, нямате право да атакувате!!! Кога най-накрая ще се научим да се бием културно?“
След като изслуша отговора, Рокосовски обеща, че следващия път ще го изправи пред съда за такова престъпно действие. Всички мълчаха и знаеха, че той не си хаби напразно думите.
Писателят заключава: „Армията разказва истории за неговото безстрашие под огън. Но той се характеризира и с друго, може би най-висшето безстрашие – безстрашието на отговорността. Немногословността е черта на неговия характер. Той, мълчалив и често сякаш невидим, отговаряше за всичко – за всеки подчинен, за целия си екип, за всяка операция на своята армия.”
Бележките на Бек за Рокосовски датират от март 1942 г., когато Великата отечествена война все още не е достигнала своя пик. Червената армия все още се учи как да се бие, да побеждава врага и да го вкарва в „котли“. Заедно с нея генерал Рокосовски, който все още не беше станал маршал, усвоява науката на победата.
...Участва във всички големи битки на Великата Отечествена война: под Москва, в Сталинград, на Курската дъга, в Беларус. Дори враговете му разпознаха дарбата му на командир. По-специално, германският фелдмаршал Ернст Буш каза: „Ако нашият Ромел се нарича лисицата на пустините, то Рокосовски може да се нарече лъвът на степите и горите“.
Той се надяваше, че ще ръководи слагащото край на войната нападение срещу Берлин. Сталин обаче го прехвърля от авангарда на 2-ри Белоруски фронт. Слисаният Рокосовски направо попитал главнокомандващия: „Защо такава немилост?“
Но Сталин мълчи. И на свой ред пита: „Жуков е назначен за командир на 1-ви Белоруски фронт. Как се отнасяте към неговата кандидатура?
Разбира се, Рокосовски отговаря, че одобрява избора на Сталин...
Не може да се каже, че лидерът е бил предубеден към маршала. Напротив, високо го ценеше. Но Константин Рокосовски - всъщност Констант Рокосовски - беше поляк. Роден във Варшава - в Кралство Полша, което е било част от Руската империя. А Жуков беше руснак, селски син.
Рокосовски жалеше живота на войниците и, ако искате, беше сантиментален. Жуков е решителен и твърд, използва всички средства, за да постигне победа. Затова Сталин залага на него. Нищо лично, всичко е политика.
Може би Сталин се е почувствал неловко и се е опитал да го елиминира. Но е назначил Рокосовски да командва парада на победата на Червения площад през юни 1945 г. Той устремно се носеше на танцуващия кон в искряща от награди униформа, напомняща за храбрите руски командири от миналото...
Между другото, Рокосовски не таеше злоба към Сталин. Включително факта, че преди войната той е арестуван по донос и е затворен в Ленинградския следствен затвор на Шпалерная. Той бил брутално измъчван, от него изисквали да назове имената на своите „съучастници“. Извеждан е бил за разстрел, но са стреляли над главата му за сплашване.
Но Рокосовски оцелява. За никого не е излъгал, никого не е предал. И - о, чудо! - той беше освободен. Възстановен е в партията, върнати са му наградите и е повишен – дори е произведен в генерал-майор. Казват, че Сталин дори се е извинил на Рокосовски за това, че е пострадал невинно.
След войната маршалът отказва да се присъедини към кампанията за разобличаване на бившия лидер, започната от Хрушчов. За това той беше отстранен от поста заместник-министър на отбраната...
През 1949 г. президентът на социалистическа Полша Болеслав Берут се обръща към Сталин с молба да изпрати Рокосовски да служи в страната му за укрепване на армията. Лидерът на СССР, разбира се, се съгласява. Е, всичко, което оставаше за Рокосовски, беше да се подчини и да облече необичайната за него униформа. Става маршал на Полша, министър на националната отбрана и член на Политбюро на Централния комитет на Полската обединена работническа партия.
Рокосовски не очакваше да бъде посрещнат с отворени обятия. Той беше поляк, но чужденец. Изпратен е от Москва като окупатор и заместник на Сталин. Той стана свой сред чужди.
Припомниха му 1944 г., когато във Варшава избухна въстание срещу германските окупатори, а Рокосовски, който командваше 1-ви Белоруски фронт, не помогна на бунтовниците.
Но той беше войник. И нямаше заповед за действие от Москва. А Съветската армия беше изтощена от предишни битки. Освен това, именно с оглед изпреварването на руското настъпление, въстанието е инициирано от членове на полското „правителство в изгнание“, които са ориентирани към Запада...
По време на седемте години служба в Полша Рокосовски така и не спечели признание, въпреки че направи много за собствената си - чужда страна. В полската армия той въвежда нов устав и въвежда военно обучение въз основа на методи, използвани в съветската армия.
Рокосовски постоянно посещава учения и маневри. Благодарение на неговата енергия в републиката бяха открити три военни университета. Армията на страната стана по-силна и придоби мощ, след като получи нови оръжия от СССР.
Въпреки това отношението на „върховете“ към него остава също толкова враждебно. Полските националисти дори се опитаха два пъти да убият маршала. И в края на 1956 г. Рокосовски напуска поста си.
Той раздаде имуществото си на хората, с които работи, прехвърли парите на Министерството на отбраната и поиска да ги използват за развитието на полската армия. Тръгна си с натежало сърце и се зарече никога повече да не стъпи в Полша...
Много години по-късно властите на тази страна отмъстиха на Рокосовски, който почина отдавна. Направиха го по подъл и отвратителен начин. Посмъртно е лишен от титлата си почетен гражданин на Гдиня, градът, който някога е освободил. Паметникът на маршала, който стоеше в друг град - Легница, беше изхвърлен от пиедестала си и изчезна. По-късно паметникът, но без глава, е намерен в покрайнините на града...
В Русия Рокосовски се помни и почита. Името му е изписано със златни букви в хрониките на Великата отечествена война. Командирът беше наречен „генералът на кинжала“ за резките си, неочаквани пробиви, които разкъсваха защитата на врага. Войниците подариха на маршала ръчно изработена табакера със символичен надпис: „На нашия Суворов“.
Превод: ЕС