/Поглед.инфо/ Преди 35 години почина легендарният народен комисар при Сталин Дмитрий Устинов, член на "малкото" съветско Политбюро. Само за една година тогава четирима военни министри на водещите страни от Варшавския договор, блокът, противопоставящ се на НАТО, умират. Скоро започва разпадането на социалистическия лагер, самият Съветски съюз. Дългогодишната студена война завърши с триумфална победа на Запада.

Загадката за смъртта на видните военачалници и досега не е разрешена.

Срещаме се с генерал-полковник Леонид Ивашов, доктор на историческите науки, президент на Академията за геополитически проблеми. Той е старши адютант на маршал Устинов, след това оглавява Секретариата на Министерството на отбраната на СССР при него.

Леонид Григориевич, Варшавският договор тогава всъщност беше обезглавен.

- Искам да обърна внимание, че министрите на отбраната бяха вторият ред на смъртта.

Тогава един след друг загинаха трима съветски генерални секретари. Брежнев - на 75 години. Тихо заспа и не се събуди. Андропов стана генерален секретар. Той стартира сериозна програма за развитието на страната. По-малко от година по-късно той седна на пейка в Сочи и се простуди. Бъбреците му започнаха да отказват. Лежа с месеци и умря. На 69 години! Черненко пое ръководството на страната и партията, отново скоро се разболя сериозно и умря. На 73 години. Два месеца и половина след смъртта на приятеля си Устинов.

Горбачов дойде на негово място!

- В същия ред е смъртта на "сивия кардинал" Суслов, основният идеолог на партията. На 79 години.

- Тогава се разказваха вицовете за геронтокрацията в Кремъл, за “състезанието с лафети“!

Глупави вицове. Възрастта не беше толкова голяма. Сега Тръмп е на 73. Той реши да се кандидатира за втори мандат. Демократът Байдън, основният му съперник на бъдещите избори, е на 77. Кандидат Сандърс е на 78. И никой не се шегува за геронтокрацията в бастиона на световната демокрация.

Имаше странности в смъртта на нашите генерални секретари. Както и на ръководителя на Беларус Машеров (62 г.), секретаря на Централния комитет по земеделие Кулаков (60 г.), на чието място от Ставропол взеха Горбачов. Писаха много за това. Но ще се върна към моята сфера - военната.

Бях редом до Дмитрий Фьодорович Устинов от 1976 до 1984 година. Първо като старши адютант, а след това 4 години като ръководител на секретариата на министерството.

Признавам, неговата издръжливост, работоспособност не просто ни удивляваха. Не можахме да издържим такова натоварване.

Маршалът на практика никога не е лежал в болниците на Кремъл. Винаги е бил заровен в работа. Човек със сталинска закалка.

Две седмици преди Великата отечествена война Сталин го назначава него - директорът на голям военен завод, за народен комисар (министър) на въоръжението на СССР. На 32,5 години! Устинов влачи всичкото въоръжение, като се започне от щиковете, пушките, гранатите и оръдията... Отговорността изобщо не е същата като днес, когато се крадат милиарди от “Роскосмос” и не следва нищо. Той си спомня как на 16 октомври 41 г. (паметта на маршала беше феноменална) през нощта иззвънява телефон от Кремъл. “Другарю Устинов, здравейте. Защо Елян (директор на завод 314) пропусна две пушки вчера?” -”Другарю Сталин, знам това, ние вземаме мерки, утре ще бъдат попълнени!” - “Докладвайте на другаря Вознесенски. Довиждане!”.

Устинов се справя със задачите. Още през 42-та той получава първата звезда на Герой на социалистическия труд. След войната той участва в секретния атомен проект. Берия се занимава с бомбата. Устинов - със система за противовъздушна отбрана, така че американските ядрени бомбардировачи да не достигат до нас. По негова инициатива в СССР се появяват ракетите с ядрени бойни глави. През 1946 г. е създаден специален комитет № 2 за ракетите. Той е оглавен от Маленков. Инициаторът - министър Устинов - стана заместник. Малко хора знаят, че за подготовката на първия пилотиран полет в космоса през 1961 г. Дмитрий Фьодорович получава втората си звезда Герой с таен указ.

Заедно с Андропов и Громико той влезе в неофициалното "малко" Политбюро. Когато Брежнев беше болен, те решаваха най-важните въпроси в страната. Срещаха се по двойки и заедно за по най-малко два часа. Когато се съвещаваха в нашето министерство, трябваше да викам ръководителите на индустриите, ръководителя на Академията на науките и т.н. Знам, че след смъртта на Брежнев Устинов можеше да получи поста министър-председател при генералния секретар Андропов, но той отказа. Напълно се отдаде на военната сфера. Като министър на отбраната той, както преди, отделя много време на новите военни технологии. Заявявайки, че е необходимо да се бие не с численост (войници, офицери), а със съвременни технологии.

Когато двамата генерални секретари починаха един след друг, третият също беше обречен, на някой му беше нужно да премахне такава мощна авторитетна фигура от военно-индустриалния комплекс на СССР и целия Варшавски договор.

- Как стана това?

- Обикновено Дмитрий излизаше в отпуск в края на юли до края на август. Този път през първата половина на септември в Чехословакия и ГДР се проведоха военни учения на Варшавския договор „Щит-84”. Затова Устинов си взе почивка след ученията, в края на септември. Ваканция в Сочи, плуване в морето. Лека настинка. Тя се превърна в пневмония. Евгений Чазов, главният лекар на Кремъл, излетя с екипа си в Сочи. Уж излекуваха възпалението. Дмитрий Фьодорович се завърна в Москва. Категорично отказа да отиде в болницата. Предстоеше среща на ръководството на въоръжените сили на страната. Министърът направи доклад. По време на изказването си изведнъж се почувства зле: той се изчерви навсякъде, залитна. Спешно обяви почивка. Обадихме се на дъщеря му Вера, той се подчиняваше само на нея. „Това е, татко, да отидем в болницата!“ Докладът беше прочетен от първия заместник Соколов.

Устинов обаче не излезе от болницата.

Последният път, когато посетих Дмитрий Фьодорович, той заяви твърдо, че е разговарял с генералния секретар Черненко и секретаря на Централния комитет по отбрана Романов, така че маршал Соколов да бъде назначен за министър на негово място: „Ще останете на поста си, защото на Сергей Леонидович трябва да му се помага добре”

Опитах се да възразя - пак ще работим под вашето ръководство, всичко със здравето ви ще е наред ...

„Льоня, ние сме комунисти и трябва да се изправим пред истината. Отивам си...”. Така се и разделихме за последен път.

На 20 декември 1984 г., около 21:00 ч., Чазов пристигна в кабинета на министъра на отбраната и, като кръстоса ръце, ни съобщи, че сме осиротели. Той беше на 76 години.

По-малко от месец по-късно, на 15 януари 1985 г., министърът на националната отбрана на Чехословакия Мартин Дзур, авторитетен военен водач, внезапно умря. Познавах Мартин добре; той си почиваше с нас в Кавказ със семейството и внука си. Много здрав човек, постоянно в движение, винаги ходеше много. И изведнъж ... смърт на 65 години. "Остра сърдечна недостатъчност." Като Устинов.

На 2 декември 1985 г. Хайнц Хофман, министърът на отбраната на ГДР, внезапно умря. "Остра сърдечна недостатъчност." Той беше на 75 години, но Хофман оставаше силен здрав човек, страстен ловец.

На 15 декември 1985 г. беше смъртта на Ищван Олах, унгарския министър на отбраната. Беше само на 58. Също сърце.

Говорих с обкръжението на покойните министри. Симптомите на заболяването бяха приблизително същите като при Устинов.

Смъртта на един или двама министри с един портфейл през годината може да се обясни със случайност. Но ЧЕТИРИ ?! Това е тенденция, закономерност. Тайнствена.

Имаше и пети. Българският министър на отбраната Добри Джуров. Уважаван, мъдър човек, ветеран от Втората световна война, член на Политбюро на БКП. Също обичаше да ходи много. Скоро след погребението на Устинов той внезапно се срина, сериозно се разболя и му потърсиха замяна. Но за щастие оцеля...

Кой може да стои зад тези смъртни случаи?

Разбира се, няма документи. Но, предполагам, западните разузнавателни служби. След Карибската криза, когато светът беше в баланса на Третата световна война, на военните и дори на политиците им стана ясно, че няма да има победители в ядрената война. Тогава Западът реши да разруши източния блок отвътре.

Що се отнася до загиналите министри на отбраната, всички те участваха в ученията "Щит-84", където бяха разработени въпросите за взаимодействието между щабовете и войските на съюзническите армии по време на съвместни военни операции. Имаше много хора, журналисти, наблюдатели ... Всеки можеше да подхвърли хапчета с бавно действаща отрова или друга гадост.

Защо оцеля министърът на отбраната на Полша?

Ако полякът също беше умрял, това би било твърде подозрително. Освен това Полша тогава беше най-слабото звено в социалистическия лагер.

Говорейки за хапчета. За лечение на високопоставените лица тогава бяха използвани най-добрите чужди лекарства.

Предполагам, а сега ситуацията не се е променила, Леонид Григориевич!

Те не бяха просто закупени, а поръчани чрез посолства и други съветски институции в чужбина. Тях също не ги купували в аптеките, а ги получавали чрез надеждни чужденци. И в този случай провеждането на специална операция срещу съветските лидери не е особено трудно. Под прикритието на едно лекарство да се даде нещо напълно различно.

Още един факт за размисъл. На 12 септември 1980 г. директорът на ЦРУ Кейси представи на американския президент Рейгън доклад, че на планетата Земя в началото на 21 век може да се случат катастрофални събития, които да убият значителна част от човечеството. Западната част на Европа, американският континент и страните от Азиатско-Тихоокеанския регион ще страдат повече от другите. В САЩ 4-6% от населението може да оцелее. Териториите на СССР, Северна и Централна Африка и Тибетското плато щяха да са най-слабо засегнати.

Още през декември 1980 г. Рейгън одобри 10-годишна програма за цялостно унищожаване на съветската държава. Рейгън публично заяви: "Дайте ми 10 години и аз ще унищожа комунизма!"

В заключение ще кажа още нещо. Именно по това време, когато министрите умряха, изгря “звездата” на Горбачов. И го популяризираха именно на Запад.

Превод: В.Сергеев