/Поглед.инфо/ Медиите отчаяно искат да нарисуват случващото се в Мианмар като част от по-широката идеологическа борба между Запада и Пекин. Но това доста удобно игнорира случващото се на място.

Кризата в Мианмар бушува, докато военните консолидират управлението си над южноазиатската страна. Днес беше обявено, че бившата лидерка Аунг Сан Су Чжи ще бъде задържана поне още две седмици.

Казионните масови медии на Запад обаче вече са решили как искат да оформят ситуацията. Водещи истории на уебсайтовете на BBC и Уолстрийт Джърнъл се стремят решително да нарисуват преврата като геополитическа конфронтация между Съединените щати и Китай, който, разбира се, споделя граница с Мианмар.

Би Би Си показва факта, че Пекин е наложил вето на изявлението на Съвета за сигурност на ООН, осъждащо преврата в Мианмар, докато Уолстрийт Джърнъл подчертава съперничеството между двете суперсили в Азия.

Това рамкиране не е изненадващо, но също така е подвеждащо, тъй като Китай няма пряко участие в случващото се на място, нито дори предпочитание относно резултата.

И все пак докладите говорят много. Западните медии искат да използват ситуацията в Мианмар, за да засилят своя идеологически наратив за заплахата от страна на Китай.

На свой ред всяка съпротива срещу новата военна хунта ще бъде използвана като част от по-широко антикитайско настроение, както, например, в репортаж на Би Би Си, който подчерта т.нар. "гражданско неподчинение".

Това е в съответствие с по-широкия обхват на последните протести в азиатски страни като Тайланд и Хонг Конг, като имплицитната цел на репортажа е да се постигнат западните геополитически цели.

Важно е обаче, да се установят фактите и това, което е ясно е, че Китай няма нищо общо с кризата в Мианмар.

Както споменах по-рано, нестабилността на демокрацията в страната е продукт на нейните нестабилни и крехки политически институции, недостатъчна легитимност на държавата и дългогодишен междуетнически конфликт.

Пекин заема позиция на ненамеса в делата на Мианмар. Китай не направи протест, когато държавата направи опит за демократична трансформация. И този път не насърчи последния преврат на военните в Мианмар.

Ключовото нещо, което е важно за Китай, всъщност е поддържането на подчертаната стабилност в тази област. Така че, обективно погледнато, това, което се случва сега, е лоша новина, за разлика от нещо, което може да бъде идеологически благоприятно.

Разбира се, масовите медии на Запад заемат догматична позиция, като представят ситуацията в Мианмар като проста игра на "правилно срещу неправилно" и "добро срещу зло", което обикновено е подходът им към всички международни събития.

Следователно, за разлика от Пекин, западните творци на външна политика и медиите имат пряко участие в постигането на резултат, който е благоприятен за тяхната система от вярвания.

В техните очи Мианмар трябва отново да се превърне в демокрация и затова се предполага, че тъй като Китай няма да се намеси в полза на тази позиция, Пекин блокира този път към демокрацията и по този начин трябва естествено да "подкрепя" авторитаризма в Янгон, в противовес на народната власт.

Следователно някои медийни издания смятат, че превратът е положителен за Китай, тъй като военната хунта ще зависи повече от Пекин.

Това отразяване на събитията умишлено е подвеждащо. Опитът да се обвърже Китай с новия режим в страната е нелепо, защото се надяваме от своя страна, че опитът за възстановяване на демокрацията в Мианмар ще бъде смущение за Пекин, ако той надделее.

Поради това, не е изненадващо, че много медийни издания, включително Би Би Си, се фокусират върху вълненията и "гражданското неподчинение" в цялата страна.

Досега трябва да е ясно, че западните масови медии с удоволствие подбират истории за политическите вълнения и насилие, които те възприемат като полезни за своята позиция, като същевременно пренебрегват и отхвърлят това, което не е.

Например през 2019 г. протестите в Хонконг получиха максимално отразяване и подкрепа от различни западни телевизионни оператори, но жестоките вълнения в Ирак, Еквадор, както и на други места бяха игнорирани.

Важен е залогът в конкретния резултат от тези вълнения и това разкрива модел, който може да видим да продължава в Мианмар. Независимо от причината или мотивацията, политическите вълнения в Източна Азия се възприемат като потенциално проблематични за Китай и следователно се усилват и насърчават, тъй като представляват част от по-широк опит за ограничаване на китайските стремежи. Ако протестите имат динамика в подкрепа на демокрацията, толкова по-добре.

Декласифицираните документи на Белия дом относно индо-тихоокеанската стратегия говорят за овластяване на активисти и реформатори в региона, така че не е изненадващо, че дори събитията да не са свързани конкретно с Китай, те са били използвани като оръжие, за да отбележат идеологическа точка срещу Пекин в по-широката игра.

Също така не е неочаквано, че западните масови медии и съюзническите политици искат да изобразят всичко, което се случва в Мианмар, като част от игра с нулева сума относно влиянието и господството на Китай в региона.

За тези гласове демократичната трансформация на Мианмар не е толкова желан резултат за хората в тази страна. По-скоро Мианмар е просто фигура на шахматна дъска, където по-широката игра прокарва идеологическа визия.

Ето защо виждаме медийно покритие, което толкова силно иска да очертае Пекин като съучастник в продължаващата турбуленция, въпреки че действителността на място е по-нюансирана и Мианмар ще продължи да поддържа тесни връзки с Китай, независимо дали е демокрация или не.

Западните медии отчаяно искат да намекат, че Китай има дял в защитата на това ново статукво срещу праведните визионери на Запада, защото то подкрепя техния опит да се опитат да прогресират, в което те виждат като глобална борба срещу Си Дзинпин и новия световен ред, който уж се опитва да изгради. Следователно, разсъждават те, трябва да действат срещу него поради тази скандална заплаха.

Но реалността всъщност е съвсем различна.

Превод: СМ

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели