/Поглед.инфо/Световните централни банки активно се запасяваха със злато през изминалата година, увеличавайки дела му в резервите и измествайки долара. Но все по-малко са желаещите да съхраняват кюлчета на Запад - няма доверие след замразяването на руски активи и опитите за конфискуването им. Никой няма гаранция, че няма да му направят същото. Централните банки прибързано връщат благородния метал у дома, защото имаше моменти, когато просто не искаха да връщат чуждия метал.
По-близо до дома
Търсенето на злато през 2023 г. беше рекордно високо: 4899 тона. Тази година оживлението продължава.
Причините са ясни: повишени геополитически и санкционни рискове, намаляващо доверие в западните валути, защита срещу инфлация, диверсификация на портфейла.
Освен това централните банки все повече носят физически златни резерви у дома. Те бяха подтикнати да направят това от решението на колективния Запад да замрази руски активи - почти 300 милиарда долара.
Според проучване на американската инвестиционна компания “Инвеско” 68 на сто от ръководителите на централната банка вече предпочитат да съхраняват ценния метал у дома. Но още през 2020 г. половината от тях са държали златни резерви в западните страни - главно в САЩ и Великобритания.
Америка и Европа от две години разработват правен механизъм за окончателно отнемане на това, което принадлежи на Русия. Все още не работи.
Целият свят видя как чужди активи могат да бъдат замразени по всяко време без съдебно решение, конфискувани и произволно използвани за всякакви нужди, отбелязва финансовият експерт Николай Моженков.
Според прогнозите до 2025 г. 75 процента от страните ще прехвърлят напълно златните резерви в собствените си хранилища.
Не са онези времена
Интересът към западните валути, особено към долара, също непрекъснато намалява.
Държавният дълг на САЩ надхвърля 34 трилиона долара - около 120 процента от БВП. А фактът, че ситуацията с нейното обслужване може да се влоши, се разглежда като все по-значим риск: централните банки търсят алтернатива на основната резервна валута.
Доларът и еврото се „люлеят“ от едната страна на другата на световния пазар в резултат на деглобализацията, процес, който засяга всички страни, казва Дмитрий Семьонов, председател на борда на директорите на “Трансинвест”.
Професорът от катедрата по икономическа теория на Финансовия университет към правителството на Русия Сергей Толкачев подчертава: изтеглянето на физическо злато от САЩ и Великобритания показва задълбочаване на кризата на паричната система от Бретън Уудс.
„Атрибут на тази система, при която първоначално имаше две резервни валути, обезпечени със злато – доларът и лирата стерлинги, беше доверителното съхранение на златни резерви на други държави във Федералния резерв на САЩ и Банката на Англия, за да се опростят разплащанията между трети страни. Ако например Боливия дължеше на Испания и няма нищо друго за плащане освен злато, много по-лесно е да се преместят част от кюлчетата в мазето на Форт Нокс, отколкото да се транспортират през Атлантическия океан“, обяснява икономистът.
Тези времена обаче отдавна са отминали: международните отношения се влошават, а технологичният разрив между Европа и САЩ се задълбочава.
Не иска да го дават
Трябва да се каже, че златото започна да се изтегля от Запада много по-рано - след като Вашингтон и Лондон се отличиха с внезапния отказ да го върнат на собствениците му.
"Първият сигнал дойде през 2013 г. “Бундесбанк” реши да си прибере златните си резерви от Съединените щати - около 700 тона. Отказаха им. Одиторите дори не бяха допуснати във Форт Нокс, за да проверят дали тези кюлчета изобщо съществуват. Избухна силен скандал в медиите и германското злато започна малко по малко да се завръща (все още не са върнали всичко) След това - Венецуела, която съхраняваше благородния метал в “Банката на Англия”. След като спечели президентските избори, Мадуро поиска техните кюлчета. И отново отказ. Съдебните процеси с британците продължават от 2014 г.", напомня си Алексей Вязовски, вицепрезидент на компанията "Золотая плата".
Не е изненадващо, че десет години по-късно поредният номер на Запада - кражбата на руското злато и валутни активи - отново накара централните банки да върнат кюлчетата у дома.
Капиталите си отиват
Вече никой не възприема американските и британските финансови структури като „сигурно убежище”. От там изтича не само злато, но и капитал. Търсенето на западни активи от страна на инвеститорите намалява, отново на фона на политиката на агресивни санкции.
"Основният отрицателен ефект от изтеглянето на златото е загуба на доверие във финансовата стабилност, което може да доведе до по-нататъшно обезценяване на техните валути. В допълнение, цената на заемните средства за тези страни ще се увеличи, тъй като търсенето на техните облигации и други финансови инструменти ще намалеят“, посочва Денис Астафиев, основател на инвестиционната компания “ШеърсПро”.
Конфронтацията с Русия вече удари Европейския съюз: чуждестранните инвестиции значително намаляха.
От 2019 г. те се увеличават стабилно, а през 2022 г. са намалели с 1,5% - до 7,714 трилиона евро. В същото време, отбелязва МВФ, делът на еврото като резервна валута на централните банки (18,07% през третото тримесечие на 2023 г.) и като платежно средство (през януари - 23,02%) спада. Но юанът укрепва позицията си (в международните сделки - 4,51%).
В крайна сметка инвеститорите ще предпочетат да преразпределят активи към по-стабилни и бързо развиващи се пазари, като Азия или ОАЕ. Това няма да се случи без да остави следа за водещите икономики.
"Има рискове от увеличаване на фалитите в ЕС и САЩ. Това ще бъде улеснено от неизбежния приток на евтини стоки от Китай, където има излишък от продукти", посочва Олег Воробьов, член на Комитета по търговията.
В такива условия, добавя експертът, е по-разумно инвеститорите да прехвърлят част от активите си, и то голяма част, в азиатски страни.
Превод: В. Сергеев